Решение № 3415 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13108/2016 г.

Решение № 3415 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13108/2016 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. Й., действаща като едноличен търговец с фирма "Г. 93 - С. Й.", седалище и адрес на управление гр. С., ул. "С." №..., бл. ..., вх. "...", ап. ... срещу Решение № 3604 от 26.05.2016 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело № 12301/2015 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на едноличния търговец срещу Заповед № РД-09-210 от 18.11.2015 г. на кмета на Столична община - район "И.", в частта по т. ХVII, с която за схема № 14 за разполагане на преместваем обект в урегулиран поземлен имот IV, кв. 56, м. "И.-И. - II част" е класиран "Ф. Д." ЕООД.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - С. Й., действаща като едноличен търговец с фирма "Г. 93 - С. Й.", счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно приема, че търговецът правилно е бил отстранен от участие в конкурса. Не е съобразил, че представеното техническо предложение напълно съответства на изискванията на документацията. Тезата на съда, че това се подразбирало от критериите за оценка е неправилна, тъй като критериите за оценка нямат пряко отношение към отстраняването на участниците.

Сочи, че процедурата се е развила изключително мудно, като му е поискано удължаване на валидността на офертата, което предполага допускането му до участие в конкурса. В акта не са посочени извършените действия, довели до констатациите на комисията, възприети от кмета, и е постановен при пълна липса на адекватни мотиви. Счита, че в тръжната документация са налице неясноти, поради което органът е следвало да даде разяснения.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени изцяло Заповед № РД-09-210. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. В. Т., Софийска адвокатска колегия.

1. Ответникът по касационната жалба - кметът на Столична община - район "И.", счита същата за неоснователна. Излага фактите по делото и счита, че съдът правилно приема оспорената заповед за издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Мотивите на акта, с оглед на тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на Върховния съд, са изложени в протоколите на комисията, а от Приложение № 1 към Протокол № 2 на комисията са видни оценките на всеки един участник.

Правилен е изводът на съда, че при липса на конкретна стойност по критериите работни места и инвестиции офертата на касатора, дори и да е била оценена, е следвало да бъде оценена с нула точки, което не води до промяна на крайния резултат.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от юрисконсулт С. К..

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът се е произнесъл по възраженията на касатора, обсъдил е доказателствата по делото и правилно е приложил материалния закон. Неоснователно е възражението за допуснато от конкурсната комисия същество нарушение на конкурсните правила. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. На 13.02.2015 г., със Заповед № СО15-РД-09-367, кметът на Столична община открива процедура за провеждане на конкурс за отдаване под наем за срок до десет години на части от имоти - частна общинска собственост, находящи се на територията на район "И.", представляващи терени за поставяне на преместваеми съоръжения за посочени имоти, в т. ч. Схема № 14 - преместваем обект в урегулиран поземлен имот IV, кв. 56, м. "И.-И. - II част" и одобрява конкурсните документи. Съгласно т. VI. 1.15. участниците трябва да представят концепция за развитие на обекта, която включва план за разкритие на работни места и инвестиционен план за изработка, поставяне, експлоатация и поддръжка на преместваемия обект и облагородяване на откритите площи около обекта, включително озеленяване.

1. На 28.05.2015 г., със Заповед № РД-09-01, кметът на Столична община - район "И." назначава конкурсна комисия.

1. В периода 28.05.201 г. - 13.11.2015 г. конкурсната комисия провежда няколко заседания, на които допуска до оценяване за схема № 14 подалите документи четирима участника: едноличен търговец "Златен бор -А. З.", "С. К." ЕООД, едноличен търгове "Г. 93 - С. Й." и "Ф. Д." ЕООД като при оценяване на участниците констатира, че предложенията на едноличен търговец "Златен бор -А. З.", "С. К." ЕООД, едноличен търгове "Г. 93 - С. Й." не отговарят на изискването на т. VI. от документацията за участие, поради което предлага на кмета да ги отстрани от по-нататъшно участие в конкурса и класира на първо място "Ф. Д." ЕООД.

1. На 18.11.2015 г., със Заповед № РД-09-210, кметът на Столична община - район "И.", утвърждава класирането като за схема 14 класира "Ф. Д." ЕООД. В заповедта липсва изричен диспозитив за отстраняване на едноличен търговец "Г. 93 - С. Й.".

