Решение № 12235 от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5494/2016 г.

Решение № 12235 от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5494/2016 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби: на началника на СГКК, [населено място] и на Р. И. Д., З. Д. Д. и И. Д. Д., чрез проц. им представител Т. А. -В., и двете жалби против решение № 203/4.02.2016 г., постановено по адм. д. № 3183/2015 г. по описа на Административен съд В.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационните жалби са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбите и отмяна на решението като незаконосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледани по същество са основателни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Ю. Я. Т. против заповед № 18-5952/31.07.2015 г. на началника на СГКК, [населено място], с която, на осн. чл. 91, ал. 1 от АПК, е оттеглена изцяло заповед № 18-5553/17.07.2015 г. и е възобновено административното производство по заявление с рег. № 01-143537/20.05.2015 г. на Ю. Я. Т.. Съдът е прогласил нищожност на обжалваната заповед. Решението е валидно и допустимо, но незаконосъобразно. Предмет на оспорване пред Административен съд В. е била заповед № 18-5952/31.07.2015 г. на началника на СГКК, [населено място], с която на основание чл. 91, ал. 1 от АПК, е оттеглена Заповед № 18-5553/17.07.2015 г., с която е одобрено изменението на КР, по отношение на поземлен имот с идентификатор 10135.5401.3204, заличава се вписания дотогава собственик Р. А. Я. и като такъв се вписва Ю. Я. Т.. За да обяви оспорената заповед за нищожна съдът е приел, че органът, предвид естеството на заповедта и правното й основание, не е имал правомощието по чл. 91, ал. 1 от АПК да оттегли предходно издадената от него заповед, тъй като обжалването й не е по административен, а по съдебен ред. Прието е, че в този случай, когато актът не подлежи на обжалване по административен, а само по съдебен ред, отзивът по чл. 91, ал. 1 от АПК е недопустим и същият е допустим само в съдебноадминистративното производство, по реда на чл. 156 от АПК. По принцип текстът на чл. 91 АПК дава възможност на административния орган, издател на акта, да коригира решението си чрез собствен самоконтрол. В резултат на преразглеждането може да оттегли оспорения акт, да отмени, измени или да издаде съответния акт или документ. Самата формулировка на законовата норма е "оспорения акт". Това сочи на изискването пред административния орган да е подадена редовна жалба или протест, които пораждат своя деволутивен и суспензивен ефект. В 7-дневен срок от подаването на редовна, сезираща по-горестоящия административен орган или съда жалба, авторът на административния акт може да преразгледа невлезлия в сила акт в 7-дневен срок от подаване на жалбата. Ако не намери основание за преразглеждане, е длъжен да изпрати жалбата или протеста на компетентния по-горестоящия административен орган или съда. Има се предвид жалба, в случая, отправена до съда, която може да бъде разгледана от административния орган като издател на акта. С оглед на това нормата на чл. 91, ал. 1 АПК, независимо от систематическото му място в Г. шеста от АПК, може да се приложи от всеки административен орган, издал оспорения акт, при наличие на посочените в него условия, без връзка от възможността, или не, за оспорването му по административен ред. Като е приел обратното, а именно, че правото на преразглеждане на издадения акт от органа по чл. 91, ал. 1 от АПК е свързано само с правото на обжалване на акта по административен ред, какъвто в случая, по отношения на оттегления акт, не съществува, съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон, което прави обжалваното решение неправилно. В случая органът, в лицето на началника на СГКК-В., е имал правото да издаде отзивната заповед, ако са налице визираните в нормата законови изисквания, с която е оттеглил предходната си такава от 17.07.2015 г., поради което същата не е нищожна. Като неправилно обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав, на същия съд, тъй като съдът не е изложил мотиви за материалната законосъобразност на акта и настоящата касационна инстанция не би могла за първи път да изложи такива, решавайки спора по същество. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав