Решение № 6727 от 4.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12223/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Изпълнителният директора на Българска агенция по безопасност на храните, чрез процесуален представител против решение 588 от 20.10.2023г. постановено по адм. д. 334/2023 г. на Административен съд - Пазарджик. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът К. И. К. не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението като правилно да остане в сила. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционното съдебно производство е образувано по жалбата на К. И. К. против Заповед ОР-Н002/24.03.2023 г., издадена от изпълнителния директор на БАБХ с правно основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. за временното му отстраняване от длъжност "главен инспектор" в отдел Контрол на храните при Областна дирекция по безопасност на храните - Пазарджик. Съдът е отменил заповедта, като е приел, че оспорената заповед е издадена при наличието на отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК - неспазване на изискванията за форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Според първоинстанционния съд, административният акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на императивното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за мотивиране на административния акт. Посочил е, че в акта не се съдържат конкретни съображения, които да мотивират избора на административния орган за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДСл "временно отстраняване от длъжност". Прието е, че по делото не са представени доказателства за образуване на дисциплинарно дело от дисциплинарния съвет, поради което фактическото основание за издаване на оспорената заповед се явява недоказано. Решението валидно, допустимо и правилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. При правилно установени факти, съдът е достигнал до законосъобразния извод, че оспорваната заповед е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2 АПК и в същата не са изложени мотиви относно необходимостта от отстраняването от длъжност на служителя. Изводите на съда са правилни и се споделят от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изр второ АПК и не следва да се преповтарят. Съдът правилно се е позовал на Тълкувателно решение 4/2004 г. на ВАС. Тълкувателното решение не е загубило силата си, като съдът е съотнесъл същото към процесния случай съобразявайки, че се касае за заповед с правно основание чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Видно от изложеното в процесната заповед, в същата липсват каквито и да е мотиви, защо се налага отстраняване на служителя от работа. Посочено е само, че се издава във връзка с образувано дисциплинарно дело 6 по описа на БАБХ за 2023г. Органът е дължал такива мотиви, както за да се гарантира правото на защита на служителя, така и за да е възможна съдебната проверка. Излагането на мотиви е необходимо, за да се провели дали е спазена целта на закона - чл. 146, т. 5 АПК и дали не е налице превратно упражнено правомощие. Правото на дисциплинарно наказващият орган да отстрани временно от работа служител е в неговата оперативна самостоятелност и целесъобразността на решението му не подлежи на съдебен контрол, но това право не е императивно, т. е. служителят не се отстранява винаги при образуване на дисциплинарно производство. Този извод следва от граматическото тълкуване на чл. 100, ал. 1 ЗДСл. Употребата на израза може говори за една възможност за органа, а не за задължителна последица при образуване на дисциплинарно производство. Отстраняването от работа е една възможност предоставена на органа, за възползването от която същият дължи мотиви кое налага отстраняване от работа. Това е така, защото отстраняването от работа има неблагоприятни последици за служителя, срещу които е образувано дисциплинарно производство. Същият, видно от разпоредбата на чл. 100, ал. 3 ЗДСл., за времето, през което е бил отстранен не получава заплата, а това има за последица и загуба на осигурителни права. Административния орган не е изложил никакви конкретни обстоятелства и съображения, които са го мотивирали временно да отстрани от длъжност служителя. Настоящият съдебен състав споделя правните изводи, че целта на закона за временно отстраняване от длъжност е да бъде лишен служителя от възможността да влияе на хода на дисциплинарното производство. Тази възможност обаче зависи от длъжността на държавния служител, от вида и същността на дисциплинарното нарушение, от поведението на самия служител във времето и др. Правилно съдът посочва, че правомощията при оперативна самостоятелност се упражняват при спазване на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административният орган е длъжен да се въздържа от актове, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Липсата на мотиви е основание за отмяна на оспорената заповед и предвид ТР 4/2004 г. по т. д. 4/2002 г. на ОС на съдиите от ВАС и ТР 16/1975 г. на ОСГК на ВС. Като е отменил заповедта, съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение