Решение № 6535 от 2.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13853/2017 г.

Решение № 6535 от 2.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13853/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Национален осигурителен институт против решение № 5708/13.10.2017 г. по адм. д. № 5364/2017 г. на Административен съд – София-град. Излагат се доводи, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Възразява се, че едва на 21.12.2016 г. за Л. Заркова са постъпили данни за внесени осигурителни вноски за м. април 2016 г., поради което едва тогава основанието за издаване на разпореждането за възстановяване на суми, е отпаднало. Твърди се, че оттегленото решение на директора на ТП на НОИ София-град не е незаконосъобразно, защото след издаването му са настъпили нови факти и обстоятелства. Моли да бъде отменено решението и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Л. Заркова, редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат Игнатов. Моли да бъде потвърдено решението и претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна в частта, касаеща размера на присъденото със съдебното решение обезщетение. Доказателствата по делото установяват, че решението на директора на ТП на НОИ с № 1040-21-362 от 16.12.2016 г., на което е основан предявеният иск, е връчено на ищцата Л. Заркова на 22.12.2016 г. Това решение е оттеглено от административния орган с решение № 1040-21-382/27.12.2016 г., като същото й е връчено на 05.01.2017 г. Това означава, че периодът от време, в който тя е търпяла неимуществени вреди, изразили се в стрес, притеснение, безсъние и липса на желание за социален живот, е от 22.12.2016 г. до 05.01.2017 г. С оглед на това, дори като се отчете нейното здравословно състояние, обезщетението в размер на 1500 лв., каквото е присъдено, се явява несъобразено с правилата по чл. 52 ЗЗД. Останалите възражения в касационната жалба са неоснователни. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по искова молба от Л. Заркова от [населено място] срещу НОИ, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във връзка с чл. 203 АПК за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева, ведно със законна лихва върху сумата от датата на причиняване на вредите до деня на завеждане на исковата молба в размер на 290 лева и законна лихва от деня на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. Твърди се, че вредите са причинени от Решение № 1040-21-362/16.12.2016 г. на Директора на ТП на НОИ София-град, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Разпореждане № РВ-3-21-00189633 от 26.10.2016 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ София-град за възстановяване на недобросъвестно получени парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване в общ размер на 2008. 01 лева. По жалба на Заркова срещу посоченото решение е било образувано адм. д. № 175/2017 г. по описа на АССГ, което е прекратено поради оттегляне на акта на органа. Съдът е осъдил НОИ да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500 лева, както и разноски в размер на 370 лв. и е отхвърлил исковата претенция на Л. Заркова в останалата част на иска. За да уважи иска в посочения размер съдът е приел, че оттегленото Решение № 1040-21-362/16.12.2016 г. е незаконосъобразно. Преценил е като неоснователно възражението на ответника, че са налице новонастъпили обстоятелства - допълнително изисканите от ТД на НАП данни, на база които е прието, че данъчно – осигурителната сметка на Заркова към 06.12.2016 г. е коректна и тя не дължи връщане на получените обезщетения за временна неработоспособност. Съдът е посочил, че административният орган самостоятелно е извършил допълнителна проверка чрез изискване на документи и справка от ТД на НАП по повод жалбата на Заркова и е установил различни факти. По отношение на останалите предпоставки е приел за доказана твърдяната в хода на производството нематериална вреда за ищцата, както и причинно-следствена връзка между отменения акт и причинените на Заркова притеснения, стрес, липса на желание за социален живот и безсъние. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя изложените от административния съд мотиви по същество на спора, като счита, че касационната жалба на НОИ е частично основателна по отношение на размера на определеното обезщетение. От фактическа страна по делото е установено, че с Разпореждане № РВ-3-21-00189633 от 26.10.2016 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО е наредено Л. Заркова да възстанови недобросъвестно получени парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване в общ размер на 2008. 01 лева. По жалба на Заркова срещу разпореждане е издадено Решение № 1040-21-362/16.12.2016 г. на Директора на ТП на НОИ София-град, с което е отхвърлена жалбата й. Пак по жалба на Л. Заркова е било образувано адм. д. № 175/2017 г. по описа на АССГ, което е било прекратено с определение от 04.04.2017 г. поради оттегляне на административен акт - Решение № 1040-21-362/16.12.2016 г. Независимо от заведеното административно дело, след преразглеждане на данните и изискването на нови данни за осигурителния статус на Заркова, е било постановено Решение № 1040-21-382/27.12.2016 г. на Директора на ТП на НОИ София-град, с което е било отменено като неправилно Разпореждане № РВ-3-21-00189633 от 26.10.2016 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Правилни са изводите на съда, че в хода на АД № 175/2017 г. на АССГ Директорът на ТП на НОИ София-град е оттеглил свое Решение № 1040-21-362/16.12.2016 г., поради което производството по делото е било прекратено и това решение е незаконосъобразно. Последващото Решение № 1040-21-382/27.12.2016 г. на Директора на ТП на НОИ София-град е издадено след извършена повторна проверка на данни, находящи се в административния орган. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че данните за осигурителните вноски на Заркова са постъпили по-късно, поради което първоначално той е отхвърлил жалбата й. В приложеното АД № 175/2017 г. на АССГ е представено писмо от Зам. -директор на ТП на НАП-София до директора на ТП на НОИ София-град, с дата 06.12.2016 г., в което е посочено, че данъчно осигурителната сметка на лицето (Заркова) е коректна към 06.12.2016 г. След като директорът на ТП на НОИ София-град е разполагал с тези данни, не е ясно на какво основание е постановил свое Решение № 1040-21-362/16.12.2016 г., с което е отхвърлил жалбата на Заркова срещу разпореждането за възстановяване на недобросъвестно получени обезщетения. В този смисъл са и изложените от административния съд мотиви за основателност на претенцията по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, които напълно се споделят от касационната инстанция. Обосновани са изводите на съда и относно състоянието на Заркова и негативните емоции, които незаконосъобразният административен акт й е причинил. Отчетено е, че се касае за лице със злокачествено заболяване, което не разполага със значителни средства за издръжката си. Поради това научаването за задължението да върне средства, за които е убедена, че са получени надлежно, е причинило стрес, притеснения и безсъние. Изводите на съда за причинените неимуществени вреди и за причинно-следствената връзка между отменения акт и тези вреди са в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Но като се има предвид краткия период от издаване на незаконосъобразния акт до неговото оттегляне, през който Л. Заркова е изживяла негативните емоции, определеното обезщетение от административния съд се явява завишено и следва да бъде намалено на 1000 лв., като бъдат намалени и разноските, направени в първоинстанционното производство. На касационния жалбоподател не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 10 ЗОДОВ е специална по отношение на регламентацията по АПК и ГПК. В разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Законодателят е приравнил възнагражденията на юрисконсултите с тези на участвалите в производството адвокати. След като при отхвърляне на иска изцяло е предвидено присъждане единствено и само на "разноски по производството", претенцията за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява недопустима. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,