Решение № 10083 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6983/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Б. А. Г., [ЕГН], в качеството й на ЕТ Б. Г., подадена чрез адв. В. Терзиева, против Решение 3455 от 01.11.2024 г., постановено по адм. дело 1112/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ Б. Г. срещу Ревизионен акт Р-22002221003544-091-001/10.05.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърдена с Решение 1269/01.09.2023 г. на директора на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, относно установен годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2019 г. в размер 60 735,07 лв., ведно със съответните лихви за забава в размер на 18 954,87 лева. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че постановявайки решението без да изложи аргументация, без подробно обсъждане на събраните писмени доказателства и без да бъде допусната поисканата съдебно-счетоводна експертиза, която да изясни правния спор, съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Освен това твърди, че ревизията е проведена по реда на чл.122 от ДОПК, без да е доказано някое от основанията за приложимост на този ред. Твърдението за нарушение на материалния закон се обосновава на първо място с доводи, че съдът е потвърдил нищожен РА, като изцяло е игнорирал заключението по назначената съдебно-компютърна експертиза, установяваща тезата му, че РА не е подписан от издателите му при спазване на всички изисквания за валидно електронно подписване с квалифициран електронен подпис. В тази насока твърди, че с експертизата е установено липсата на квалифицирано валидиране на издателите на електронни подписи, към датата на подписване на ЗВР, РД и РА, липса на свързаност на авторите със съответните електронни подписи, както и, че времето на подписването е във връзка само с времето на компютъра, на който е извършено подписването, а не и на достоверен външен източник, които нарушения обосновават неизпълнение на изискванията на чл.26, вр. чл.3, т.11, вр. т.12 от Регламент (ЕС) 910/2014. На следващо място се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, доколкото в увеличението на счетоводния финансов резултат за 2019 г., на основание чл.66, ал.1 и ал.2 от ЗКПО, е отразена стойност от 158 371,67 лева, представляваща счетоводната балансова стойност на отписан актив басейн. В тази насока поддържа доводите си, излагани пред горестоящия орган и пред първоинсатнционния съд, че активът басейн не е предмет на продажба с нот. акт 94, том ІІІ, н.д. 452 от 10.122.2019г., басейнът е построен в три имота, а не само в този предмет на продажба, на собствениците на тези поземлени имоти не била извършена насрещна проверка, за да се установи дали са участвали при изграждането на басейна, за чия сметка са разходите, а единствените доказателства за изграждането на актива били счетоводни данни, без да е извършена проверка на място за наличието или липсата на такъв актив. В заключение, моли оспореното решение на АС - Благоевград да бъде отменено, като вместо него да се прогласи нищожност на РА или да бъде отменен РА, а алтернативно връщане на делото за ново разглеждане. Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък. Ответникът директора на Дирекция Обжалване и данъчно- осигурителна практика - София при Централно управление на Национална агенция по приходите, чрез юрк. Аврамова, оспорва касационна жалба в съдебно заседание. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно представен списък на разноските. По делото е приета за съвместно разглеждане частна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно- осигурителна практика София срещу определение 4440 от 16.12.2024 г. постановено по адм. дело 1112/2023г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е оставено без разглеждане искането му за изменение на решението, в частта за разноските. Моли за отмяна на определението и вместо него в полза на НАП да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 7 025,20 лева. Ответникът по частната жалба, не взема становище по същата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и основателност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното решение, Административен съд Благоевград е отхвърлил жалбата на ЕТ Б. Г. срещу Ревизионен акт Р-22002221003544-091-001/10.05.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърдена с Решение 1269/01.09.2023 г. на директора на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, относно установен годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2019 г. в размер 60 735,07 лв., ведно със съответните лихви за забава в размер на 18 954,87 лева. С решението си, съдът е осъдил ЕТ Б. Г., ЕИК 202278724, да заплати на Национална агенция за приходите разноски по делото в размер на 200 лева. За да постанови този резултат, АССГ е приел на първо место, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения. Изложил е подробни доводи, че ЗВР, РА и РД са подписани от издателите им с валиден КЕП, въз основа на квалифицирано удостоверение за електронен подпис. Въз основа на изслушаната СКТЕ и представените по делото доказателства сертификати и данни за КЕП, съдът приел, че ЗВР , РД и РА са подписани с усъвършенствани електронни подписи и са основани на квалифицирани удостоверения за електронни подписи, издадени от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги, както и че са създадени от устройства за създаване на квалифицирани електронни подписи по см. на чл. 3, т. 23 от Регламент 910/2014, за които няма събрани доказателства да не отговарят на изискванията, предвидени в приложение II от Регламент 910/2014. На основание чл. 202 от ГПК съдът не е кредитирал заключението на вещото лице, че ползваната работна среда (ИС Контрол) от органите по приходите за създаване и служебно (деловодно) обработване на създадени електронни документи не е сертифицирана според изискванията на регламента. Приел е, че правилата за сертифициране на устройствата за създаване на квалифициран електронен подпис са уредени в чл. 30 от Регламент 910/2014, а правилата за валидиране на квалифицирани електронни подписи в чл. 32 от регламента. Съгласно тези правила потвърждаването на валидността на квалифицирания електронен подпис предполага използването на надлежно сертифицирано устройство за създаване на квалифициран електронен подпис чл. 32, § 1, б. "е" от Регламент 910/2014. От изложеното е направен извод, че устройствата за създаване на квалифициран електронен подпис са продукт по см. на чл. 3, т. 21 от Регламент 910/2014, предоставян от доставчика на квалифицирани удостоверителни услуги, за използване от ползвателя на удостоверителна услуга, който е хардуерно и/или софтуерно независим като конфигурация от всяка работна среда, в която се използва това устройство за "полагане" на подпис. С други думи, работната среда (ИС Контрол), използвана от органите по приходите за създаване и служебно (деловодно) обработване на създадени електронни документи, не може да бъде разглеждана като част от установеното по делото сертифицирани устройства за създаване на квалифицирани електронни подписи за подписване на създадените документи. В допълнение, установеното от вещото лице валидиране на подписите от доставчиците е пряко свидетелство, че по арг. от чл. 32, § 1, б. "е" от Регламент 910/2014 подписите са създадени от сертифицирани устройства за създаване на квалифицирани електронни подписи. На отделно основание, съдът намира, че не е установено по делото ползваната работна среда (ИС Контрол) да позволява манипулиране на подписаните електронни документи или данните за създаване на подписите. За недоказано е прието и оспорването на ЗВР Р-22002221003544-020-001/21.06.2021 г., от гледна точка установеното ползване на време от "локалния компютър", ползван при подписването. Приел е, че по делото не е спорно от страна на РЛ нито времето на подписване, нито съответствието на времето, зададено на работната станция/локалния компютър, ползван при подписването на ЗВР. При това положение, обстоятелството, че при подписването на ЗВР не е ползван външен, независим източник за време не може да бъде аргумент за недостоверност на датата на издаване. За неоснователно е прието и твърдението, че не е доказана принадлежността на подписите и тяхната свързаност с длъжностните лица, подписали документи. Приел е, че по делото не се събрани доказателства, че длъжностните лица, подписали документите с КЕП, са различни от посочените титуляри на ползваните електронни подписи, при безспорно установения факт, че към датата на подписване на ЗВР, РА и РА, подписите са били валидни. След това съдът е разгледал материалната законосъобразност на оспорения акт. Съдът е приел за безспорно установено, че СФР на РЛ за 2019 г. не е преобразуван от ревизираното лице, въпреки продажбата на актива "къща за гости" към 10.12.2019 г. и настъпването на основание за отписването му от счетоводния и данъчно амортизационни планове. По тези съображения е прието, че законосъобразно на основание чл. 66, ал. 1 и ал.2 от ЗКПО, е увеличен СФР на РЛ с безспорната по делото балансова стойност на актива "Къща за гости" от 464 983, 11 лв. към момента на неговата продажба, както и е намален СФР с данъчната стойност на актива от 170 469, 54 лв. По отношение на другия актив "Басейн", съдът е приел за установено въз основа на заключение по назначена СТЕ, че същия е изграден без разрешение за строеж по отношение обем на строежа и местоположението си, както и че изграден частично, а не изцяло в имот 14341.12.49 по КККР на с. Гайтаниново, представляващ УПИ I 012049 по плана на с. Гайтаниново, който поземлен имот е предмет на продажба по нотариален акт 94/10.12.2019 г. и фактура 215/10.12.2019 г. Въз основа на заключението и събраните писмени и гласни доказателства, съдът приел за установено, че след продажбата на 10.12.2019 г. на актива "Къща за гости" и поземления имот, в който частично е изграден актива "Басейн", същият не е използван за икономическата дейност на ревизираното лице. При тази установеност и по арг. от чл. 60, ал. 6 от ЗКПО, както т. 11. 1 от СС 16 - Дълготрайни материални активи, съгласно която дълготраен материален актив се отписва при продажба или когато не се очакват никакви икономически изгоди от използването на актива или при освобождаването от него, съдът е обосновал правни изводи, че към 10.12.2019 г. са настъпили основания за отписване на този актив, тъй като същият очевидно е бил изоставен и РЛ не е очаквало никакви икономически изгоди от използването му. Приел е, че след като СФР на РЛ за 2019 г. не е преобразуван въпреки основанието за отписване на актива "басейн" от счетоводния и данъчно амортизационни планове, законосъобразно спрямо нормата на чл. 66, ал. 1 от ЗКПО е увеличен СФР на РЛ с безспорната по делото балансова стойност на актива "Басейн" от 158 371, 67 лв. към 10.12.2019 г., както и е намален СФР с данъчната стойност на актива от 68 317, 58 лв. на основание чл. 66, ал. 2 от ЗКПО. В обобщение, е направен извод, че изменената от решаващия орган годишна данъчна основа за облагане по чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер 404 900,45 лв. е правилно определена спрямо преобразуваните резултати за 2019 г. Спрямо тази основа правилно е приложен чл. 48, ал. 2 oт ЗДДФЛ като е приложена данъчна ставка 15 на сто. Правилно определен е и размера на лихвените задължения на основание чл. 175 oт ДОПК и във връзка с чл. 1 oт ЗЛДТДПДВ спрямо установените данъчни задължения. Решението на Административен съд Благоевград е правилно. Неоснователен е касационния довод за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспореното решение не страда от липса на мотиви. Съдът е изложил подробно установената фактическа обстановка въз основа на обстоен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключение по назначена СКЕ, както и правните си изводи по спорните по делото въпроси. Неоснователен е касационният довод за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в решаване на правния спор, без да бъде допусната поисканата съдебно-счетоводна експертиза. Действително съдът е отхвърлил искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, като е изложил мотивите си в протоколно определение от 12.06.2024г., че поставените въпроси са с правен характер или касаят безспорни или неотносими факти. Тези мотиви се споделят от настоящата инстанция, доколкото поставените въпроси са свързани с факти установени със счетоводна документация, представена от самото ревизирано лице и не изискват специални знания от областта на счетоводството, поради което не се установява твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила. Неоснователен е и доводът, че ревизията е проведена по реда на чл.122 от ДОПК, без да е доказано някое от основанията за приложимост на този ред. В действителност, въпреки изпратеното уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК, ревизията е проведена по общия ред на ЗДДФЛ. Неоснователни са и касационните доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост. По оплакванията, свързани с изводите на първоинстанционния съд за правна валидност на оспорения ревизионен акт: Основните аргументи на жалбоподателят за нищожност на ревизионния акт са обосновани със следните обстоятелства: ЗВР, РД и РА не са подписани с квалифициран електронен подпис. Настоящата инстанция приема тези доводи за неоснователни. Меродавни за разрешаването на правния спор относно доводите за липса на КЕП са разпоредбите на Регламент (ЕС) 910/2014г. в приложимата му към фактите по спора редакция до влизането в сила на Регламент (ЕС) 2024/1183 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 април 2024 година за изменение на Регламент (ЕС) 910/2014 по отношение на създаването на европейска рамка за цифрова самоличност. Както нееднократно е изяснено вече в практиката на ВАС, следваща тази на СЕС, чл. 3, т. 12 от Регламент 910/2014 поставя три кумулативни изисквания, за да може един електронен подпис да се счита за "квалифициран електронен подпис". Първо, електронният подпис следва да е "усъвършенстван електронен подпис", който съгласно член 3, т. 11 от този Регламент трябва да отговаря на изискванията, посочени в член 26 от Регламента. Второ, подписът следва да е създаден от "устройство за създаване на квалифициран електронен подпис", което съгласно член 3, т. 23 от този регламент трябва да отговаря на изискванията, предвидени в приложение II към същия регламент. Трето, подписът трябва да се основава на "квалифицирано удостоверение за електронен подпис" по смисъла на член 3, т. 15 от Регламент 910/2014. Съгласно тази разпоредба за това е необходимо въпросното удостоверение да бъде издадено от "доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги" и да отговаря на изискванията, предвидени в приложение I към този регламент (т. 43 от Решение от 20.10.2022 г. по дело С-362/21 на СЕС, както и т. 33 от Решение от 29 февруари 2024 година по дело C-466/22 на СЕС). По делото не е спорно, че ЗВР, РД и РА са подписани с усъвършенстван електронен подпис, създаден от "устройство за създаване на квалифициран електронен подпис", което съгласно член 3, т. 23 от този регламент трябва да отговаря на изискванията, предвидени в приложение II към същия регламент и се основава на Квалифицирано удостоверение за квалифициран електронен подпис (КУКЕП), съобразно чл. 3, т. 12, във връзка с чл. 3, т. 15 от Регламент (ЕС) 910/2014 г. Според последната норма квалифицирано удостоверение за електронен подпис означава удостоверение за електронни подписи, което се издава от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги и отговаря на изискванията, предвидени в приложение I. Последното предвижда, че квалифицираните удостоверения за електронни подписи съдържат: а) указание най-малко във форма, подходяща за автоматизирана обработка, че удостоверението е издадено като квалифицирано удостоверение за електронен подпис, б) набор от данни, които еднозначно представляват издалия квалифицираното удостоверение доставчик на квалифицирани електронни услуги, който набор включва най-малко държавата членка по установяването на доставчика и за юридическо лице наименованието и където е приложимо регистрационния номер според официалните регистри, за физическо лице името на лицето, в) най-малко името на титуляря или псевдоним, г) данни за валидиране на електронния подпис, които съответстват на данните за създаване на електронния подпис, д) информация за началото и края на срока на валидност на удостоверението, е) идентификационен код на удостоверението, който е уникален за доставчика на квалифицирани удостоверителни услуги, ж) усъвършенстван електронен подпис или усъвършенстван електронен печат на издаващия доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги, з) място, където удостоверението, което поддържа усъвършенствания електронен печат или усъвършенствания електронен подпис е на разположение безплатно, и) място на услугите, до което се отправят искания за проверка на валидността на квалифицираното удостоверение. Действително, съществено изискване по б. г е наличието на данни за валидиране на електронния подпис, които съответстват на данните за създаване на електронния подпис, но нищо от доказателствата по делото не удостоверява неизпълнението на това изискване. Така данни за валидиране" са данни, които се използват за валидиране на електронен подпис (т. 40, чл. 3 от Регламент (ЕС) 910/2014 г.), като валидиране" е процеса на проверка и потвърждаване на валидността на електронен подпис (т. 41 от същия регламент), съответно данни за създаване на електронен подпис" са уникални данни, които се използват от титуляря на електронния подпис за създаването на електронен подпис (чл. 3, т. 13 от Регламента). Чрез валидирането се извършва единствено проверка на валидостта на положения КЕП и то на вече подписан документ. В случая е безспорно, че към датите на подписване на ЗВР, РД и РА, органите по приходите са разполагали с валидни за периода КЕП, съгласно издадени по съответния ред и със предвиденото съдържание КУКЕП. Следва да се акцентира на факта, че процесът на валидиране не е било изискване, дефинирано в Приложение I на Регламент (ЕС) 910/2014 г. (виж б. и в приложимата редакция), като едва след изменението, сторено с Регламент (ЕС) 2024/1183 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 април 2024 година за изменение на Регламент (ЕС) 910/2014 по отношение на създаването на европейска рамка за цифрова самоличност, б. и е придобила новото си съдържание, а именно в условията на алтернативност е въведено да се съдържа информация за валидността на квалифицираното удостоверение или местонахождение на услугите, които могат да се използват за проверка на тази валидност. Изводът е, че процесът на валидиране (чл. 32 от Регламента), било то и квалифицирано (чл. 33), не попада сред изискванията към квалифицираните удостоверения за електронни подписи, посочени в приложение I. Неоснователни са и доводите за нарушаване на изискванията, посочени в член 26 от Регламента, във връзка с установената от вещото лице липса на свързаност на авторите със съответните електронни подписи, както и, че времето на подписването е във връзка само с времето на компютъра, на който е извършено подписването, а не и на достоверен външен източник. Безспорно от чл. 26 от Регламента следва, че за да се касае до усъвършенстван електронен подпис, същият следва да отговаря вкл. и на следните изисквания: а) свързан е по уникален начин с титуляря на подписа и б) може да идентифицира титуляря на подписа. Доказателствата по делото и приетото заключение по допуснатите СКЕ еднозначно сочат, че в процесните удостоверения за електронен подпис се съдържат следните данни за титулярите им уникалния сериен номер на сертификата, трите имена на лицето, на което е издадено удостоверението и то според документите им за самоличност; e-mail адресите на титулярите на електронните подписи; имената и ЕИК на учреждението, от чието име действат те. Тези данни са достатъчни за еднозначно установяване на самоличността на титулярите на електронните подписи и качеството, в което те действат, и в този смисъл са изпълнени изискванията на чл. 26, б. "а" и "б" от Регламент (ЕС) 910/2014 г. (електронният подпис е свързан по уникален начин с титуляря на подписа и да може да го идентифицира), поради което и се касае до "усъвършенстван електронен подпис" по смисъла на легалното определение, дадено с чл. 3, т. 11 от същия Регламент. Освен това в Приложение І към регламента са предвидени изисквания към квалифицираните удостоверения за електронни подписи, като по отношение на физическо лице е достатъчно да се съдържат - името на титуляря или псевдоним, ако се използва псевдоним. Липсва изискване за посочване на ЕГН на титуляря на подписа или идентификационния му номер. Във връзка с изложеното дотук настоящият касационен състав приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са валидно подписани с КЕП от органите, посочени като техни издатели (което всъщност е и спорното обстоятелство по делото). Те напълно отговарят на изискванията на чл. 26 от Регламент (ЕС) 910/2014 г., да е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и да се основава на квалифицирано удостоверение за електронен подпис. При съобразяване тълкуването на общностното право, дадено с Решението на СЕС по дело С-362/2021, следва да се приеме, че са изпълнени всички кумулативни изисквания на Регламент (ЕС) 910/2014 г., което е достатъчно основание, за да се приеме, че всеки един от процесните електронни подписи представлява квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от същия регламент. По оплакванията, свързани с нарушение на материалния закон: По делото няма спор, че с нот. акт 94, том ІІІ, н.д. 452 от 10.12.2019г., ревизираното лице е продава на Ментор Инвест ООД свой недвижим имот поземлен имот с идентификатор 14341.12.49 с площ от 1 635 кв.м. и къща за гости в с.Гайтаниново, както и, че след продажбата имота е отписан от баланса на дружеството и от ДАП. Безспорно е установено също, че СФР на РЛ за 2019 г. не е преобразуван въпреки продажбата от страна на РЛ на актива "къща за гости" към 10.12.2019 г. и настъпването на основание за отписването му от счетоводния и данъчно амортизационни планове. По тези съображения, правилно съдът е приел законосъобразно увеличен СФР на РЛ на основание чл. 66, ал. 1 от ЗКПО с безспорната по делото балансова стойност на актива "Къща за гости" от 464 983,11 лв. към момента на неговата продажба, както и е намален СФР с данъчната стойност на актива от 170 469, 54 лв., на основание чл.66, ал.2 от ЗКПО. В касационната жалба, не се излагат доводи за неправилност на решението в тази му част. Касаторът оспорва само увеличението на СФР на основание чл. 66, ал. 1 от ЗКПО със сумата от 158 371,67 лв., представляваща балансова стойност на актива. По делото няма спор, че басейна е заведен по сметка 205 Съоръжение със стойност 158 371,67 лв. през 2017г., за което не са отчитани амортизации. Към 31.12.2019г. активът е със счетоводна балансова стойност 158 371,67 лв., т.е. същия не е отписан. Неоснователни са доводите на касатора, че с нот. акт 94, том ІІІ, н.