Решение № 8487 от 22.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1414/2017 г.

Решение № 8487 от 22.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1414/2017 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на началника на Гранично полицейско управление Б. (ГПУ-Б.) против решение № 2035/08.12.2016 г., постановено по адм. д. 1920/2016 г. по описа на Административен съд - Б. (АС-Б.), с което е отменена негова Заповед № 5393з-95/02.09.2016 г. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което да бъде оставена в сила оспорената заповед. Подробни съображения в подкрепа на становището и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. О. П. З. Т. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и писмено становище. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С обжалваното решение № 2035/08.12.2016 г., постановено по адм. д. 1920/2016 г. по описа на АС-Б. е отменена Заповед № 5393з-95/02.09.2016 г. на началника на ГПУ-Б., с която на младши инспектор П. Т. е наложено дисциплинарно наказания "порицание" за срок от шест месеца на основание чл. 200, ал. 1, т. 2, предл. първо и т. 11, предл. второ от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от материално компетентен орган, в предвидената от закона форма и в срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, но при нарушение на административно производствените правила и при съществено нарушение на процедурата. Според решаващия съд същественото процесуално нарушение, водещо до нарушено право на защита се изразява в това, че с резолюцията върху докладна записка от 22.08.2016 г. комисар А. А. е разпоредил извършване на проверка по смисъла на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, но в нарушение на чл. 16 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015 г. не е издал заповед по утвърдения образец и не е изпратил нейно копие в дирекция "Човешки ресурси" и връчена срещу подпис на служителя П. Т.. Допълнително като нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР АС-Б. е приел и налагането на едно наказание за две нарушения без да бъде конкретизирано за кое от двете нарушение се налага или за двете заедно, както и без да е обосновано и мотивирано защо се налага в минимален срок. Първоинстанционният съд е приел, че процедурата по издаване на оспорената заповед е проведена в нарушение на чл. 10, ал. 2 от АПК, защото гл. инспектор М. Т. е констатирал извършените нарушения, за които е изготвил докладна записка до началника на ГПУ, който е възложил на него и на още един служител да бъде извършена проверка на организацията на работа на смяната на инспектор А. Т. и осъществявания от него контрол върху служителите, в резултат на тази проверка е направено предложение само от гл. инспектор М. Т. за наказание на П. Т., след което отново същия гл. инспектор е изготвил и оспорената заповед, издадена от началника на ГПУ комисар А. А.. Така обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. Неправилен е извода на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на чл. 205, ал. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 16 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания. Липсата на издаване на писмена заповед по образец, с която държавният служител срещу когото се извършва проверката не е запознат с нарочен подпис и отбелязване на дата и час, не може да се възприеме като пречка за реализиране правото на защита на същия в настоящия случай. Съгласно чл. 208 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198 - 202 или по чл. 203, ал. 1, т. 1 дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението. В настоящия случай с резолюция от 22.08.2016 г. на началника на ГКПП А. Б. е разпоредено извършването на проверка по смисъла на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР. При тази назначена проверка са изискани и представени отново обяснения и е изготвена справка за резултатите от извършената проверка, с която справка наказаното лице е запознато срещу подпис на 01.09.2016 г. Няма данни по делото наказаното лице да е препятствано да участва в дисциплинарното производство, както и да не му е била дадена възможност да участва лично или чрез определен от него служител в това производство. По делото са представени две докладни записки, изготвени от мл. И. П. Т., съдържащи обяснения именно по този повод, поради което напълно необосновано АС-Б. приема, че е нарушено правото й на защита, че тя не е дала обяснения и липсата на изрична заповед за образуване на дисциплинарното производство представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Необоснован е и другия правен извод за допуснато нарушение на чл. 10 от АПК. Издател на оспорената пред АС-Б. е началника на ГПУ-Л. Б. комисар А. А., който е и компетентния орган да наложи дисциплинарно наказание на мл. инспектор П. Т.. Обстоятелството, че текста на акта технически е изготвен от гл. инспектор М. Т. (според отбелязването върху заповедта) не променя авторството на акта. Отделно следва да бъде изрично посочено, че извършването на проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР е възможност, а не задължителен етап от производството по налагане на дисциплинарни наказания, поради което останалите съображения на решаващия съд относно участието на гл. инспектор М. Т., респективно неучастието на инспектор Д. А. не е възможно да бъдат споделени. Съгласно чл. 12 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му като в него липсват каквито и да е било обсъждания на доказателствата по същество на спора относно фактите, свързани с материалната законосъобразност на оспорената заповед. Решаващият съд въобще не е посочил в какво се изразяват дисциплинарните нарушения, защо приема, че са две отделни нарушения и дали приема, че са извършени и от какви доказателства. Допуснатите от АС-Б. процесуални нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание 144 от АПК, са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалваното решение, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Допълнителна пречка пред решаване на спора от настоящата инстанция е и забраната за установяване на нови фактически обстоятелства (чл. 220 от АПК), която съчетана с липсата на установени от първата инстанция факти, прави невъзможно правилното приложение на материалния закон. По изложените съображения касационната инстанция намира, че допуснатите нарушения обуславят необходимостта от отмяна на постановеното първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да бъдат обсъдени всички доказателства по делото и да се установи фактическата обстановка по спора в цялост. Обжалваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение