Решение № 16351 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4099/2019 г.

Решение № 16351 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4099/2019 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Петкова от [населено място], чрез пълномощника й адв. Р. Вълев, против решение № 475 от 05.03.2019 г., постановено по адм. д. № 109/2019 г. на Административен съд - Пловдив. С посоченото решение съдът е отхвърлил жалбата на Д. Петкова против решение № 2153-15-256 от 05.12.2018 г. на директор на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й против разпореждане № 4021-15-7/18.04.2018 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Пловдив за прихващане по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО на вземане на ДОО съгласно разпореждане № 151-00-3469-2/11.05.2015 г., издадено на основание чл. 54е, ал. 4 от КСО, с вземане на Д. Петкова за отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 предл. 1 от АПК. Изложени са доводи, че разпореждане № 151-00-3469-2/11.05.2015 г. не е влязло в сила и не е налице установено вземане на НОИ, с което да се осъществи прихващане. Твърди се, че с представяне на определението на ВКС Петкова е изразила волята си, че не е съгласна с разпореждането, както и че го оспорва. Излагат се възражения, че административния орган не взема в предвид, че изплатеното парично обезщетение е по трудовоправоотношение с търговско дружество от гр. Пазарджик и че то няма нищо общо с правоотношението й с РС – Пловдив, и че по него законосъобразно е получено обезщетение, и че няма правно основание то да бъде върнато и да се прихваща. Твърди се, че неправилно е приложен материалния закон, като не било отчетено, че не е бил приложим редът по КСО относно осъществяване на прихващането, а същото е следвало да бъде сторено по реда на ДОПК. Възраженията посочени в касационната жалба са идентични с тези, на жалбоподателя подържани и пред първоинстанционния съд. Иска се решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се уважи първоинстанционната жалба. Претендира и присъждане на разноски. Ответникът по касация - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Пловдив, в писмен отговор е изразил становище за неоснователност за касационната жалба и правилност на оспореното с него решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - Пловдив е отхвърлена жалбата на Д. Петкова против решение № 2153-15-256 от 05.12.2018 г. на директор на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й против разпореждане № 4021-15-7/18.04.2018 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Пловдив за прихващане по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО на вземане на ДОО съгласно разпореждане № 151-00-3469-2/11.05.2015 г., издадено на основание чл. 54е, ал. 4 от КСО, с вземане на Д. Петкова за отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената в закона форма. То съдържа правните и фактически основания за постановяването му, като при издаването му не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да е съществено. Решението е постановено при спазване на материалния закон в сила към момента на издаването му и в съответствие с целта на закона. Съдът е постановил, че са били налице предвидените в закона предпоставки за прилагане института на прихващането. Безспорно са били налице две насрещни, еднородни, ликвидни и изискуеми задължения - неоснователно получена сума от жалбоподателя Петкова /установена по основание и размер с разпореждане № 151-00-3469-2 от 11.05.2015 г./ и вземането на жалбоподателя от държавното обществено осигуряване /пенсия за инвалидност поради общо заболяване, съгласно разпореждане № [ЕГН] от 07.12.2015 г./. С оглед на последвалото разпореждане № [ЕГН] от 01.07.2017 г. за преизчисление размера на отпуснатата на Петкова пенсия като месечна сума за изплащане от 176, 27 лева и съобразно с правилото на чл. 114а, ал. 3 от КСО, съдът е установил, че правилно е бил определен и размерът на удръжката от пенсията за възстановяване на неоснователно получени суми за осигурителни плащания като една седма част от пенсията месечно, или сума от по 25, 18 лв. месечно. Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за правилно. От фактическа страна по делото е безспорно, че Д. Петкова е полагала труд по трудово правоотношение с Районен съд Пловдив, като със заповед същото било прекратено, считано от 09.01.2012 г. и тя била дисциплинарно уволнена. С решение на Окръжен съд Пазарджик от 08.10.2013 г. по в. гр. д. № 694/2013 г. уволнението на Петкова било признато за незаконно и отменено, като тя била възстановена на работа, а работодателят осъден да й заплати обезщетение за оставане без работа за периода от 09.01.2012 г. до 05.02.2012 г. и за периода от 21.02.2012 г. до 09.07.2012 г. С определение от 15.04.2014 г. с № 541 на ВКС по гр. д. № 364/2014 г. решението на ОС Пазарджик не било допуснато до касационно обжалване. С разпореждане № 151-00-3469-1 от 26.03.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на Петкова било отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 20.02.2012 г., от която дата същата била с прекратено правоотношение при следващ работодател "Силвер" ЕООД. На Петкова било изплатено от осигурителя Районен съд Пловдив обезщетението за оставане без работа, присъдено й на основание чл. 225, ал. 1 от КТ, като в изпълнение на чл. 54е, ал. 2 от КСО. Предвид данните за изплатеното обезщетение по чл. 225 от КТ и факта, че на Петкова по повод на оставането й без работа било изплатено и парично обезщетение за безработица, на основание чл. 54е, ал. 4, вр. с ал. 1 от КСО било издадено разпореждане № 151-00-3469-2 от 11.05.2015 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Пловдив, с което било разпоредено тя да възстанови добросъвестно полученото от нея парично обезщетение за безработица, изплатено й в периода от 21.02.2012 г. до 08.07.2012 г. Разпореждането било връчено на Петкова на 26.05.2015 г. В предвидения срок за обжалване Петкова не е депозирала жалба против разпореждането от 11.05.2015 г., а единствено на 29.05.2015 г. представила при административния орган копие от определението на ВКС. Тъй като не била ясна волята на Петкова и причината, поради която представя копието от определението, до нея било изпратено писмо, връчено й на 16.06.2015 г., с предоставен й срок да уточни искането си, съгласно чл. 85 от АПК. От нея не постъпило нито уточнение, нито жалба, оформена съгласно изискванията на чл. 84 и 85 от АПК. Предвид липсата на жалба срещу разпореждането за възстановяване на добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица от 11.05.2015 г. и липсата на доброволно изпълнение на същото в 14-дневен срок от връчването му, както и предвид данните за отпусната и междувременно лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, на 18.04.2018 г. от ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Пловдив било издадено разпореждане № 4021-15-7. С него на основание чл. 114, ал. 5 от КСО било разпоредено прихващане на вземането на ДОО, произтичащо от влязлото в сила разпореждане за възстановяване на суми, с изискуемото вземане на Петкова по отпуснатата й лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване до размера на задължението. Било определено удръжките от пенсията да са в размер на по 25, 18 лева месечно. Недоволна от резултата Петкова обжалва процесното разпореждане пред директора на ТП на НОИ Пловдив, който с решението си от 05.12.2018 г. с № 2153-15-256 е отхвърлил жалбата и като неоснователна. В мотивите административният орган приел, че разпореждане № 151-00-3469-2/11.05.2015 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е влязло в законна сила като необжалвано, че вземането на НОИ по него не е погасено доброволно от задълженото лице в срока по чл. 114, ал. 3 от КСО и поради това дължимата по него сума подлежи на прихващане по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО. Посочено било, че с оглед размера на пенсията, то в съответствие с изискванията на чл. 114а, ал. 3, т. 1 от КСО е определен размерът на удръжката в разпореждането за прихващане. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че разпореждане № 151-00-3469-2/11.05.2015 г. не е влязло в сила и не е налице установено вземане на НОИ, с което да се осъществи прихващане. Нито в административното производство, нито хода на първоинстанционното съдебно производство, нито пред проведеното настоящо касационно производство, касаторката Д. Петкова е представила доказателства за надлежно обжалване на цитираното разпореждане, който да опровергаят изводите на административния орган и на административния съд. Представянето пред административния орган на определение от 15.04.2014 г. с № 541 на ВКС по гр. д. № 364/2014 г. само по себе си не е жалба и не е равнозначно на подаване на жалба. От това действие на Петкова не може да се направи извод за нейните искания, несъгласия или евентуално оспорване на административния акт. Въпреки дадената и нова и допълнителна възможност от решаващия орган да поясни и конкретизира волята си, тя не се е възползвала от нея. Правната регламентация и изискванията в АПК за подаване на жалба, нейната форма, съдържание и реквизити са императивни и няма как да бъдат заобиколни или изпълнени с простото представяне на определението на ВКС, каквито твърдения има изложени в касационната жалба. С оглед на това, че по делото няма приложена надлежно оформена писмена жалба с изискуемите от закона реквизити с конкретни, ясни и недвусмислени мотиви и искания, може безспорно да се заключи, че въпросното разпореждане не е обжалвано в предвидения срок и след изтичането му то е влязло в сила с всички произхождащи от това правни последици и като стабилен административен акт е годно и може да поради предвидените в него права и задължения. Пред Административен съд – Пловдив се проверява законосъбразността не на влязлото вече в сила разпореждане от 11.05.2015 г. за установяване на вземане на ДОО, а предмет на производството е въпроса за законосъобразността на последващото прихващане с вече така установеното вземане с вземането което Петкова има от ДОО представляващо отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО. И въпреки, че разпореденото с акта от 11.05.2015 г. не е било предмет на спора и по него съдът по съществото не е дължал произнасяне за яснота, пълнота и прецизност първоинстанционния съд е изследвал въпроса налице ли са били предпоставките по чл. 54е, ал. 4 от КСО за възстановяване на добросъвестно полученото обезщетение за безработица от касатора. По делото безспорно се е установило, че за периода 21.02.2012 г. до 09.07.2012 г. Д. Петкова е получила както обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, така и обезщетение по чл. 54а от КСО. По такъв начин са получени едновременно две заместващи облаги на едно и също основание - липсата на трудово възнаграждение поради оставане без работа, което, както обосновано е отчел и съставът на първоинстанционния съд, законът не допуска. Налице са били материално-правните предпоставки на чл. 54е от КСО за възстановяване на добросъвестно получените суми, съставляващи изплатени парични обезщетения за безработица от лицето за периода на полученото обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение. Във връзка с доводите на касатора, че не е получавала обезщетение за оставане без работа от фондовете на ДОО въз основа на прекратеното правоотношение с районния съд, а въз основа на прекратено последващо трудово правоотношение с търговско дружество, то те са изцяло неоснователни, тъй като законосъобразността на разпореждането се преценява не спрямо работодателя, а спрямо периода за който се изплаща съответното обезщетение. В настоящия случай периода на изплащане не се оспорва. Непротиворечиво е установено, че за един и същ период Петкова е получавала две обезщетения отпуснати на едно и също правно основание, като целта и на двете е да заместят и компенсират липсата на доход от трудово възнаграждение през този период. На основание чл. 163, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) публичните вземания, сред които са тези на Държавното обществено осигуряване за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи, се събират по реда на ДОПК, освен ако в закон е предвидено друго. В настоящия случай е предвидено друго със специалната разпоредба на чл. 114, ал. 5 от КСО (редакция – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.). Предвидено е, че редът за принудително изпълнение по чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО и по ДОПК се прилага при условие, че дължимите на ДОО суми по разпореждания не могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. Възможността за прихващане на насрещните вземания на ДОО и осигуреното лице е безспорно установена, а разпореждането е издадено от компетентния административен орган. Забраната за принудително изпълнение върху обезщетенията по социалното осигуряване, установена в чл. 213, ал. 2, т. 1 от ДОПК, се прилага в производствата за принудително изпълнение по реда на ДОПК, но не намира субсидиарно приложение при принудително изпълнение по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО. По силата на изричната и специална норма на чл. 114а, ал. 1 от КСО (редакция - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) забраната за налагане на запори върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по КСО и извършването на удръжки, не се прилага за задължения на лицата към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114. В същия смисъл е сложилата се безпротиворечива съдебна практика по прилагане на изменените от 01.01.2014 г. разпоредби на чл. 114, ал. 4 и чл. 114а от КСО - решение № 5776 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6527/2016 г., VI о., решение № 4128 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4771/2016 г., VI о., решение № 3758 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3140/2016 г., VI о. и др. В случая изискуемото вземане на ДОО, установено по надлежния ред с влязъл в сила акт по чл. 114, ал. 3 от КСО може да бъде прихванато със вземането на Д. Петкова от ДОО представляващо отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО. Правилно е определен, съобразно правилото на чл. 114а, ал. 3 от КСО и размерът на удръжката от пенсията за възстановяване на неоснователно получени суми за осигурителни плащания като една седма част от пенсията месечно, или сума от по 25, 18 лв. месечно. Като е отхвърлил жалбата срещу атакувания акт, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение, което съответства на материалния закон и е обосновано, поради което липсва касационното основание по чл. 209, т. 3, пред. 1 от АПК за неговата отмяна. Предвид това решението на Пловдивския административен съд следва да бъде оставено в сила. Във връзка с изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които съгласно изискванията на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ възлизат на сумата от 100, 00 (сто ) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,