Решение № 11149 от 17.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5087/2018 г.

Решение № 11149 от 17.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5087/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/, чрез пълномощника му юрисконсулт Пашунов, против решение № 1441 от 06.03.2018 г., постановено по адм. д. № 12410/2017 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отменена негова заповед рег. № 513 з-7218 от 12.10.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и да бъде потвърдена оспорената заповед. Ответникът – А. Малакова, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е цитираната по-горе заповед, с която на основание чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР на жалбоподателката –главен инспектор А. Малакова/главен разследващ полицай/ началник на сектор "Разследване" в 04 РУ СДВР е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. От събраните по делото доказателства, които подробно е обсъдил, съдът вярно и точно е установил фактите по делото. АССГ е констатирал, че във фактическите обстоятелства на заповедта е посочено, че главен инспектор Малакова, като член на конкурсна комисия е била запозната с факта, че комисар Т. Капчина – началник на 04 РУ-СДВР – е извършила нарушение- превишила е правата си като член на изпитна комисия на конкурс- взела е участие в заседания на комисията за конкурс за заемане на длъжности в РУ при СДВР, по време когато е била в отпуск по болест. Малакова въпреки знанието на този факт не е предприела мерки за отлагане заседанията на комисията. Като правна квалификация в заповедта е посочено, че жалбоподателката е наказан за извършено дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР - пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Съдът е приел, че така формулираните от фактическа страна обстоятелства не са конкретизирани и не са подведени под конкретна правна норма, установяваща извършването на конкретно дисциплинарно нарушение, за което се налага и конкретното дисциплинарно наказание. На първо място, за посоченото основание по чл. 199, ал. 1, т. 5, предл. първо - пропуски в изучаването на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, в заповедта не са посочени каквито и да е данни и доказателства, че са налице пропуски в изучаването на какъвто и да е нормативен акт; не се сочи и доказва конкретна разпоредба, регламентираща служебната дейност, която не е била приложена. В заповедта за наказване не е уточнено защо именно Малакова е следвало да предприеме действия за отлагане на заседанията на комисията, в която е участвала, поради факта, че друг член на комисията се е явил въпреки, че се е намирал в отпуск по болест. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Правилни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, спазен е срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, спазени са и изискванията на чл. 206, ал. 1 и чл. 208 от ЗМВР. Обосновано съдът е приел, че дисциплинарно наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон, като описаните в заповедта деяния не са съответни на нормите, посочени като нарушени, както и че не са налице вменените нарушения. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че изводите на съда са необосновани и неправилно са тълкувани нормите на чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. Едва в касационната жалба се сочи и то най общо, че Малакова е нарушила разпоредбите на Наредбата за провеждане на конкурсите за държавни служители. Правилно съдът е тълкувал и приложил и нормите на чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР - пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Деянието не е субсумирано под приложимите правни норми. От фактическа страна не са описани каквито и да са деяния, които да осъществяват нарушението пропуски в изучаването и прилагането на конкретно сочени разпоредбите, както и дължимото поведение на Малакова, което последната да не е сторила. Правилен е и изводът на съда, че е налице нарушение и на нормата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, тъй като не са обсъдени, визираните в същата обстоятелства, свързани с определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание. В тази връзка липсват каквито и да са мотиви в заповедта. Посочените пороци на акта обосновават правилност на изводите на съда за отмяна като незаконосъобразна на оспорената заповед. Постановеното съдебно решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,