Решение № 3155 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8306/2017 г.

ВАСI отделение13.03.2018 г.докладчик т Маруся Димитрова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 3301/15.05.2017 г. по адм. д. № 10254/2015 г. на Административен съд - С. град в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Алфа- КБ"ЕООД против РА № Р-2214-1404308-091-01/26.01.2015 г. на ТД на НАП- С. в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за м. 12.2013 г. 8000 лв и начислени лихви 837,54 лв, и в частта, с която за 2013 г. е определен корпоративен данък над 14 701,16 лв и лихви над 1232,23 лв, а също и в частта за разноските, и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ РА № Р-2214-1404308-091-01/26.01.2015 г. на ТД на НАП- С. в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за м. 12.2013 г. 8000 лв и начислени лихви 837,54 лв и в частта, с която за 2013 г. е определен корпоративен данък над 14 701,16 лв и лихви над 1232,23 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ОСЪЖДА "Алфа- КБ"ЕООД да заплати на НАП- ЦУ- Дирекция "ОДОП"- С. 3293,56 лв юрисконсултско възнаграждение по делото, изчислено по компенсация. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 3155 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8306/2017 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Алфа- КБ"ЕООД моли да бъде отменено като неправилно решение № 3301/15.05.2017 г. по адм. д. № 10254/2015 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-2214-1404308-091-01/26.01.2015 г. на ТД на НАП-С.. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"- С. моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 2528,31 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледани по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-2214-1404308-091-01/26.01.2015 г. на ТД на НАП- С., с който са определени задължения по ЗДДС с лихви поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит за периода м. 2, 7 - 8, и 12.2013 г. и м. 4.2014 г., и в частта, с която са определени задължения за корпоративен данък за 2013 г. 18 751,78 лв с лихви. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит в посочените периоди по фактури на "Строй лидер инженеринг"ЕООД и "Смарти БГ"ЕООД с предмет консултански услуги, анализи и маркетингови проучвания, по фактури на "Г. Д. груп"ЕООД и "Саут парк трейдинг"ЕООД с предмет посреднически услуги и по фактура № 263/31.05.2013 г. на "Ал трейд 2002"ЕООД и по фактура на "Ен джей системс"ЕООД с предмет транспортна услуга на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 9 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на услуги не са осъществени, а фактурата на "Ал трейд 2002"ЕООД е с друг получател. В частта по ЗКПО финансовият резултат за 2013 г. е увеличен с разходите по фактурите на посочените доставчици на основание чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, като е увеличен финансовият резултат и с 1517,78 лв непризнати амортизации за актив, който не е използван през 2013 г. на основание чл. 59, ал. 1 от ЗКПО. Относно доставките на "Г. Д. груп"ЕООД, "Саут парк трейдинг"ЕООД, "Ал трейд 2002"ЕООД "Ен джей системс"ЕООД съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за правилно определяне задълженията на ревизираното лице по ЗДДС и ЗКПО в РА във връзка с тези доставки. Законосъобразно съдът е приел, че договорите за посредничество при закупуване на минерални торове с "Г. Д. груп"ЕООД и "Саут парк трейдинг"ЕООД не са изпълнени, в който смисъл са приложени и допълнителни споразумения по делото. При неосъществени доставки фактурите от тези доставчици са издадени без да е настъпило данъчно събитие и за получателят по тях не възниква право на приспадане на данъчен кредитът. По фактурата на "Ал трейд 2002"ЕООД не е налице право на приспадане на данъчен кредит за ревизираното лице, тъй като не разполага с данъчен документ по чл. 71 от ЗДДС - във фактурата като получател е посочено друго лице. По фактурата на "Ен джей системс"ЕООД за транспортна услуга по делото не са представени доказателства, които да установят осъществяване на транспортна услуга на стойност 85 000 лв през м. 2.2013 г. Приложени са протоколи от 5.02.2013 г., 18.01.2013 г., 28.12.2012 г. и 15.12.2012 г. за потвърждение на транспортна услуга от 7.12.2012 г., в които са описани курсове в периода м. 12.2012 г. - 4.02.2013 г. на обща стойност 50 000 лв, от които през м. 2.2013 г. са три курса на обща стойност 2633,40 лв. В протоколите са описани регистрационни номера на превозни средства като в протокола за курсовете от м. 2.2013 г. са посочени небългарски регистрационни номера. Въпреки указанията на съда не са представени доказателства доставчикът да е разполагал с транспортните средства, описани в протоколите като собственик, под наем или чрез подизпълнител. Като се вземе предвид споразумението за отложено плащане по фактурата и констатацията в РД, че ревизираното лице предвид основната му дейност разполага с транспортни средства обоснован е изводът на органите по приходите и съдът, че доставка по тази фактура не е осъществена. По доставките на "Строй лидер инженеринг"ЕООД и "Смарти БГ"ЕООД с предмет консултантски услуги, анализи и маркетингови проучвания са приложени проучванията, предмет на фактурите на л. 323 от "Смарти БГ"ЕООД и на л. 346 от "Строй лидер инженеринг"ЕООД, които потвърждават данните в приемо-предавателните протоколи и съдът следваше да приеме, че доставките са осъществени. Липсата на данни дали услугите са изпълнени от управителите на дружествата, дали доставчиците са ползвали подизпълнители не могат да обосноват извод за неосъществени доставки щом резултат от услугите е предоставен на ревизираното лице и проучванията са приложени към жалбата по административен ред. Предвид разрешението в съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС, след като по делото няма данни за недобросъвестност на ревизираното лице следва да се признае право на приспадане на данъчен кредит по фактурите на тези доставчици за м. 12.2013 г. в общ размер 8000 лв. Решението в частта по ЗДДС следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за м. 12.2013 г. 8000 лв и начислени лихви 837,54 лв и вместо него в тази част следва да се постанови отмяна на РА. В останалата част по ЗДДС решението като правилно следва да бъде оставено в сила. В частта по ЗКПО за 2013 г. от увеличението на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО следва да отпадне стойността по двете фактури от м. 12.2013 г. в общ размер 40 000 лв. В останалата част за увеличение на финансовия резултат за 2013 г. на това основание РА е законосъобразен, както правилно е приел съдът. Неправилно в РА е приложен чл. 59, ал. 1 от ЗКПО като не са признати всички начислени амортизации за офис машина, поради неизползване на машината в дейността на дружеството през 2013 г. Страните не спорят, че машината е въведена в експлоатация и последната фактура за нейното използване е от 11.04.2012 г., приложена на л. 79 от делото. Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗКПО начисляването на данъчни амортизации се преустановява, когато съответният актив временно не се използва /не носи икономическа изгода/ през период по- дълъг от 12 месеца. Начисляването се преустановява от началото на месеца, следващ месеца, през който е изтекъл срокът по изречение първо. По цитираният текст основание за непризнаване на амортизациите е налице от м. 5.2013 г. до м. 12.2013 г., за който период начислените амортизации са 1011,84 лв, изчислени съответно. Амортизациите за периода м. 1 - 4.2013 г. в общ размер от 505,94 лв не са признати в РА без основание и съдът следваше да ги намали от увеличението на финансовия резултат на основание чл. 59, ал. 1 от ЗКПО. С решението на директора на "ОДОП"- С. при обжалването по административен ред е изменен корпоративният данък за 2013 г. на 18 751,78 лв със съответните лихви. В РА е отчетен внесен корпоративен данък - авансови вноски 250 лв, които решаващият орган е взел предвид, което формира данък 19 001,75 лв и облагаема печалба в размер 190 017,50 лв, от която следва да се намалят 40 505,94 лв, посочени по-горе и остава облагаема печалба в размер 149 511,56 лв, за която дължимият данък е в размер 14 951,16 лв. От него са внесени 250 лв и остава дължим за внасяне корпоративен данък 14 701,16 лв с 1232,23 лв лихви, изчислени съответно. Решението следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която за 2013 г. е определен корпоративен данък над 14 701,16 лв и лихви над 1232,23 лв и вместо него в тази част следва да се постанови отмяна на РА. В останалата част по ЗКПО решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. В изчисленията не се включват разноски на касатора за касационната инстанция, тъй като не са поискани. Касаторът има право на разноски за първата инстанция в размер 693,48 лв. Ответникът има право на юрисконсулско възнаграждение за всяка инстанция в размер 1993,52 лв - общо 3987,04 лв или по компенсация касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение по делото в размер 3293,56 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,

Цитирани разпоредби

1