Решение № 13969 от 21.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3838/2014 г.

Решение № 13969 от 21.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3838/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството по чл. 208 от АПК е образувано по касационна жалба на Община Бобошево, подадена чрез кмета на общината Крум Маринов, против решение № 13/24.01.2014 г., постановено по адм. д. № 231/2013 г. на Административния съд - Кюстендил. Поискана е отмяна на обжалваното решение, като необосновано и незаконосъобразно и отхвърляне на исковата молба. Твърди се, че за исковия период Община Бобошево не е имала задължение да осигурява превоз на детето на ищеца до училището. Училището в гр. Бобошево е включено в списъка на средищните училища под № 55 едва от 07.11.2009 г. т. е. не е налице незаконосъобразно бездействие от страна общината и това прави решението необосновано. Прави се възражение и за датата на присъждане на лихвата, а именно тя следва да бъде присъдена от влизане в сила на съдебното решение. Ответната страна - в писмено становище, счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, приема, че допустимата за разглеждане касационна жалба, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е уважил исковата молба на ответника по касационната жалба против Община Бобошево за сумата от 4 269.05 лева за нанесени имуществени вреди, ведно с лихвата върху тази сума от 01.01.2010 г. Съдът е изложил съображения, че са налице материалноправните предпоставки на фактическия състав, посочен в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което е приел искът за основателен. Решението е правилно. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При изяснена фактическа обстановка е направен обоснован и законосъобразен извод, че претенцията е основателна и доказана. Административният съд е извел верни правни изводи, които напълно се подкрепят от настоящата инстанция. Изяснени са релевантните за исковата претенция факти. Обсъдени са доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно съдът се е обосновал. Мотивираният извод за основателност на иска е в съответствие с фактически установеното. Правилно е приложен материалният закон - ЗОДОВ. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на която разпоредба държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, за това в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищецът по делото се е справил с доказателствената тежест по закон и е установил наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ насочено срещу общината, а именно: в случая е налице незаконосъобразено бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда и съответно причинна връзка между незаконосъобразното бездействие и вредата. Спор относно фактите, че детето през процесния период е било ученик в училището в гр. Бобошево поради закриване на училището в село Фролош, общ Кочериново където живее и че не е осигуряван превоз до училище страните по делото нямат. Основния спорен въпрос в хода на целия процес е дали ответника е имал задължението да осигури превоз на ученика. Правното основание за предоставяне на средства за компенсиране на безплатния превоз на учениците до 16 годишна възраст е разпоредбата на чл. 26, ал. 4 (предишна трета) от Закона за народната просвета (ЗНП). Съгласно тази законова разпоредба на чл. 26, ал. 3 от ЗНП в относимите към процесния период редакции на нормата, обнародвани в ДВ, бр. 41/2006 г. и бр. 50/2008 г. на учениците до 16-годишна възраст в населено място, в която няма училище по ал. 1, т. 1-8 се осигурява безплатен транспорт и/или интернатно обучение в средищно училище в най-близкото населено място на територията на общината или на съседна община, когато с това се намалява времето за пътуване и/или разходите за тази цел. По силата на легалната дефиниция за "средищно училище" дадена в § 6в от ДР на ЗНП в редакцията на нормата, обн. ДВ, бр. 90/2002 г. това е училището, което се намира в най-близкото населено място на територията на общината, където се обучават учениците от населените места, в които няма съответно училище по чл. 26, ал. 1, т. 1-8 от закона, а в редакцията на нормата, обн., ДВ, бр. 50/2008 г. до изменението й, в сила за учебната 2010-2011 г., обн. ДВ, бр. 78/2010 г. това училище освен посочените характеристики се включва в Списък на средищните училища, който се приема с акт на МС по предложение на съответните Общински съвети по критерии, включени в акта на МС. В първоначално приетият списък училището в гр. Бобошево не фигурира измежду средищните училища. Училището е включено по-късно в списъка с изменението на ПМС, обн., ДВ, бр. 87/03.11.2009 г. под № 55, в сила за второто полугодие на учебната 2009/2010 г. Този списък се актуализира ежегодно за съответната година и се публикува на официалната страница на министерството в интернет. В случая е безспорно установено, че за времето от 03.06.2008 г. до края на исковия период 