Решение № 12653 от 28.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13517/2009 г.

Решение № 12653 от 28.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13517/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Жаклин Алмаса Планич, със съгласието на майка си Алмаса Планич, гражданка на Босна и Херцеговина, срещу решение № 414/9.09.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Ответникът по жалбата не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на жалбата при проверка по редна на чл. 159 от АПК, намира, че жалбата е допустима като подадена от надлежна страна, която е участвала в административното производство, и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. На основание предмета на съдебната проверка по чл. 168 от АПК, Върховният административен съд, III отделение, като обсъди основанията за отмяна, поддържани от оспорващия, и въз основа на представените от страните писмени доказателства приема за установени следните обстоятелства: С решение № 414/09.09.2009 г. председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС) на Жаклин Алмаса Планич, гражданка на Босна и Херцеговина, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 8, чл. 9 във връзка с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), поради липсата на визираните в посочените разпоредби материалноправни предпоставки за уважаване на искането. Административният орган е изложил съображения, че не са налице доказателства установяващи наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, отказът е постановен след като са обсъдени всички събрани и относими към искането на кандидата доказателства. Жаклин Алмаса Планич е родена в България през 1994 г., гражданка на Босна и Херцеговина, мюсюлманка, което означава, че майката е напуснала страната си на произход в периода след първите стълкновения в Босненския брод от 1992 г., прераснало в гражданска война между сърби, хървати и мюсюлмани до 12.10.1995 г. Мотивира молбата си за закрила с обстоятелството, че в страната си по произход няма никакви близки роднини. От проведените интервюта става ясно, че молителката посещава българско училище, майка й и по-малката й сестра също живеят тук и по тези причини тя желае да остане да живее в България. Административният орган е приел, че Жаклин Алмаса Планич, гражданка на Босна и Херцеговина обосновава нежеланието да се завърне в държавата си по произход с аргументи извън приложното поле на ЗУБ и Женевската конвенция. Със становище от 17.06.2009 г. изготвено от главен експерт в РПЦБ - София в ДАБ при МС е направено мотивирано предложение да бъде отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Въз основа последното и след осъществена преценка на данните в административната преписка, включително обясненията на чужденката, дадени при проведените с нея интервюта, председателят на ДАБ при МС е постановил обжалвания акт, като правилно е приел, че за кандидатката не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, тъй като заявените от нея причини не попадат в приложното поле на ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В тази връзка е съобразено, че в бежанската история на чужденката не се установяват факти за осъществено преследване по смисъла на определението за бежанец. Кандидатката не е била заплашвана по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена обществена група. Обясненията са направени неубедително. По делото е приложена справка относно "Босна и Херцеговина" от 10.07.2007 г. на Дирекция" Международно сътрудничество и евроинтеграция", видно от която В Босна и Херцеговина няма етническо преследване, от 2002 г. страната е чл. на Съвета на Европа и подписва Европейската конвенция за правата на човека и всички протоколи, които гарантират премахване на смъртната присъда, свободата на движение и забраната за колективно експулсиране на чужденци. Няма съобщения за грубо нарушаване на правата на човека. Относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9 от ЗУБ, решението на административния орган и в тази му част е законосъобразно. Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в нея е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, или тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен, въоръжен конфликт. В случая това не е налице, поради което отказът и в тази част е съобразен със закона. С оглед изложеното, правилно в решението е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне бежански статут и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателя, съобразно предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Спазено е и изискването на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като са преценени всички относими факти, свързани с личното положение и относно данните по произход и отношения с трети лица. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК