Решение № 15798 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6651/2013 г.

Решение № 15798 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6651/2013 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"/ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Стефан Гачев, против решение № 2084/28.02.2013 г. по адм. дело № 11196/2011 г. на Административен съд София - град, Второ отделение, 33-ти състав, с което е отменено уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2009 г. изх. № 01-6500/4516/4.02.2011 г. и е осъден ДФЗ да заплати на Захари Петров Петков разноски по делото в размер на 10 лв. В касационната жалба са наведени оплаквания за недопустимост на решението - отменително основание по чл. 209, т. 2 АПК с твърдения, че е постановено по недопустима - просрочена жалба срещу административния акт, като иска неговото обезсилване. Алтернативно се твърди неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да се отмени, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което да се остави в сила процесното писмо. Ответната страна изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се с правилност на изводите на първоинстанционния съд за неспазване на изискуемата форма и липса на мотиви в оспорения административен акт. Счита, че не са налице касационни основания и предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Захари Петров Петков против уведомително писмо изх. № 01-6500/4516/4.02.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2009 г. С него му е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 667.02 лв. и за плащания за природни ограничения в планинските райони /НР1/ в размер на 884.22 лв. Възразил е, че са налице нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон при издаването на процесното писмо. Посочил е, че допусната е грешка от страна на служителите на ДФЗ довела до неправилно определяне на на допустимия слой по отношение на процесните парцели. По допустимостта на жалбата съдът е приел, не са представени доказателства за съобщаване на процесното уведомително писмо на жалбоподателя, като според твърденията на последния го е получил на 14.03.2011 г. Предвид подадената от земеделския стопанин на 19.03.2011 г. жалба до министъра на земеделието и храните и произнасянето му със заповед № РД-09-1028/1.11.2011 г., съдът е преценил, че приложение следва да намери нормата на чл. 149, ал. 3 от АПК, и по-конкретно първата й хипотеза - при изрично произнасяне на горестоящия административен орган по жалбата по административен ред /независимо дали в или извън срока за произнасяне/, и предвид невъзможността на адресата на акта да следи срока за произнасяне по жалбата по административен ред, то срокът за съдебно обжалване за започва да тече от датата на получаване на съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение. Въз основа на това, съдът е счел, че жалбата е допустима и я е разгледал по същество. От данните по преписката съдът е установил, че жалбоподателят е подал заявление за подпомагане с УИН 05/280509/20902 за кампанията през 2009 г. по две мерки - СЕПП и НР1. Мерките са поискани за 12 парцела с обща площ от 4.11 ха. Размерът на недопустимата площ, установен от ДФЗ чрез кръстосаните проверки е 1,24 ха, като по всички останали точки в процесното писмо е посочено 0 ха. Съдът е приел, че същото е издадено от компетентен орган - заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, в кръга на предоставените му правомощия, но не е издадено в предвидената в чл. 59 АПК форма. Конкретно е посочил, че уведомителното писмо е немотивирано, тъй като не са изложени конкретни фактически и правни основания за издаването му, не е посочено по отношение на кои БЗС и на базата на какви факти е прието, че блоковете са недопустими за подпомагане. За изясняване на спора, съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза, като от заключението й е изяснено, кой са декларираните имоти, определени в процесното писмо като недопустими и са установени фактическите основания, послужили за издаването на писмото. Съдът е преценил, че при издаването на оспореното писмо е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а именно нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, като не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, не са събрани и служебно доказателства и акта е постановен при нарушения на материалния закон. Посочил е, че така констатираните нарушения не могат да бъдат отстранени и допълнени чрез изслушване на съдебно-техническа експертиза. Приел е, че тези нарушения са довели до постановяване на незаконосъобразен административен акт и като такъв, той следва да бъде отменен. Приложил е разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от АПК, но е пропуснал да изпълни задължението си по чл. 173, ал. 2 от АПК и да върне преписката със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е първото възражение в касационната жалба за недопустимост на решението, като постановено по жалба, подадена извън преклузивния срок за оспорване, както и искането за обезсилване на решението. От приложените по делото доказателства се установява, че процесното УП е получено от Захари Петков на 14.03.2011 г. На 19.03.2011 г. е подадена жалба до МЗХ против уведомителното писмо, видно от известие за доставяне от 19.03.2011 г. Административната преписка обаче е постъпила в МЗХ на 14.10.2011 г. видно от приложено придружително писмо с рег. № 13-8998/14.10.2011 г. МЗХ се е произнесъл със Заповед № РД-09-128 от 1.11.2011 г. Към преписката, изпратена до Административния съд София град от административния орган - ДФЗ, липсват доказателства за съобщаването на тази заповед. В случая горестоящият административен орган се е произнесъл на по-късна дата поради обстоятелството, че органа, издал административния акт е изпратил жалбата, ведно с преписката за произнасяне на 14.10.2011 г. Ето защо правилно административния съд е приел, че срокът за оспорване на първоначалния административен акт по съдебен ред, при късно произнасяне на горестоящия административен орган по жалбата против него, е започнал да тече от съобщението за произнасянето на горестоящия орган, а не от момента, в който е изтекъл срокът в който органът е следвало да се произнесе. Това е така, като се има предвид и обстоятелството, че процесуалния закон не предвижда ред за съобщаване на жалбоподателя по административен ред на момента на постъпване на преписката при горестоящия административен орган, а това е началния момент на срока за произнасяне по подадената жалба по административен ред. Съгласно чл. 149, ал. 3 АПК, когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1 /14-дневен за оспорване на акта пред съда/, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение. Въз основа на изложеното, съдът правилно е преценил, че срокът за обжалване на административния акт по съдебен ред започва да тече от момента на съобщаването, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, съответно жалбата на Захари Петков е приел правилно за допустима и я е разгледал по същество. Неоснователно е и възражението в касационната жалба за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. За да отмени оспореното уведомително писмо, административният съд правилно е приел, че същото е немотивирано и не покрива изисквания относно формата на административния акт, визирани в чл. 59, ал. 2 АПК, а именно не са изложени фактически и правни основания за издаване на административния акт - т. 4 от цитираната разпоредба. Безспорно мотивите към акта могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в друг документ към преписката или същите да бъдат изведени от разясненията, посочени за всяка колона от Таблицата, приложена към уведомителното писмо. Видно от процесното писмо обаче, на практика не са посочени никакви правни основания за постановения отказ от финансово подпомагане. Освен това правните основания, изброени в обясненията под таблиците, не могат да бъдат обвързани с площите на БЗС, тъй като конкретните парцели изобщо не са посочени в писмото. Правилно е и приетото от съда, че мотивите на административния акт се съдържат в заключението на вещото лице, представено по делото, но то не представлява част от административната преписка по издаване на акта. Именно липсата на мотиви, което от своя страна препятства проверката от страна на съда относно законосъобразността на административния акт, е и мотивирало отмяната на уведомителното писмо. Липсата на мотиви е порок във формата на акта и съставлява отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. Съобразявайки практиката на ВАС съдът обосновано е приел, че неизлагането на мотиви е съществен порок на акта и е основание за неговата отмяна, тъй като не дава възможност на страните за защита и препятства правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност. В диспозитива на решението си съдът не е посочил, че следва преписката да бъде върната на административния орган за произнасяне по заявлението за подпомагане на касационния ответник при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. В този случай процедурата би останала недовършена и заявлението на Захари Петров Петков би останало без надлежно произнасяне. Това налага делото да се върне на административния орган за ново произнасяне при стриктно спазване на дадените му от съда указания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,