31.12.2009 г., изискванията за средищно училище са посочените такива в редакцията на § 6в от ДР на ЗНП, които предвиждат включване на училището в списък на средищните училища, публикуван като Приложение към чл. 1 от ПМС № 84/06.04.2009 г. Вярно е, че училището не се намира на територията на общината, в която е населеното място на детето, но е вярно също така, и че то е най-близко до територията на съседна община по смисъла на чл. 26, ал. 3 от закона. Противоречието между § 6в в тази му редакция (ДВ, бр. 50/2008 г., имаща предвид територията на общината) и чл. 26, ал. 3 от закона, включваща и съседната такава се преодолява в полза на общото правило на чл. 26, ал. 3, т. к. дефиницията в закона не може да противоречи на уреденото в същия правило за поведение, както правилно е приел и първоинстанционния съд. За времето от 03.06.2008 г. до края на исковия период 31.12.2009 г. изискванията за средищно училище са посочените такива в редакцията на § 6в от ДР на ЗНП, които предвиждат включване на училището в списък на средищните училища, публикуван като Приложение към чл. 1 от ПМС № 84/06.04.2009 г. ПМС обаче е обнародвано в ДВ, бр. 29/17.04.2009 г. и в сила от 21.04.2009 г. Правилото на § 2 от ПЗР на ПМС урежда преходното правило за запазване на досегашния статут на финансиране за учебната 2008/2009 г., т. е. за периода 15.09.2008 г. -15.09.2009 г. На принципа на по-силното правно основание оставащият промеждутък от време от 03.06.2008 г. до 15.09.2008 г. от учебната 2007/2008 г. следва да има същия правен статут. От 15.09.2009 г. до 07.11.2009 г. допълнителната разпоредба на § 1 от ДР на ПМС, обн., ДВ, бр. 87/03.11.2009 г., в сила от 07.11.2009 г. дава право на безплатен транспорт за детето. От следващите изменения на § 1 от ДР във времето до сегашния му вид, обн., ДВ, бр. 12/2010 г. е видно, че правото на безплатен транспорт на пътуващите ученици до 16-годишна възраст, живеещи в населени места, в които няма училище по чл. 26, ал. 1, т. 1-4 и 6-8 от ЗНП до училище в най-близкото населено място на територията на общината или на съседна община е уредено по абсолютен начин, независимо от това дали училището е включено в списъка по чл. 1 от ПМС, т. е. волята на държавата е да защити правото на безплатен транспорт на посочената група субекти независимо от списъка по § 6в, ал. 2 от ДР на ЗНП. За периода от 07.11.2009 г. до 31.12.2009 г. правото на безплатен транспорт изхожда от включването на училището в гр. Бобошево под № 55 в посочения списък, съгласно изменението на Приложението към чл. 1 от ПМС № 84/2009 г., обн., ДВ, бр. 87/2009 г. Изложеното налага извода, че по силата на посочените законови правила ответната Община е имала задължение да осигури на детето на ищеца безплатен превоз до училището, в което същото се е обучавало. Затова и неоснователен е доводът касатора за липсата на незаконосъобразно бездействие на административен орган при или по повод изпълнение на административна дейност. Административната дейност е тази, която се осъществява от органите на държавната и местната власт във връзка с управлението на страната и се характеризира с властнически правоотношения. Изпълнителната дейност има различни организационно-правни форми според предметното си съдържание, като нормотворческа, оперативно-разпоредителна по издаване на индивидуални административни актове, правозащитна, която от своя страна се свързва с разрешаване на спорове по функциониране на администрацията или налагане на санкция за неизпълнение, нарушения на административни задължения. В конкретния случай организирането (включването в изричен списък на МС по предложение на ОбС и поискването на целева субсидия от МФ) осигуряването и заплащането на превоза, нормативно е следвало да се извърши от Община Бобошево (макар и само за един ученик). По силата на цитираната по-горе в мотивите нормативна уредба, длъжностните лица от общината са били длъжни да извършат определени фактически за осигуряване безплатен училищен превоз за малолетния ученик, което не е сторено за исковия период, но видно от приложеното удостоверение от Община Бобошево от 01.01.2010 г. това е осигурено за ученика Петър Шомев. Неоснователни се явяват и доводите на касатора за неправилност и нарушение на закона при определяне на задължението за лихва. Мотивирано и в съответствие с ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК та ВКС - т. 4 и общата норма на чл. 86 от ЗЗД, съдът е стигнал до извода, че такава се дължи от датата на преустановяване на незаконосъобразните действия. Това се установява и от служебната бележка на Община Бобошево от 18.08.2011 г. от която е видно, че от 01.01.2010 г. ученикът ползва безплатен превоз. С оглед изложеното настоящата инстанция счита, че не са налице твърдените в жалбата касационни основания. Водим от горното, атакуваното решение, като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано, следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,