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Приема, че органът правилно е отстранил търговеца, въпреки че липсва изричен диспозитив за това в заповедта. Офертата на търговеца не отговаря на изискванията на т. VI. 1.15. от документацията, тъй като не сочи размер на инвестицията. Факта, че в документацията не е посочено изрично необходимостта от посочване на размер на инвестицията не е нарушение, защото изискването е видно от критериите за оценка, които са неразделна част от документацията.

Приема, че в хода на производството не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Дори да се приеме, че комисията е следвало да оцени едноличния търговец и другите участници, а не да ги отстранява, при липсата на конкретна стойност по критериите работни места и инвестиции те биха получили оценка нула, което значи, че резултатът от класирането не би бил променен.

Съдът приема, че срокът по чл. 41, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за провеждане на търгове и конкурси (Наредбата) е инструктивен, поради което пропускането му не е опорочило оспорения акт.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на Заповед № РД-09Ч210 в оспорената част и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът твърди, че обжалваното решение страда и от трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК порока. Доводите, които излага в подкрепа на твърдяните пороци са във връзка със съответствието на решението с материалния закон и обосноваността на изводите на съда. Доводи в подкрепа на порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаторът не сочи. Налице е бланкетно твърдение за този порок, поради което и на основание чл. 218, ал. 1 АПК съдът не следва да го обсъжда.

Основният довод на касатора за неправилност на съдебното решение е за неправилно приложение на чл. 40, ал. 2 от Наредбата. Съгласно разпоредбата конкурсната комисия не допуска до участие кандидат, чиято оферта не отговаря на изискванията на конкурсната документация.

Спорът в случая е отговаря ли офертата на касатора на изискванията на конкурсната документация?

Конкурсната документация е утвърдена със заповед на кмета на Столична община и с оглед на това е влязъл в сила акт, който е задължителен както за участниците в конкурса, така и за конкурсната комисия. Видно от т. VI. "Указания за подготовка на офертата", т. 15. на документацията, кандидатите трябва да представят концепция за развитие на обекта, която включва план за разкриване на работни места и инвестиционен план. Вярно е, че в указанията на е посочено изрично, че инвестиционният план трябва да съдържа стойност на инвестицията, но сам по себе си инвестиционният план, още повече при изричното пояснения в указанията за неговата цел - изработка, поставяне, експлоатация и поддръжка на преместваемия обект и облагородяване на откритите площи около него, включително озеленяване, очевидно изисква посочване на инвестицията, т. е. на средствата, които кандидатът предлага да вложи за постигането на посочените цели. Наред с това, както обосновано приема и съдът, критериите и методиката за оценяване, които са неразделна част от документацията, ясно сочат начина на оценяване на концепцията, който очевидно е изграден на базата на стойността на предложената инвестиция.

С оглед на това доводът на касатора за неправилност на съдебното решение поради неправилно прилагане на чл. 40, ал. 2 от Наредбата - липса на основание за отстраняване, е неоснователен. Съдът правилно е ценил фактите по делото и въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи като правилно е приложил и материалния закон.

Неоснователен е и довода му, че комисията е следвало да оцени предложението, а не да отстранява кандидата. Съгласно чл. 40, ал. 2 от Наредбата комисията не допуска до участие кандидат, чиято оферта не отговаря на изискванията на конкурсната документация. С оглед на това комисията би допуснала нарушение на чл. 40, ал. 2 от Наредбата, ако вместо да отстрани касатора бе оценила офертата му.

Не намира основание в доказателствата по делото и довода на касатора за немотивираност на оспорения акт. Видно от Заповед № РД-09-210 същата е издадена на основание на протокол от 13.11.2015 г. на конкурсната комисия. По този начин органът е инкорпорирал в своя акт мотивите, изложени от конкурсната комисия в хода на оценка на допустимостта и оценяването на офертите. Както сочи и ответникът този подход е в съответствие с Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на Върховния съд.

Що се отнася до довода на касатора за мудност на процедурата и за неспазване на установения в чл. 41, ал. 2 от Наредбата съдът правилно е посочил, че срокът е инструктивен и неспазването му няма отражение върху законосъобразността на оспорената заповед.

Видно от горното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение са неоснователни. Съдът правилно е установил фактите по делото, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 5/2009 г. съдът следва да осъди касатора да заплати на Столична община - юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото съдът определя на 150,00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд