Решение № 10479 от 29.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3931/2014 г.

Решение № 10479 от 29.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3931/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 13 от 5.02.2014 г., постановено по административно дело № 371/2013 г., Административен съд - Хасково е: 1) отхвърлил като неоснователна жалбата на Елена Атанасова парапареза-Хаджиева от гр. Ивайловград против решение № Ж-66-1 от 15.10.2013 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Хасково, с което е отхвърлено оспорването й против разпореждане № О-26-261-17-00026146 от 18.09.2013 г. на началник сектор "Парични обезщетения за временна неработоспособност" при ТП на НОИ - Хасково; 2) осъдил е Елена Атанасова Парасарева-Хаджиева да заплати на ТП на НОИ - Хасково юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Елена Атанасова Парасарева-Хаджиева, чрез пълномощника й адв. Челебиев. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението на Административен съд - Хасково и отмяна на решение № Ж-66-1 от 15.10.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Хасково, с което е отхвърлено оспорването на касаторката против разпореждане № О-26-261-17-00026146 от 18.09.2013 г. на началник сектор "Парични обезщетения за временна неработоспособност" при ТП на НОИ (РУСО) - Хасково. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски в двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (Районно управление "Социално осигуряване") - Хасково, действащ чрез процесуалния представител юрк. Хараланова, в писмено становище моли касационната жалба да се отхвърли поради неоснователност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави и възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на касаторката. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея съдебно решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Фактическата обстановка правилно е установена от първоинстанционния съд и кореспондира с констатациите на контролния орган (инспектор по осигуряване) от РУСО - Хасково при извършената от него проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на ЕТ "ЛН - Елена Дюлгерова", гр. Ивайловград, закрепени в Констативен протокол вх. № 1 от 5.09.2013 г. Елена Атанасова Парасарева-Хаджиева е била в трудови правоотношения с ЕТ "ЛН - Елена Дюлгерова", гр. Ивайловград, видно от договор № 1 от 5.02.2007 г., на длъжността "маникюрист" на 4-часов работен ден. В периода от 21.03.2012 г. до 4.05.2013 г. работничката е ползвала отпуск поради бременност и раждане, а от 5.05.2013 г. - отпуск за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст. С уведомление от 22.07.2013 г. касаторката е уведомила работодателя си, че от 23.07.2013 г. желае да прекрати отпуска си за отглеждане на дете до 2-годишна възраст (т. е. отпускът по чл. 164, ал. 1 от КТ). Няма данни (и не се твърди) работодателят да е издал изрична заповед за прекратяване на ползвания от Елена Атанасова отпуск или за прекратяване на трудовото й правоотношение. На 23.07.2013 г. и на 24.07.2013 г. Елена Атанасова не се е явила на работа, а на 26.07.2013 г. е представила декларация пред работодателя си, че е започнала работа от 25.07.2013 г., ведно с болничен лист серия А-2012 № 3386030, с който й е разрешено ползването на отпуск поради временна неработоспособност в периода от 25.07.2013 г. до 7.08.2013 г. При проверка в регистъра на чл. 9 от Наредбата за изчисляване и изплащане на парични обезщетения и помощи, а и от данните по делото се е установило, че Елена Атанасова е представила и друг болничен лист № 3386056 за периода от 9.08.2013 г. до 22.08.2013 г., който осигурителят е оспорил. В присъствените отчети за месец юли на ЕТ "ЛН - Елена Дюлгерова", гр. Ивайловград, е отбелязано, че касаторката се е самоотлъчила на 23 и 24 юли 2013 г., а от тези за месец август 2013 г. - на 8.08.2013 г. работничката също е в "самоотлъчка". От молба вх. № 10440/13.08.2013 г. и молба вх. № 10440-1/16.08.2013 г. от осигурителя и от ведомостите за работни заплати се установяват същите факти. Въз основа на молба вх. № 10440/13.08.2013 г. и молба вх. № 10440-1/16.08.2013 г. от ЕТ "ЛН - Елена Дюлгерова", гр. Ивайловград, и заповед № 823/22.08.2013 г. на ръководителя при ТП на НОИ - Хасково, на осигурителя е извършена проверка относно осигурителните права на Елена Атанасова Парасарева-Хаджиева, като за установените обстоятелства е съставен Констативен протокол вх. № 1/5.09.2013 г. С придружително писмо вх. № 26-261-05-0000/2433/13.09.2013 г. осигурителят е внесъл 3 болнични листа, като два от тях серия А-2012 № 3386056 и серия А-2012 № 3698558, с които на Парасарева-Хаджиева е разрешено ползване на отпуск поради временна неработоспособност в периодите от 9.08.2013 г. до 22.08.2013 г., както и в периода 23.08.2013 г. - 21.09.2013 г. С разпореждане № О-26-261-17-00026146 от 18.09.2013 г. на началник сектор "Парични обезщетения за временна неработоспособност" при РУСО - Хасково е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност на касаторката по болничен лист № 3698558 с мотив, че лицето е с прекъснато осигуряване от 08.08.2013 г. и съгласно чл. 10, ал. 2 и чл. 40, ал. 1 от КСО, същата няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност. Елена Атанасова е оспорила посоченото разпореждане и с решение № Ж-66-1 от 15.10.2013 г. директорът на РУСО - Хасково е отхвърлил жалбата й като неоснователна. С писмо вх. № К-12210/11.10.2013 г. изхождащо от работодателя й, както и от разчетно-платежната ведомост на едноличния търговец за месец август 2013 г. се установява, че касаторката не е била на работа на 08.08.2013 г., като за тази дата не е представен и болничен