Решение № 14983 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5686/2012 г.

Решение № 14983 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5686/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 40 от 09.03.2012 г., постановено по адм. дело № 3 от 2012 г., Административният съд - гр. Хасково, е отхвърлил жалбата на "Мис" ЕООД - Хасково, представлявано от управителя Искра Мавродиева Костова, против решение № Ж-129-1 от 20.12.2011 г. на директора на РУСО - град Хасково, с което е оставено в сила разпореждане № К10606-7 от 14.11.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО към същото управление, обективиращо отказ за възстановяване на внесената от дружеството лихва на основание § 21 от ПЗР на ЗИДКСО, и "Мис" ЕООД - Хасково, е осъдено да заплати на РУСО - Хасково, разноски по делото в размер на 100 лева. Срещу този съдебен акт е подадена касационна жалба от "Мис" ЕООД - Хасково, чрез процесуалния му представител - адв. Венелин Челебиев, с оплакване за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок от надлежна страна и допустима, а по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на касатора срещу атакуваните административни актове, като е приел, че § 21, ал. 4 от ПЗР на ЗИДКСО (обн., ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) следва да бъде тълкуван стриктно, според точния смисъл на разпоредбата, а именно, че само осигурените и самоосигуряващите се лица могат да се възползват от възможността за възстановяване на внесени суми за лихви. Относно искането на дружеството за инцидентен контрол по отношение на решение № Ж-176-1 от 20.12.2011 г. за възстановяване на недобросъвестно полученото парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 КСО в размер на 993,13 лв. главница и 740,55 лв. дължима лихва съдът е посочил, че няма правна възможност за осъществяване на косвен съдебен контрол. Настоящата инстанция счита обжалваното решение за правилно. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора и страните не оспорват данните, въз основа на които е мотивирано обжалваното решение. С решение № Ж-176-1 от 20.12.2011 г. директорът на РУСО - гр. Хасково, е отхвърлил жалбата на касатора против разпореждане № 2110 от 10.11.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО към същото управление, с което на основание чл. 110, ал. 3 КСО е разпоредено "Мис" ЕООД - гр. Хасково, да възстанови недобросъвестно полученото за периода 23.04-05.10.2007 г. парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 КСО в размер на 993,13 лв. главница и 740,55 лв. дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. Посоченото решение на директора на РУСО - Хасково, не е обжалвано, респ. е влязъл в сила стабилен административен акт. Не се спори, че "Мис" ЕООД - гр. Хасково, е превело по банковата сметка на РУСО - Хасково, определените с разпореждане № 2110 от 10.11.2010 г. суми, а именно общо 1749,25 лева. Със заявление вх. № К-10606 от 03.09.2011 г. касаторът е поискал от директора на РУСО - гр. Хасково, на основание § 21 от ПЗР на ЗИДКСО да бъде възстановена по сметка на дружеството внесената лихва по разпореждане № 2110 от 10.11.2010 г., издадено за събиране на сума по частичен ревизионен акт за начет вх. № 2 от 01.11.2010 г. По това заявление с разпореждане № К10606-7 от 14.11.2011 г. ръководителят на контрола по разходите на ДОО към същото управление е отказал възстановяване на лихвата по разпореждане № 2110 от 10.11.2010 г. с мотиви, че осигурителите не попадат в приложното поле на § 21 от ПЗР на ЗИДКСО. При последвалото административно оспорване на посоченото разпореждане пред по-горестоящия административен орган е постановено решение № Ж-129-1 от 20.12.2011 г. на директора на РУСО - гр. Хасково - предмет на настоящото производство, с което жалбата на "Мис" ЕООД - гр. Хасково, е отхвърлена. Съгласно § 21 от ЗИДКСО не се дължат лихви върху установени задължения на осигурени или самоосигуряващи се лица за парични обезщетения, получени за периоди до 5 август 2011 г. в нарушение на чл. 53, ал. 4 КСО, когато детето е било настанено в детско заведение, включително и в детска ясла. Според изискванията на § 21, ал. 2 от ЗИДКСО, за да не се плащат лихви в тези случаи, трябва да са налице следните предпоставки: 1. лицата да погасят изцяло главницата по задължението си в срок от 6 месеца, считано от 5 август 2011 г., ако то е установено с влязло в сила разпореждане до тази дата, включително и когато е разсрочено по реда на чл. 116 от КСО; 2. лицата, за които разпореждането за установяване на задълженията е влязло в сила след 5 август 2011 г., погасят задължението си в 6-месечен срок от влизане в сила на разпореждането. На осигурените и самоосигуряващите се, които са погасили изцяло задълженията си до 5 август 2011 г., Националният осигурителен институт възстановява платените лихви. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, както и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства решаващият състав е приел, че посочените разпоредби се отнасят за осигурени лица по чл. 4 КСО и за самоосигуряващите се лица по чл. 5, ал. 2 КСО, които дължат възстановяване на неоснователно получените суми на основание чл. 114, ал. 1 КСО, какъвто жалбоподателят не е. Същият е осигурител по чл. 5, ал. 1 КСО, който носи имуществена отговорност по чл. 110 КСО, поради което разпоредбите на § 21, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗИДКСО са неотносими за случая. С оглед неприложимостта на разпоредбите на § 21 и на § 22, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО по отношение на осигурителите се налага изводът, че административният орган законосъобразно е приел за неоснователно искането на "Мис" ЕООД - гр. Хасково, за възстановяване на лихви по неправилно извършени от дружеството осигурителни разходи от ДОО - получени парични обезщетения за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,