д. 452 от 10.12.2019г. не се доказва продажба на актива, защото басейна не е включен като предмет на продажбата по нотариалния акт. Правилно органите по приходите са приели, че на основание чл.92 от ЗС, собствеността върху басейна е преминала върху собственика на земята, продадена с посочения нот. акт. Независимо от установения с експертиза факт, че басейна е незаконно построен и е разположен върху три поземлени имота, а не само върху продадения имот, то с продажбата на земята и при липса на писмени уговорки в изискуемата нотариална форма, басейнът върху продадения имот или частта от нея е придобит на основание чл.92 от ЗС по приращение от купувача, а за РЛ на основание СС 16 Дълготрайни материални активи МА, възниква задължение за отписването на актива от счетоводния и амортизационния план. С оглед това, законосъобразно е увеличен СФР на РЛ на основание чл. 66, ал. 1 от ЗКПО, с балансова стойност на актива "басейн" от 158 371,67 лв., към момента на неговата продажба, както и е намален СФР с данъчната стойност на актива от 68 317,170 469, 54 лв., на основание чл.66, ал.2 от ЗКПО. В допълнение следва да се посочи, че настоящата инстанция не споделя мотивите на първоинстанционния съд, че за законосъобразността на РА е достатъчно установяването на основание по чл.60, ал.6 от ЗКПО за отписване на актива басейн от ДАП, доколкото в хода на ревизията и при административното обжалване на РА, липсват твърдения от органите по приходите за наличие на тази хипотеза. В случая, РА е законосъобразен, поради съответствието му с материалноправните разпоредби на чл.66, ал.1 и ал.2 от ЗКПО. С оглед което, решението на първоинстанционния съд е правилно, като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на разноски, както и при липса на възражение за прекомерност, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Националната агенция за приходите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 7 025,20 лв. за касационната инстанция, изчислено съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По частната жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно- осигурителна практика София срещу Определение 4440 от 16.12.2024 г. постановено по адм. дело 1112/2023г. по описа на Административен съд Благоевград: С Решение 3455 от 01.11.2024 г., постановено по адм. дело 1112/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, съдът е осъдил ЕТ Б. Г., ЕИК 202278724, да заплати на Национална агенция за приходите разноски по делото в размер на 200 (двеста) лева. По искане на директора на Дирекция ОДОП София за изменение на решението, в частта за разноските, АС Благоевград се е произнесъл с Определение 4440 от 16.12.2024 г., постановено по адм. дело 1112/2023г., с което е оставил без разглеждане искането на директора на Дирекция ОДОП София за изменение на Решение 3455 от 01.11.2024 г., постановено по адм. дело 1112/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, в частта за разноските. За ад постанови този резултат, съдът е приел искането за недопустимо, на основание чл.80, изр.второ от ГПК, тъй като до приключване на съдебното дирене не е представен списък с разноски от ответната страна. Определението е неправилно. Съгласно т. 9 на Тълкувателно решение 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. 6/2012 г., ОСГТК, на което се е позовал решаващият съд, молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските е недопустима, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК. Неправилно АС Благоевград приел, че до приключване на съдебното дирене не е представен списък с разноски от ответната страна. Видно от молба с вх. 3789/04.10.2024г., депозирана пред първоинстанционния съд от процесуален представител на директора на Дирекция ОДОП София, до приключване на съдебното дирене в съответната инстанция са поискани разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 7 025,20 лева. Предвид, че това са единствените разноски, които са претендирани, следва да се приеме, че списъка на разноските, конкретизирани по размер е инкорпориран в молбата от 04.10.2024г., постъпила и докладвана от съда преди приключване на съдебното дирене. Предвид изложеното, изводът на съда за недопустимост на искането за изменение на решението, в частта за разноските, е неправилен. Оспорваното определение, като неправилно ще следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за произнасяне по искането за изменение на Решение 3455 от 01.11.2024 г., постановено по адм. дело 1112/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, в частта за разноските. С Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо и второ от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,