Решение № 13738 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 135/2013 г.

Решение № 13738 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 135/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "ОЕТ- Обединени енергийни търговци" ООД гр. София обжалва решението, постановено по адм. дело № 6438/2012 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № 291100457/27.02.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП "ГДО" София, в обжалваната и потвърдена част с решение № 1378/11.06.2012 г. на директор на дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП. Поддържа касационни основания за необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закони. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него да се уважи жалбата му против РА, както и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба - директор дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /с предходно наименование Д "ОУИ"/ София, чрез процесуалния си представител юрск. Бонев, оспорва основателността на жалбата. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на ""ОЕТ- Обединени енергийни търговци" ООД срещу РА № 291100457/27.02.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП "ГДО" София, в обжалваната и потвърдена част с решение № 1378/11.06.2012 г. на директор на дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП. С РА, в потвърдената му част, са определени на дружеството задължения по ЗДДС в размер на 26 400 лв. за данъчни периоди м. 01.2010 г. до м. 11.2010 г. във връзка с отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Ес Ер Трейдинг" ООД, с предмет на доставка - наем. Отказаното право на приспадане на данъчен кредит е по начислен ДДС по фактури за заплатена от ревизираното лице наемна цена за временно ползване на 3 бр. леки автомобила марка "Мерцедес", съобразно наемен договор от 04.01.2010 г. за срок от една година. За да отхвърли жалбата срещу РА в тази му част, съдът е приел, че по силата на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС /ред ДВ бр. 95/2009 г. в сила до 1.01.2013 г./ правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато е нает лек автомобил. Установено е по делото и не е било спорно между страните, както характера на отношенията между доставчик и получател по процесните фактури - като наемни такива, така и вида на наетите автомобил - като "леки" по смисъла на § 1, т. 18 ДР ЗДДС. По повод направените от жалбоподателя възражения за наличие на основания за прилагане на разпоредбата на чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС, тъй като превозните средства се използвали за транспортни услуги, представляващи превоз на служители на дружеството и за тяхното командироване, или за основания за прилагане на разпоредбата на чл. 70, ал. 3, т. 7 ЗДДС, касаеща транспорт и нощувки на командировани от РЛ лица, съдът като е обсъдил задълбочено същите, ги е приел за неоснователни и недоказани. Наведените в касационната жалба оплаквания са относно обосноваността и законосъобразността на изводите на съда във връзка с неприлагане на чл. 70, ал. 2, т. 1 и/или чл. 70, ал. 3, т. 7 ЗДДС като изключения от ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС /ред. ДВ бр. 95/2009 г./. Касаторът счита, че съдът неправилно не е ценил новите писмени доказателства, събрани в хода на съдебното обжалване, не е спазил принципа на служебно начало, не е изложил мотиви, неправилно е разпределил доказателствената тежест в процеса относно доказване на обстоятелствата по чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС. Според касатора изводите на съда за липса на осъществени "транспортни услуги" с наетите автомобили са в противоречие, както със събраните доказателства, така и с приложимия материален закон. Касационните оплаквания са неоснователни. Решението е правилно. Преди всичко касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд не е допуснал твърдяните от касатора съществени нарушения на процесуалните правила. Правилно е разпределена доказателствената тежест в процеса по отношение доказването на спорните факти и обстоятелства. Като е изходил от позицията, че правото на приспадане на данъчен кредит е субективно материално право, възникващо в полза на регистрираното по ЗДДС лице, съдът правилно е приел, че в тежест на същото лице е да установи, при условията на пълно доказване, наличието на предпоставките, при които това право е налице. В случая, при наличие на хипотезата за ограничение на правото на приспадане, в доказателствена тежест на РЛ е да установи наличието на предпоставките, при които ограничението не се прилага. Ето защо РЛ е това, което следва да установи ползващите го и твърдяни от него обстоятелства, че трите наети леки автомобила се ползват единствено и само за транспортни услуги. Съдът е спазил принципа на служебното начало като е указал на страните разпределението на доказателствената тежест относно релевантните за спора обстоятелства, което е видно от определение от 17.08.2012 г. При постановяване на акта си по съществото на спора съдът е изложил подробни и обосновани мотиви относно приетата от него фактическа обстановка и във връзка с направените правни изводи, отговорил е на всички направени от страните възражения и на доводите в жалбата. Решението е обосновано. Последователно съдът е обсъдил наличието на предпоставките за възникване на ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС /ред. ДВ бр. 95/2009 г./, които не са спорни понастоящем. На следващо място съдът е обсъдил липсата на предпоставки за неприлагане на ограничението съобразно хипотезите на чл. 70, ал. 2, т. 1 и чл. 70, ал. 3 ЗДДС, на които РЛ се позовава. Съдът обосновано е приел за недоказано твърдението, че трите наети автомобила се ползват единствено за транспортни услуги. Неоснователно касаторът твърди, че съдът е изключил и игнорирал доказателствената стойност на писмените доказателства събрани във фазата на съдебното обжалване - договор от 4.01.2010 г. между "Ес ЕР Трейдинг" ООД и "Ситалк секюрити" ЕООД. Обратно на твърденията в касационната жалба, от решението е видно, че съдът е счел за годни и е обсъдил всички приети доказателства, вкл. и тези събрани в хода на съдебното оспорване, поотделно и в тяхната цялост. Съдът не е направил ползващия жалбоподателя фактически извод относно използване на наетите автомобили само за транспортиране на служители на РЛ, тъй като е счел, че събраните доказателства не са достатъчно категорични и еднозначни за такъв извод. Този извод на съда е направен в съответствие със събраните доказателства и изцяло се споделя от касационната инстанция. От друга страна, както законосъобразно е отчел съставът на АССГ, за да е налице изключението по чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС следва да се установи, че дружеството извършва транспортни услуги с наетите автомобили, т. е. превоз на товари или пътници срещу заплащане. В случая се твърди извършване на транспорт на собствени служители, което не представлява възмездна и облагаема сделка за услуга с трети лица. Изключението по чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС не е налице, тъй като наведените от РЛ твърдения за извършван транспорт на собствени служители с наетите автомобили нито са доказани пълно, нито този вид транспорт съставлява "транспортни услуги" по смисъла на същата норма. Законосъобразно съдът е приел и, че не е налице изключението по чл. 70, ал. 3, т. 7 ЗДДС от ограничението за право на приспадане на данъчен кредит. Преди всичко това изключение се съотнася към чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, която хипотеза на ограничаване на правото на приспадане не е наведена от приходните органи или от съда като основание за издаване на РА. Това изключение не е относимо към ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС /ред . ДВ бр. 95/2009 г./, поради което въведените с него предпоставки не подлежат на съдебен контрол като ирелевантни за спора. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се дължат разноски в полза на касатора. На основание чл. 161, ал. 1, изр. последно ДОПК разноски не се присъждат и в полза на ответника по касация, тъй като в първата инстанция в полза на администрацията е присъдено изцяло еднократно дължимото за фазата на съдебното обжалване юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,