Решение № 4358 от 6.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 423/2021 г.

Решение № 4358 от 6.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 423/2021 г., VI о., докладчик съдията Таня Дамянова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ). Образувано е по касационна жалба на М. З. М. от град Червен бряг срещу решение № 663/26.10.2020 г. по административно дело № 418/2020 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му срещу експертно решение № 0712 от заседание № 062/31.03.2020 г. на Националната експертна лекарска комисия, специализиран състав по хирургични и ортопедични заболявания. Поддържат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поради това жалбоподателят моли за отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на жалбата му срещу решението на НЕЛК. Претендира присъждането на направените в касационното производство разноски. Ответникът по касация – Национална експертна лекарска комисия, гр. София, не изразява становище по жалбата. Ответниците – ТЕЛК, трети състав към "УМБАЛ Д-р Г. Странски" ЕАД Плевен, ТП на НОИ гр. Плевен, Агенция за хората с увреждания и Регионална дирекция "Социално подпомагане" гр. Плевен, също не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е експертно решение № 0712 от заседание № 062/31.03.2020 г. на НЕЛК - специализиран състав по хирургични и ортопедични заболявания, с което е потвърдено по всички поводи експертно решение № 3116 от заседание № 158/30.09.2019 г. на трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ "Д-р Г. Странски" ЕАД Плевен, с което на жалбоподателя е определен краен процент 40% трайно намалена работоспособност при срок на инвалидност 2 години. С обжалваното решение Административен съд Плевен е отхвърлил жалбата на М. М. срещу експертното решение на НЕЛК, издадено от специализиран състав по хирургични и ортопедични заболявания, тъй като е приел, че решението е постановено в съответствие с материалния закон и в рамките на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложил е мотиви, че определеният по-нисък процент трайно намалена работоспособност на лицето в оспореното експертно решение в сравнение с предходните решения на ТЕЛК не се дължи на промяна в здравословното му състояние, а на промяна в действащото законодателство. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че се касае се за 37 годишен мъж с диагноза - състояние след травматична конквасация на пети лъч на ляво стъпало, цялата пета метатарзална кост и част от кубовидната кост. Състоянието е резултат от претърпяна на 24.11.2003 г. от М. трудова злополука, при която част от лявото му стъпало е премазано от колело на вагон. Водещата диагноза е "Травматична ампутация на един пръст от стъпалото". В констативната част на експертното решение са отбелязани дадените от ТЕЛК оценки съобразно отправните точки на част първа, раздел ІХ от приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ, както следва: 40 % ТНР за ръбцови дефекти на ляво стъпало след конквасационна травма (30 % ТНР) във връзка с част първа, раздел ІІ, т. 1 хроничен остеомиелит, лека степен (40 % ТНР); 20 % ТНР за контрактура на горна скочна става по част първа, раздел ІХ, т. 36. 2; 10 % ТНР за контрактура на долна скочна става по част първа, раздел ІХ, т. 37; 10 % ТНР за ампутация на пета лъч на ляво стъпало по част първа, раздел ІХ, т. 11; 10 % ТНР за посттравматична деформация на ляво стъпало по част първа, раздел ІХ, т. 39. НЕЛК приема, че крайният процент ТНР е определен в съответствие с т. III oт Методиката зa прилагане на отправните точки за оценка на ТНР в проценти от Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от HMЕ, поради което потвърждава ЕР на ТЕЛК по всички поводи. В съдебното производство е изслушано заключение на съдебномедицинска експертиза, което не е оспорено от страните и е кредитирано от съда. Вещото лице сочи, че М. страда от последствията на травматично увреждане на лявото стъпало – конквасация (размачкване), наложило ампутация на костите на пети пръст и пета стъпална кост, с последващи операции и пластика на тъкани на стъпалото. Към 31.03.2020 г. са се развили контрактури на съседните стави, хроничен остеомиелит и секретиращи фистули. Вещото лице твърди, че състоянието на стъпалото е без промяна в сравнение с описанието, направено при предходното освидетелстване на лицето (ЕР № 2445/3.10.2017 г. на ТЕЛК при УМБАЛ "Д-р Г. Странски" – Плевен). Установява наличието на втори фистулен отвор. Вещото лице сочи, че основното заболяване, което определя процента на работоспособност в този случай, е хроничният остеомиелит, определен като лека степен – 40 %. Заключението на вещото лице е категорично, че средната степен на хроничен остеомиелит (при която процентът на ТНР е определен на 70 %) изисква наличието на разширен процес, чести и трайни фистули, с белези на активност и с лабораторни данни за активност, наличие на заболявания или общи усложнения, свързани със заболяването – анемия, амилоидоза и други, каквито не са развити при жалбоподателя. При така установената фактическа обстановка правилно първоинстанционният съд е приел, че основният спор между страните е свързан с определения краен процент ТНР – 40 %. Съдът е направил обоснован извод, че процентът на трайно намалена работоспособност е определен от ТЕЛК и потвърден от НЕЛК съобразно чл. 63, ал. 3 от НМЕ. Цитираната норма предвижда, че при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, процентът на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно приложение № 2. Съдът е направил правилни изводи относно приложимата редакция на т. ІІІ от методиката. Решенията на ТЕЛК и НЕЛК са постановени при действието на т. ІІІ от приложение № 2 в редакцията му от ДВ, бр. 46/2019 г., в сила от 11.06.2019 г. Съобразно тази редакция, когато са налице няколко увреждания, независимо дали са за заболявания от общ характер или за заболявания с причинна връзка, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност е посочен отделен процент, оценката на трайно намалената работоспособност се определя, като се взема най-високият процент по съответната отправна точка на най-тежкото увреждане. Останалите проценти за съпътстващите увреждания не се вземат предвид при оценката, но се изписват в мотивната част на експертното решение. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, отмяната на т. ІІІ, извършена с Решение № 1632 на ВАС на РБ, обнародвано в ДВ, бр. 63 от 2020 г., в сила от 17.07.2020 г., няма обратно действие. В касационната жалба се поддържат доводи, че първоинстанционният съд не е извършил служебна преценка относно правилното приложение на закона с оглед на доказателствата по делото, но това оплакване е необосновано. Административният съд е изложил подробни доводи във връзка с оплакванията на жалбоподателя, че ТЕЛК и НЕЛК са допуснали съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При тази преценка правилно е съобразена разпоредбата на чл. 50 от ПУОРОМЕРКМЕ, съобразно която НЕЛК се произнася само въз основа на медицинската и друга документация и е прието, че не е било необходимо НЕЛК да изисква допълнителни писмени доказателства относно състоянието на М., както и да го прегледа. Видът и степента на уврежданията на М. и степента на трайно намалената му работоспособност са определени въз основа на извършен на 30.09.2019 г. преглед на лицето от ТЕЛК, данните от който са залегнали в основата на извършеното преосвидетелстване. Представената от М. документация е преценена от НЕЛК и в констативната част на експертното решение са изложени мотиви в тази връзка. Обосновано административният съд е приел, че решението е постановено от специализиран състав на НЕЛК, определен съобразно водещата диагноза на жалбоподателя на основание чл. 18, ал. 1 и чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Произнасянето на НЕЛК след изтичане на срока по чл. 47, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ също не води до порок на обжалвания акт, тъй като предвиденият от разпоредбата срок е инструктивен, а не преклузивен. Изводът на съда, че при определяне на конкретната оценка на процента на трайно намалената работоспособност административният орган е приложил правилно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Наредба за медицинската експертиза, е обоснован. Установените увреждания, стадият на развитието им и обусловеният функционален дефицит са съобразени със съответната отправна точка съгласно приложение № 1. При определяне на крайния процент трайно намалена работоспособност, НЕЛК е съобразила изцяло указанията, дадени в точка III (в приложимата редакция) от методиката. В случая при определяне процента на трайно намалена работоспособност за всяко от установените заболявания, НЕЛК е посочила отправната точка от Приложение № 1 към чл. 63 от НМЕ, въз основа на които е определен конкретният процент ТНР. Основното заболяване, което определя процента на работоспособност в този случай е хроничният остеомиелит, определен като лека степен – 40 %. Заключението на вещото лице е категорично, че средната степен на хроничен остеомиелит (при която трайно намалената работоспособност е определена на 70 %- част І, раздел ІІ, т. 2) изисква наличието на разширен процес, чести и трайни фистули, с белези на активност и с лабораторни данни за активност, наличие на заболявания или общи усложнения, свързани със заболяването – анемия, амилоидоза и др., каквито не са развити при жалбоподателя. В настоящия случай НЕЛК, както и ТЕЛК, е изчислила крайният процент трайно намалена работоспособност, приемайки за основа най-високият определен такъв за хроничен остеомиелит на петната кост съгласно част 1, раздел II т. 1 от Приложение № 1. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяна поради което решението следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора неоснователна се явява и претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените в касационното производство разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение