Решение № 3126 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10166/2010 г.

Решение № 3126 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10166/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Томилимпекс" ЕООД, с. Въглен, обл. Варна, представлявано от Стела Маринова, чрез пълномощниците си адв. Недков и адв. Желязкова, срещу решение № 1383 от 2.07.2010 г., постановено по адм. дело № 772 по описа за 2008 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение по ЕАД № 2005/4-1770 от 31.03.2006 г. на началника на митнически пункт Пристанище Варна, потвърдено с решение № Т 47-331 от 14.03.2008 г. на началника на митница Варна за определяне на дружеството на допълнителни митнически задължения поради корекция на декларираната митническа стойност. Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно поради нарушения на процесуалния и материалния закони - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на решение по същество, с което се отменят и атакуваните актове на митническата администрация. Ответникът по така подадената касационна жалба - началникът на МП "Пристанище Варна" я оспорва, счита, че е неоснователна. Развива доводи и в представени по делото писмени бележки. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд - гр. Варна, е отхвърлена жалбата на "Томилимпекс" ЕООД - с. Въглен, област Варна, срещу решение по ЕАД № 2005/4-1770 от 31.03.2006 г. на началника на митнически пункт Пристанище Варна, потвърдено с решение № Т 47-331 от 14.03.2008 г. на началника на митница Варна, с което са определени като дължими за вземане под отчет разлики до пълния размер на дължими митнически задължения- ДДС в размер на 3547 лв. в резултат на извършена корекция на декларирана митническа стойност по същата ЕАД. Спорът пред първоинстанционния съд е бил за размера на митническата облагаема стойност на внесената стока, при получени доказателства по линия на международното сътрудничество, въз основа на Протокол за взаимна административна помощ в митническата област с Швейцария (OJ L169/27.06.1997 г.) към Споразумението за свободен обмен от 22.07.1972 г. между Швейцарската конфедерация и Европейската общност относно взаимно административно сътрудничество в областта на митниците за действително платена по-висока цена на внесената стока от декларираната при вноса в размер на 785 щ. долара за тон. С писмо изх. № 4404/234 от 31.07.2007 г. на директора на Агенция "Митници" е поискано съдействие от швейцарската митническа администрация с цел проверка на автентичност на документи, представени пред българските митнически власти относно декларираната митническа стойност по фактури № № 406.20326/31.01.2006 г., 406.20793/02.03.2006 г., 406.20805/6.03.2006 г. В конкретния казус относими са само фактура № 406.20793/2.03.2006 г. и договор № 48760106/11.01.2006 г., касаещи процесния внос. В писмото се изтъква, че вносителят "Томилимпекс" ЕООД не е представил необходимите банкови документи в потвърждение на плащанията по фактурите; договорът между купувача и продавача е сключен няколко месеца преди доставката без да се коментира цената, въпреки борсовия й характер; има противоречие относно уговорените условия на доставката. Поискана е информация относно: регистрацията на дружеството ECOM Agroindustrial Corp. Ltd; има ли сключен договор между това дружество и вносителя; издавало ли е швейцарското дружество посочените фактури, приложени при вноса и съответстват ли те на тези, съхранявани в счетоводството на ECOM Agroindustrial Corp. Ltd; каква е договорената и реално платената цена на стоките и по какъв начин е извършено разплащането по сделките. Изискани са заверени копия от издадените от швейцарското дружество фактури, както и други документи за процесните сделки. На това писмо е отговорено с такова на Главна дирекция "Митници" на Швейцарската конфедерация, получено в АМ на 25.10.2007 г., в което е посочено, че дружеството е регистрирано и осъществява дейност, договорът между него и вносителя е сключен на 11.01.2006 г. и сумите по фактурите, съхранявани в неговото счетоводство не съответстват на сумите в изпратените документи. Към писмото са приложени окончателни фактури с посочените по-горе номера съответно от 31.01.06 г., 2.03.06 г. и 6.03.2006 г., подписани от издателя със стойност на стоката съответно 1 380 и 1 420 щ. долара/м. тон; в представения договор от 11.01.2006 г., подписан отново само от швейцарското дружество, е уговорена цена на доставката 1 380 щ. долара/м. тон. В представената при вноса фактура № 406.20703/2.03.2006 г., също подписана само от издателя, е записана стойност от 1 380 щ. долара/м. тон. Жалбоподателят е оспорил истинността на получените по линията на международното сътрудничество документи поради липсата на подпис на получателя. С писмо от 23.10.2008 г. на ръководител сектор "Борба с митническата измама", офис Женева, получено в отговор на допълнителна молба на АМ за административна взаимопомощ, е пояснено, че швейцарската митническа администрация не разполага с износната декларация за процесните пратки кафе, тъй като стоката е изнесена от Индонезия. Към писмото са представени оправдателни документи за плащане във връзка с фактурите, предмет на исканията. С представено писмо на швейцарското дружество се установява, че по договор № 48760114 от 11.01.2006 г. то е получило сумата 43 096 USD, която сума съответства на приложени при вноса документи относно митническата стойност и за 2006 г. получателят не дължи никакви плащания. В хода на съдебното производство от ответника са представени нови доказателства, получени при трето запитване до швейцарската митническа администрация. С приложеното там писмо от 27.01.2009 г. се потвърждава, че 4-те фактури, приложени към първоначалното искане от 31.07.2007 г. и представени при вноса на стоката не са издадени от швейцарското дружество и подписите не са тези на ръководния персонал на дружеството. Към писмото е приложена таблица, предоставена от това дружество, обхващаща всички осчетоводени суми за четирите фактури. Според ръководителя на швейцарското дружество част от плащанията са извършени в България чрез плащане в местна валута, впоследствие, преведени в Швейцария. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че административният орган е доказал, въз основа на запитванията до швейцарската митническа администрация, че митническата облагаема стойност по процесния внос е по -висока от декларираната. Съдът е приел, че приложената таблица за платени суми действително не е официален документ, а частен, но от друга страна в официалния документ, а именно отговорът, получен на 27.01.2009 г. се съдържа подробна информация досежно тази таблица, в смисъл, че същата е изготвена от "Еком Агроиндустриал Корпорейшън лимитед"; съдът се е основал и на това, че по делото се съдържат и доказателства, че посочената Таблица е заверена по надлежния ред от митническата администрация, извършила проверката, и следва да бъде ценена като доказателствен материал по смисъла на чл. 11, ал. 3 от Допълнителния протокол към споразумението за свободен обмен от 22.07.1972 г. между Швейцарската конфедерация и Европейската общност относно взаимно административно сътрудничество в областта на митниците. В мотивите на оспореното решение е посочено, че обстоятелствата, отразени в Таблицата, кореспондират с останалите доказателства по делото и фактите, установени чрез първоначалния и последващия отговор на Швейцарската митническа администрация. Съдът е изтъкнал, че става дума за извършена последваща проверка на ЕАД, осъществена по реда на Допълнителния протокол към Споразумението за свободен обмен от 22.07.1972 г. между Швейцарската конфедерация и Европейската общност относно взаимно административно сътрудничество в областта на митниците. Съдът е приел, че основният спорен по делото въпрос е дали представените при проверка по линия на международното сътрудничество фактура и договор с по-висока от декларираната от жалбоподателя стойност отразяват реално платената или съответно подлежаща на плащане по сделката цена, което има отношение към правилното определяне на митническата стойност, съобразно изискванията на чл. 35 от Закона за митниците. На този въпрос първоинстанционният съд е дал положителен отговор. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 8, т. 1 от Допълнителния протокол относно административната взаимопомощ в митническата област с Швейцария /OJ L169/27.06.1997 г./ към Споразумението за свободен обмен от 22.07.1972 г. между Швейцарската конфедерация и Европейската общност относно взаимно административно сътрудничество в областта на митниците, запитваният орган предава резултатите от извършените разследвания на запитващия орган под формата на документи, заверени копия от документи, доклади или под друга форма. Съгласно чл. 11, т. 3 от Протокола получената информация и разгледана документация по реда на същия могат да се ползват като доказателствен материал пред съдилищата. Видно от резултатите на първата проверка, извършена по линия на посоченото международно сътрудничество са представени доказателствата, сочещи на занижена митническа стойност. При третата проверка е представена и таблица на действително заплатени суми в по-голям от декларирания размер. Относно нея обосновано първоинстанционният съд е приел, че е годен удостоверителен документ при съобразяването му в съвкупност с останалите доказателства по делото. Този извод е в съответствие с текста на чл. 8, т. 1 от Допълнителния протокол. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че в писмото, към което е приложена таблицата, изрично е записано, че данните в нея са предоставени от швейцарското дружество и това удостоверяване е направено от орган на швейцарската митническа администрация по специалния процесуален ред на посоченото Споразумение. Отделно от това, дори да се приеме, че не е доказано плащането на суми по-високи от декларираната митническа стойност, доказано е, че такива суми подлежат на плащане, тъй като с третия отговор категорично е посочено, че приложените при вноса фактури не носят подпис на лице от ръководния персонал на швейцарското дружество. Основният аргумент на жалбоподателя, че представените при първата проверка фактури и договори не носят подпис на негов представител не държи сметка, че такъв подпис липсва и в приложената при вноса от него самия фактура. Установено е с отговора на третото запитване, че за действителната цена има извършени две плащания по банков път, а част от сумата е платена от жалбоподателя на неговия контрагент чрез местен агент в България. Съдът правилно е ценил като доказателства, наред с останалите, писмо, подписано от длъжностно лице при Швейцарската митническа администрация - П. А. Дьово, и таблицата заверена по надлежния ред от същата митническата администрация, доколкото отразените в тях обстоятелства кореспондират с останалите доказателства по делото. Всичко това дава основание да се приеме, че правилно от административния орган е приложена разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗМ, която предвижда, че митническата стойност се определя, като се вземе предвид реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката. За да се установи тази цена, митническите органи имат правомощието да извършват последваща проверка на документите след вдигането на стоките по реда на чл. 84 и сл. ЗМ. В случая, именно при извършените такава проверка с три последователни запитвания до швейцарската митническа администрация е установена цената на стоката, която е платена (или подлежи на плащане) от купувача и която не отговаря на декларираната. Последната не може да се приеме за митническа облагаема стойност, тъй като тя не съответства на реално платената (или подлежаща на плащане) за стоката цена. Въз основа на гореизложеното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че като е отхвърлил жалбата срещу обжалвания административен акт, с която са определени допълнителни задължения предвид направената корекция в ЕАД, съдът е постановил правилен съдебен акт, който следа да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,