лист и не е ползвала отпуск, предвиден в Кодекса на труда. Предвид това за тази дата тя е отбелязана като "самоотлъчка", поради което не са внесени и осигурителни вноски за този ден от страна на осигурителя за това лице. В този смисъл обосновано съдът е извел извод, че с прекъсването на осигуряването преди началото на неработоспособността жалбоподателката е загубила качеството си на осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, при което не й се следва парично обезщетение за отпуска поради временна неработоспособност, на основание чл. 40, ал. 1 от КСО. Приел е, че с оглед на това прекъсване на осигуряването преди възникване на нетрудоспособността парично обезщетение не й се следва за времето на отпуска по болест, разрешен с болничен лист № 3386056, така и за времето на отпуска на последващия болничен лист № 698558 (пряко свързан с предмета на производството пред първоинстанционния съд), тъй като неработоспособността не е прекъсвана, а осигуряването не е възстановено. По тези съображения Административен съд - Хасково е отхвърлил оспорването на Елена Атанасова Парасарева - Хаджиева. Осигурителните правоотношения са подчинени на нормите на КСО. В случая законосъобразно осигурителят не е внесъл осигурителни вноски за деня на отсъствие от работа, такива не са дължими, от което произтича прекъсването на осигурителното правоотношение на Елена Атанасова. Доказателства в обратен смисъл, а именно, че на 8.08.2013 г. жалбоподателката е била на работа, не са представени. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че в случая по отношение на Елена Атанасова не е осъществен фактическия състав на правната норма, тъй като към 9.08.2013 г. - началната дата на отразения период в първия болничен лист, тя не е имала качеството "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, поради прекъсване на осигурителното правоотношение съгласно чл. 10, ал. 2 от КСО. За деня на самоотлъчката осигурителни вноски не се дължат, тъй като не е получено или начислено възнаграждение, понеже не е престиран труд (по аргумент от чл. 6, ал. 3 от КСО). Правилно съдът и административният орган в оспореното решение са направили извод, че Елена Атанасова няма право на парично обезщетение за временна нетрудоспособност за посочените периоди, тъй като при настъпване на същата жалбоподателката не е била осигурена за риска "общо заболяване и майчинство" поради самоволно отсъствие от работа за деня, който предхожда временната неработоспособност, а работодателят не е внесъл осигурителни вноски, тъй като не са дължими. В касационната жалба са изведени доводи за неправилност на съдебното решение поради несъобразяването от решаващия съдебен състав с това, че по никакъв начин осигурителят не е изразил воля относно постъпилото уведомление от 22.07.2013 г. за прекъсване на отпуска за отглеждане на малко дете на Елена Атанасова, считано от 23.07.2014 г., както и твърдението, че уведомлението е антидатирано. Дали тези възражения са основателни, е напълно ирелевантно за изхода на настоящия спор, за който е от значение установената самоотлъчка на лицето на 8.08.2013 г., а не и кога е възникнало след отпуска по чл. 164, ал. 1 от КСО задължението на Елена Атанасова за явяване на работа - на 23 или на 25 юли 2013 г. (това би било относимо при оспорване на друг болничен лист, касаещ друг период на временна неработоспособност: 25.07.2013 г. - 7.08.2013 г.). Все пак за пълнота на изложението е уместно да се отбележи, че съгласно чл. 46, ал. 6, т. 3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, отпускът по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда се прекратява с писмено заявление на майката - т. е. тя може да прекъсне този отпуск и да се върне на работа и без изрична заповед или резолюция върху заявлението й от работодателя, което обаче не е причина да не се яви на посочената от нея дата на работа, при условие, че сама е заявила това желание, а не е била принудена да го направи. Касаторовото твърдение, че съдът не е обсъдил изцяло представения по делото доказателствен материал, не може да бъде споделено. Фактическите констатации, приети за установени в съдебния акт, са изградени след обстоен анализ на всички събрани поделото доказателства, вкл. и след обсъждане на представеното уведомление от 22.07.2013 г., което правилно не е ценено в първоинстанционното производство. От изложеното явства, че тезата, която се силаеха да докажат касаторката и нейният повереник, за неправилност на първоинстанционното съдебно решение и незаконосъобразност на процесните административни решение и разпореждане, не може да бъде кредитирана. Като не е уважил подадената до него жалба, Хасковският административен съд е постановил правилен съдебен акт, който при липса на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора касаторовото искане за присъждане на направените по делото разноски и за двете съдебни инстанции, се явява неоснователно и не следва да бъде уважавано, а следва да се уважи своевременно направената претенция на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното и на основание чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. (изм. ДВ, бр. 28 от 2014 г., в сила от 28.03.2014 г.) за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по Кодекса за социално осигуряване минималното възнаграждение е в размер на 350 лв. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, в полза на юридическите лица и едноличните търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, поради което Елена Атанасова Парасарева-Хаджиева следва да заплати юрисконсултско възнаграждение на ТП на НОИ - Хасково в размер на 350 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,