Решение № 14969 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9448/2011 г.

Решение № 14969 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9448/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Пламен Христов Петков срещу решение № 2070 от 2.05.2011 г. по адм. д. № 101/2011 г. на Административен съд София-град, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът, Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /КРДОПБГДСРСБНА/, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 29, ал. 5 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /ЗДРДОПБГДСРСБНА/, е отхвърлена жалбата на Пламен Христов Петков срещу Решение № 175/14.12.2010 г. на КРДОПБГДСРСБНА в частта, в която е установена и обявена принадлежността на оспорващия към органите на Държавна сигурност. При изяснена фактическа обстановка съдът е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Оспорването е неоснователно, тъй като решението е издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят е заемал публична длъжност по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 23 от ЗДРДОПБГДСРСБНА през периода от 11.08.1995 г. до 27.07.1999 г. и принадлежността му към органите на Държавна сигурност е установена при условията на чл. 24 във връзка с чл. 25, т. 3 от същия закон. Представените официални и имащи обвързваща материална доказателствена сила документи от ръководилия го щатен служител; рег. бланка; рег. дневник; картони - обр. 4 - 2 бр. и обр. 6 и лично дело IА - 32609, независимо от това, че в нито един от тях не е положен подпис или саморъчен текст, носят достатъчно информация, от която може да се направи извод за установяване на дейност на секретен сътрудник, съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА. При тези данни, обосновано и законосъобразно, са приети за неоснователни релевираните от оспорващия доводи относно неправилна преценка на органа на описаните документи. Решението, с което е отхвърлена подадената от Пламен Христов Петков жалба, е валидно, допустимо и правилно, и затова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение