Решение № 13104 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1236/2017 г.

Решение № 13104 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1236/2017 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП срещу решение № 2335/08.12.2016 г., постановено по адм. дело № 30/2015 г. по описа на Административен съд - гр. П., с което е обявена нищожността на РА № 161401872/24.07.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. П., в частта потвърдена с Решение № 1031/18.10.2014 г. на същия директор за установени задължения на Р. Й. Й., с адрес за кореспонденция в гр. П., за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 2007 г. - 2012 г., общо в размер на 62906,43 лв., ведно с прилежащи лихви, общо в размер на 26864,88 лв., като допълнително са установени и задължения за задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице. В касационната жалба са изложени доводи, от които може да се направи извод, че се претендира неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Жалбоподателят обосновава наличието на валидност на обявения за нищожен от съда ревизионен акт, като анализира относимите разпоредби на ДОПК и посочва, че решението на първоинстанционния съд противоречи на тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ВАС. Т., че хипотезата на чл. 112, ал. 2 ДОПК не определя каква длъжност следва да заема определеният от териториалния директор орган по приходите, стига последният да има качеството на орган по приходите. Посочва, че безспорно такова качество имат и лицата, заемащи длъжност началник сектор, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3 ЗНАП. Иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане по съществото на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касация. Ответникът по касационната жалба - Р. Й. Й. с адрес за кореспонденция в гр. П., не изразява становище по основателността й и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е обявил ревизионния акт за нищожен, като е приел, че същият е издаден от некомпетентен орган. Установено е, че обжалваният ревизионен акт е издаден от М. Й. Л. - началник сектор, възложил на ревизията, и И. Д. У. - главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията. Съдът е обосновал извод, че в конкретния казус са иззети правомощия от по-горестоящия орган, предоставени на органите по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, като по този начин са нарушени принципите, провъзгласени в чл. 4 ДОПК и чл. 10, ал. 1 АПК. В мотивите на решението е посочено, че с чл. 118, ал. 2 ДОПК по нормативен път се предоставя материална компетентност по предмет и по степен, а с чл. 119, ал. 2 ДОПК се конкретизира персоналната компетентност, чрез определяне на процесуалното качество на органите в рамките на образуваното ревизионно производство. Крайният извод на съда е, че компетентни по степен за издаването на ревизионен акт са органите по приходите по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, като единият е този, който е възложил ревизията, а другият е този, който е ръководил ревизията, но и двата органа трябва да са в приложното поле на чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. По тези съображения и като е приел, че когато правомощието за издаване на акта се упражнява колективно, некомпетентността на един от издателите рефлектира върху действителността на акта, съдът е постановил, че процесният ревизионен акт е нищожен. Обжалваното първоинстанционно решение е неправилно постановено. При формиране на правните изводи съдът не е съобразил Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на Върховния административен съд - Общо събрание на Първа и Втора колегия по тълк. дело № 10/2016 г., с което е решен въпросът относно валидността на ревизионния акт, издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК. Съгласно същото ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен. Съгласно мотивите на цитираното решение нормата на чл. 119, ал. 2 ДОПК в редакцията, в сила до 01.01.2013 г., не посочва изрично какви длъжности следва да заемат органите по приходите, които имат правомощие да издадат ревизионния акт. Единственото изискване на разпоредбата е този орган да бъде посочен от този, чиято е компетентността по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК за възлагане на ревизия. В действащата редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК императивно са определени лицата, които издават ревизионния акт, като липсва изрично оправомощаване на органа по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. С оглед на това тълкуване е направен извод, че не е необходима конкретизация на длъжностното качество на органите. Ако е налице такава конкретизация, то тя ще се отнася само до лицата от ревизиращия екип, определени със заповедта по чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК, но не и до лицето възложило ревизията. По отношение на последното единственото изискване е да е орган по приходите по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗНАП. Предвид изложеното, ревизионният акт, който е бил оспорен пред първоинстанционния съд не е нищожен, тъй като е издаден от компетентен орган. С оглед цитираното по-горе тълкувателно решение на ВАС, първоинстанционният съд на основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт следва да се съобрази. Административният съд излагайки мотиви за нищожност на ревизионния акт е постановил неправилно решение, което на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да бъде отменено, вкл. и в частта за разноските, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да разгледа делото по същество, като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред настоящия съдебен състав на ВАС, Първо отделение. С оглед на гореизложеното и в този смисъл Върховният административен съд, Първо отделение,