Решение № 8666 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5546/2013 г.

Решение № 8666 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5546/2013 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Христо Димитров Вълчев и Екатерина Константинова Неделчева - Вълчева, чрез процесуалния им представител адв. Пантелей Солинков, срещу решение № 505 от 05 март 2013 г., постановено по адм. дело № 1544/2012 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № ДК - 02 - ЮИР - 102/19 май 2012 г. на началника на РДНСК Югоизточен район. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът - началникът на РДНСК Югоизточен район, чрез своя процесуален представител юрк. Юлияна Прегьова, намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба от Христо Димитров Вълчев и Екатерина Константинова Неделчева - Вълчева срещу заповед № ДК - 02 - ЮИР - 102/19 май 2012 г. на началника на РДНСК Югоизточен район, с която е наредено премахването на незаконен строеж "Масивен гараж" изграден в УПИ VIII - 19, кв. 19, по плана на вилна зона "Росенец" кв. Крайморие, гр. Бургас. Съдът е приел, че заповедта е законосъобразна и е отхвърлил жалбата на Христо Димитров Вълчев и Екатерина Константинова Неделчева - Вълчева. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че процесната сграда е "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строежът е приет за незаконен, тъй като е изграден без изискващите се строителни книжа, както и в несъответствие с действащия ПУП. Съдът е установил, че строителството не е било допустимо нито по действащите правила и норми към момента на извършването му, нито съгласно Закона за устройство на територията, поради което не е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и подлежи на премахване. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и този строежът е изпълнен без необходимите строителни книжа и в противоречие с действащия подробен устройствен план. Това го квалифицира като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ. Тази му характеристика, както правилно първоинстанционният съд е установил, е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика като правна последица премахването на строежа. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд относно липсата на предпоставките на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Съгласно цитираната норма незаконни строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване. В случая процесният строеж е изграден преди 1987 г., но към момента на изграждането му за местността не е имало одобрен подробен устройстевн план, за да бъде извършена преценка за съответствието на строежа с този план. Съгласно предвижданията на сега действащият ПУП строежът попада на място, част от което е предвидено за улица. Това го прави недопустим по градоустройствения план, което е достатъчно основание да се приеме липсата на търпимост на процесният гараж. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,