Решение № 9671 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1426/2012 г.

Решение № 9671 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1426/2012 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Пламен Димитров Соколов против решение № 5717/13.12.2011 г. по адм. дело № 3816/2010 г. по описа на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му против незаконосъобразни действия и бездействия на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и е отхвърлена исковата му молба против НЗОК. В касационната жалба се излагат възражения относно правилността на съдебното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложен материален закон. Ответната страна - НЗОК, представлявана от юрк. Караджова, оспорва възраженията на касатора. Поддържа се, че обжалваното решение е правилно, тъй като по делото няма установено незаконосъобразно действие и бездействие от страна на НЗОК, респ. настъпил вредоносен резултат и причинно следствена връзка между тях. Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа, че касационната жалба е неоснователна по подробно изложени съображения в хода на дело по същество. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалба на Пламен Димитров Соколов против незаконосъобразните действия и бездействия на НЗОК, изразяващи се в неизвършване на проверки по подадени сигнали (жалби) за неоказване на медицинска помощ и грубо отношение от страна на лекар в ХХХ-ти ДКЦ, и е отхвърлил исковата му молба по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против НЗОК за заплащане на сумата от 3900 лева, представляваща дължимо му обезщетение за причинените му вследствие от посочените действия и бездействия имуществени и неимуществени вреди. Съдът е приел, че доколкото по делото е установено, че в изпълнение на заповед № РД-18-769/13.06.2007 г. на директора на СЗОК и заповед № РД-25-165/26.07.2007 г. на директора на НЗОК са предприети действия по проверка на подадените от Соколов сигнали за неоказана медицинска помощ и грубо отношение от страна на д-р Петър Ценков, практикуващ към ХХХ ДКЦ, то не са налице незаконосъобразни действия, извършени от длъжностни лице от състава на НЗОК. Прието е, че всички действия по повод сигналите на Соколов се основават изцяло на закона и са извършени съгласно правилата на чл. 72, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). По отношение извършване на проверка от страна на НЗОК относно отказа да бъде оказана медицинска помощ на ищеца на 31.05.2007 г., съдът е посочил, че от събраните по делото доказателства не се установява извършването въобще на преглед и издаването на медицинско направление. При тези данни съдът е извел извод, че щом не е оказвана медицинска помощ, то не е възникнало и задължение за проверка за начина и реда за нейното предоставяне. По отношение на вредите, съдът като е установил, че разпитаните свидетели не са очевидци на твърдяните от ищеца инциденти, а впечатленията им за случилото са резултат от разказа на самия ищец, е приел, че показанията им не следва да бъдат кредитирани. Отделно и за пълнота са изложени мотиви за липсата на причина връзка между твърдяните действия и бездействия и вредите като резултат от същите. Посочено е, че негативните преживявания на ищеца се дължат на поведението на конкретно посоченото от него медицинско лице и органите на полицията, извършили проверка по подаден в тази връзка сигнал, но не е и на поведените на НЗОК. Решението е правилно. Решението на Административния съд - София-град, е правилно, обосновано и законосъобразно. За да се ангажира отговорността на ответника, на основание чл. 1 от ЗОДОВ, следва да се установят елементите от фактическия състав на посочената разпоредба, а именно незаконни действия или бездействие, извършени от длъжностни лица на ответника, претърпяна от ищеца вреда и причинна връзка между незаконните действия и вредата. За да възникне право на обезщетение е необходимо да се докаже наличието на кумулативните предпоставки - настъпила вреда в правната му сфера, която включва реално причинени вреди и/или пропуснати ползи, незаконосъобразно действие и/или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, вредата да е настъпила при или по повод изпълнение на административна дейност и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда, какъвто не е настоящият случай. Правилни и законосъобразни са изводите на съда, че не са налице незаконосъобразни действия, извършени от длъжностни лица от състава на НЗОК, доколкото всички предприети действия в съответствие с установените правомощия по осъществяване на контрол (общ и непосредствен) по предоставяне на медицинска помощ. Съгласно чл. 121, ал. 3 от НРД 2006 г. срокът за извършване на вторични медицински прегледи от изпълнителя на специализирана медицинска помощ е 45 календарни дни от датата на извършване на първичен преглед, като първичният преглед на касатора е извършен на 12.04.2007 г., т. е. срокът за извършване на вторичен медицински преглед е изтекъл на 26.05.2007 г., поради което за административния орган не е възникнало задължение да извършва действия по контрол, предвид липсата на данни за оказана медицинска помощ - няма доказателства за бездействие. Правилно съдът не е кредитирал свидетелските показания по делото, поради липса на лични възприятия от страна на свидетелите за посочените от касатора инциденти. Липсва и причинно-следствена връзка между твърдените от касатора незаконосъобразни действия и бездействие на ответника и настъпилите вредни последици, тъй като от доказателствата по делото се установява, че негативните преживявания се дължат не на поведението на ответника, а са свързани с други обстоятелства - на поведението на лекаря от ХХХ ДКЦ и органите на полицията. В заседанията пред Административния съд - София-град, са уважени исканията на касатора, респ. при постановяване на решението не се установяват допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и предвид гореизложеното, се установява, че процесното решение е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, поради което касационната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,