Решение № 87 от 8.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4936/2024 г.

Решение № 87 от 8.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4936/2024 г., VI о., докладчик председателят Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "КИК ФСК" ЕООД, ЕИК 114635157, действащо чрез пълномощника адвокат Миланова, против решение № 1020 от 15.03.2024 г., постановено по адм. дело № 575/2023 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е: 1) отхвърлена като неоснователна жалбата на "КИК ФСК" ЕООД срещу решение № 2153-14-20 от 27.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – Плевен, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу задължителни предписания № 3Д-1-14-01296890 от 13.02.2023 г. на главен инспектор по осигуряване в ТП на НОИ – Плевен; 2) осъдено "КИК ФСК" ЕООД да заплати на ТП на НОИ – Плевен сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсулт. По съображения, относими към касационните основания за неправилност по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и да му се присъдят деловодните разноски. Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Плевен, действащ чрез пълномощника старши юрисконсулт Савова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, като моли то да бъде потвърдено. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С потвърдените с обжалваното пред първоинстанционния съд административно решение от 27.03.2023 г., задължителни предписания от 13.02.2023 г., на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО е наредено на осигурителя "КИК ФСК" ЕООД да заличи като неоснователно/некоректно подадени данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за шест осигурени лица за различни периоди, и да коригира тези данни за други три осигурени лица за различни периоди. Директорът на ТП на НОИ – Плевен не е уважил жалбата на дружеството против задължителните предписания, като е аргументирал подробно и поименно тезата, че шест от тези лица не са упражнявали в съответните периоди трудова дейност в полза на работодателя си, поради което не е възникнало основание за осигуряването им, а за други три са подавани данни като за осигурени лица за периоди на неплатен отпуск, надвишаващи 30 дни в рамките на календарната година. За да отхвърли сезиралата го жалба от "КИК ФСК" ЕООД, Плевенският административен съд е обосновал решаващ извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Приел е, че той е издаден от компетентен орган в предписаната от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона. По основният спорен между страните въпрос съдът е възприел извода на органа за липса на основание процесните периоди да се считат за осигурителен стаж на лицата. Изложил е подробни съображения защо счита, че доказателства за изпълнение на конкретна трудова дейност липсват. Извел е съвпадащ с този на административния орган извод, че липсва осигурително правоотношение, което обуславя законосъобразно процедиране по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. По отношение на предписаната частична корекция в данните за три от наетите лица в посочените за тях периоди съдът е приел, че неправилно са подадени от дружеството като осигурителен стаж периодите на неплатен отпуск с продължителност над 30 дни. Посочил е, че направеното от жалбоподателя възражение, че органите на НОИ не са компетентни да обявяват трудово правоотношение, е неотносимо, защото в производството пред ТП на НОИ не се обявяват за недействителни трудови договори, а се установява липсата на осигурително правоотношение, поради липса на един от задължителните елементи – реално полагане на труд, дори и по сключен трудов договор, когато такъв е наличен. В тази връзка е акцентирал върху това, че не е необходимо предварително обявяване на недействителност на трудовия договор по чл. 74, ал. 3 от КТ (Кодекса на труда), за да се установи липса на осигурително правоотношение, щом липсва един от двата задължителни елемента по чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Същото не страда и от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Първоинстанционният съд (инстанцията по същество на спора, пред която е могло да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт) е проверил законосъобразността на процесното решение на ръководителя на ТП на НОИ съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, като решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс. Съдът е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилен краен правен извод. Проверяваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събрания доказателствен материал, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. В хода на производството пред първостепенния съд са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на предписанията и на потвърдилия ги административен акт, и дадената от главния инспектор по осигуряването и от директора на ТП на НОИ правна квалификация на установеното при проверката. Установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение на съда не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба (чл. 108, ал. 1, т. 3, чл. 10, ал. 1, чл. 4, чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от допълнителните разпоредби /ДР/ на същия кодекс) е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата на търговското дружество срещу решението на директора на ТП на НОИ, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи на жалбоподателя за противното. Административният орган е изложил в пълнота фактите за всяко от лицата, които изцяло се подкрепят от представената административна преписка. Обстоятелствата, предмет на проверката, законосъобразно са били възприети и от обясненията за естеството и мястото на работа, дадени от осигурените лица. От правилно установената фактическа обстановка по спора се налага извод, че назначението в дружеството (чийто управител и собственик осъществява дейност по предоставяне на счетоводни и консултантски услуги), на лицата, фигуриращи в задължителното предписание, е обосновано не от необходимостта за изпълнение на съответната длъжност (почти всички назначени като "организатор дейности", а едно като "отчетник счетоводство"), а по-скоро с цел в перспектива да се обезпечи получаването на парични обезщетения от фондовете на ДОО. Неоснователен е и доводът на касатора, че първостепенният съд не е установил, че преди да издаде задължителните предписания административният орган е следвало да изпълни задължението си по чл. 74, ал. 3 от КТ (да сезира общия съд да се произнесе по действителността на трудовите договори). В случая с оглед предметните предели на спора акцентът не е върху валидността на сключените трудови договори и наличието на трудови правоотношения, за да възникне приложното поле на чл. 74, ал. 3 от КТ. Съществен за изхода на делото е фактът, че няма категорични данни за шест от наетите от дружеството лица (за които е предписано заличаване на подадените данни в Регистъра на осигурените лица) да са осъществявали реално трудови функции в полза на работодателя си, поради което тези лица нямат качеството "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, независимо дали са сключили трудови договори, понеже за тях не са възникнали осигурителни правоотношения. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, поради което същото трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора по главното искане на касатора акцесорната му претенция за присъждане на сторените деловодни разноски също е неоснователна и не следва да се уважава, а ответникът по касация, за когото крайният резултат от съдебния процес е позитивен, не е претендирал разноски, поради което репарирането на такива не се следва и нему. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,