Решение № 9574 от 12.10.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Йорданов, действащ чрез пълномощника адвокат Мурджев, против решение 1286 от 19.10.2022 г., постановено по административно дело 1520 по описа за 2022 г. на Административен съд Варна, с което е: 1) отхвърлена като неоснователна жалбата на Йорданов срещу експертно решение (ЕР) 0675 от заседание 085/30.05.2022 г., издадено от Специализиран състав на НЕЛК (Националната експертна лекарска комисия) по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания, с което е потвърдено ЕР 3435 от заседание 154/13.12.2021 г. на ТЕЛК (Трудово-експертна лекарска комисия) към МБАЛ (Многопрофилна болница за активно лечение) Св. Анна АД гр. Варна, в частта му относно определената дата на инвалидизиране 26.10.2017 г.; 2) осъден Йорданов да заплати на Националния осигурителен институт (НОИ) сума в размер на 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. По съображения за неправилност, относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на съдебното решение и прекратяване на производството по делото поради оттегляне от НЕЛК на оспорения пред първоинстанционния съд акт или уважаване на първоначалната жалба на Йорданов съобразно нейният петитум (искане да бъдат отменени процесните ЕР на ТЕЛК и НЕЛК и да се дадат указания на органите на медицинската експертиза за издаване на ново ЕР, в което да се посочи нова дата на инвалидизиране 13.12.2021 г.). Претендира се и присъждане на направените деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касация Специализиран състав на НЕЛК по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания в писмен отговор, подаден от пълномощника юрисконсулт Александров, и в съдебно заседание, представляван от пълномощника юрисконсулт Георгиев, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното с нея решение на Административен съд - Варна да се остави в сила като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Касационният ответник Териториално поделение (ТП) на НОИ - Варна, действащ чрез повереника старши юрисконсулт Кръстев, в писмен отговор и писмено становище също оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното с нея решение на Административен съд - Варна да се остави в сила като правилно. Възвежда претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява срещу размера на исканите от касатора разноски. Останалите ответници по касация І-ви състав на ТЕЛК при МБАЛ Св. Анна АД гр. Варна, Агенция за хората с увреждания гр. София и Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Варна, редовно призовани, не изразяват писмени становища по касационната жалба и не изпращат процесуални представители в съдебно заседание. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, като предлага то да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери съдебното решение по реда на чл. 218 от АПК, настоящият тричленен състав намира касационната жалба за неоснователна. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Подложеният на касация съдебен акт, постановен в производство по чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗдр.), е и правилен, като не е засегнат от пороци, наличието на които би обусловило неговата отмяна. Първоинстанционният съд подробно и правилно е установил фактическата обстановка по спора, от която е съществено да се отбележи следното: По повод претърпяна от Й. Йорданов през 2002 г. битова злополука му е проведено двукратно оперативно лечение на [диагноза] през 2002 г. и 2006 г., а през 2017 г. е лекуван по повод [диагноза]. С експертно решение 2848 от заседание 133/26.10.2017 г. Йорданов е освидетелстван от ТЕЛК, като са му определени 50 % вид и степен на увреждане без чужда помощ за срок от три години. С последващо ЕР 2936 от заседание 146/16.11.2020 г. на ТЕЛК му е определена 50 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ за срок от една година, като е посочена водещата диагноза и общите му заболявания, а за дата на инвалидизиране отново е определена 26.10.2017 г. С процесното ЕР 3435 от заседание 154/13.12.2021 г. пак е определена 50 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ за срок от една година, като е посочена водещата диагноза и общите му заболявания, а за дата на инвалидизиране отново е определена 26.10.2017 г. С обжалваното пред първоинстанционния съд ЕР на НЕЛК 0675 от заседание 085/30.05.2022 г., постановено от специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания, е потвърдено решението на ТЕЛК, вкл. и по отношение на датата на инвалидизиране, понеже лицето работи. В съдебно заседание пред Варненския административен съд постановилият ЕР на НЕЛК специализиран състав е признал основателността на жалбата и на основание чл. 156, ал. 1 от АПК е оттеглил изцяло експертното си решение, с което оспорващият Йорданов изрично се е съгласил. На свой ред ТП на НОИ Варна писмено е изразило несъгласие с оттеглянето на акта от административния орган, а останалите страни не са изразили становище, и производството по делото е продължило. За да не уважи оспорването на Йорданов първоинстанционният съд е формирал решаващ извод, че атакуваното пред него ЕР на НЕЛК е издадено от компетентен орган в установената форма без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, и ЕР е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Този извод на съда кореспондира с правилно установените факти по делото и настоящата инстанция се солидаризира с него. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съдът е изяснил спора по приложението на материалния закон, като е обосновал, че не е налице основание за определяне на нова дата на инвалидизиране. Изяснено е, че датата на инвалидизирането на жалбоподателя е била определена по правилото на чл. 70, ал. 5 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) - според датата на издаване на първоначалното експертно решение, което не е било обжалвано и представлява стабилен административен акт. Определянето на нова дата на инвалидизиране е уредено в нормата на чл. 71 от НМЕ, в която са предвидени три хипотези за определяне на такава дата. Соченият от жалбоподателя факт за придобиване на 5 години осигурителен стаж след датата на инвалидизиране, не попада в нито една от трите хипотези на чл. 71 от НМЕ. Обосновано е от съда, че в случая не съществува нито едно материалноправно основание за промяна на първоначално определената дата на инвалидизиране. Касаторовите доводи за противното са неоснователни. Обратно на твърдяното в касационната жалба, неизразяването на становище от останалите страни по делото по отношение на оттеглянето на оспорения акт от издалия го административен орган не може да се приравни на мълчаливо съгласие по смисъла на чл. 58, ал. 4 от АПК. Видно от съдържанието на цитираната разпоредба, такова се презюмира само в предвидените от закона случаи, какъвто настоящият не е. Освен това институтът на мълчаливото съгласие е характерен само за административното производство, а не и за съдебния процес. Твърдението на касатора, че ТП на НОИ - Варна няма правен интерес специализираният състав на НЕЛК да не оттегля оспореният акт и това противопоставяне е благоприятно за него също не може да бъде споделено. Именно органите на Националния осигурителен институт са компетентните в пенсионната материя, а доколкото Йорданов претендира пред тях право на пенсия по чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО и наличието, респ. липсата на това право са обусловени от изхода на настоящия спор, този правен интерес е очевиден, както и фактът, че постановеното ЕР на НЕЛК е благоприятно за ТП на НОИ Варна. В този контекст съдът правилно не е прекратил производството по делото и е решил казуса по същество. Предвид горното настоящият тричленен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже повереникът на касатора, за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изложеното по-горе. Достигайки до краен извод за законосъобразност на оспореното пред него ЕР на НЕЛК, и като е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд Варна е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора акцесорната касаторова претенция за присъждане на разноски за осъщественото по делото процесуално представителство от адвокат също е неоснователна и не следва да бъде уважена. За осъществената защита от юрисконсулти пред касационната инстанция на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК на Националната експертна лекарска комисия, и на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 228 от АПК на ТП на НОИ Варна следва да се присъдят юрисконсултски възнаграждения в размер от по 100 лева, платими от Й. Йорданов. Този размер е справедлив и обоснован и е определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразно вида и количеството на извършената дейност от представляващите страните юрисконсулти. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,