Решение № 10124 от 6.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3694/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. Образувано е по касационна жалба на Н. Тотов и К. Тотев и двамата от гр. София, чрез процесуалния им представител адв. Георгиева, против решение 6550 от 20.11.2020г. по адм. дело 10460/2019г. на Административен съд София - град, с което по жалба на Кмета на Столична община /СО/ - район Витоша е отменена Заповед 18 7632 от 23.07.2019г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - гр. София с която по заявление на касаторите е одобрено на основание чл. 51 ал. 1 т. 2, ал. 2 и ал. 3 и чл. 54 ал. 1 и 4 ЗКИР изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ с нанасяне на нови обекти поземлени имоти идентификатори 68134.1933.9016 и 68134.1933.9017 в съответствие с части от имоти пл. 1022Д и 1022Е, м. Манастирски ливади - запад, за които не са проведени отчуждителни процедури, както и в промяна на границите на съществуващи обекти в КККР за ПИ идентификатори 68134.1933.2051 и 68134.1933.2345 и двата с начин на трайно ползване за второстепенна улица. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърдят, че неправилно съдът е приел, че е налице спор за материално право. Посочват, че съдът не е съобразил, че макар да е влезнал в сила планът за улична регулация по заповед от 1995г., която има отчуждителен ефект по ЗТСУ, той настъпва само в случаите, когато регулацията е приложена а именно когато придаваемите части за улица за били оценени, заплатени и съответно завладени за улица, което в случая не е налице. Посочва, че от СТЕ се установява, че отчуждителни процедури не са провеждани и на място ул. Кедър и ул. Фердинанд Убрихт не са изцяло изградени. По тези съображения твърдят, че не е налице спор за материално право и основание за отмяна на заповедта. Искат оспореното съдебно решение да бъде отменено. Претендират разноски. Ответниците Биса строй ЕООД, Алстрой инженеринг ООД и Кметът на СО район Витоша изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. кът: началника на СГКК - С., редовно призован не се явява и не се представлява. Ответникът Кмет на СО район Витоша претендира разноски за двете инстанции, включително и в размер на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуален представител на касаторите адвокатско възнаграждение. Ответникът Началникът на СГКК гр. София не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при неправилното приложение на материалния закон. Приел е, че отпадането на изискването за изготвяне на акт за непълноти и грешки при изменение на КККР с изменението на чл. 51 54 ЗКИР (ДВ бр. 49/2014г.) не игнорина спора за собственост като основание за постановяване на отказ за изменение на КККР съгласно ал. 2 на чл. 54. Приел е, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява спор за материално право доколкото и жалбоподателят пред първата инстанция и заинтересованите лица физически такива поддържат взаимно изключващи се вещни права върху част от имотите. Посочил е, че от приетата по делото СТЕ е установено, че се намалява площта на имотите, собственост на жалбоподателя в първата инстанция с 49 кв. м., отредени за второстепенна улица, която съгласно ЗОС е публична общинска собственост. Заинтересованите физически лица представят актове за собственост, за които не е провеждана отчуждителна процедура, като е посочил, че спор за вещно право е налице не само в случаите на заведено дело, но във всички случаи, когато са налице разнопосочни твърдения относно определено субективно материално право. Приел е, че в нарушение на чл. 35 АПК административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за спора, което е нарушение от категорията на съществените. Приел е, че в случая се установява наличието на спор за материално право, който е основание за издаване на отказ за допускане на изменение на КККР, като същата може да бъде изменена само след разрешаването му по предвидения за това ред, условие, което в случая не е изпълнено. Поради това е приел оспорената заповед за незаконосъобразна и я е отменил. Решението е правилно. Съдът е установил правилно фактите, въз основа на подробен анализ на писмените доказателства и заключение на СТЕ, неоспорено от страните. Оспорената заповед на началника на СГКК - София е издадена по заявление на касаторите за изменение на КККР на гр. София, засягащо ПИ идентификатори 68134.1933.2051 и 68134.1933.2345 и двата с начин на трайно ползване за второстепенна улица с нанасянето върху тях на части от имоти пл. 1022Е и 1022Д в частите от тях, които са останали след нанасянето на имот идентификатор 68134.1933.2009, който касаторът Тотев е продал на едно от дружествата заинтересовани страни Алстой инженеринг ООД, като върху тези части, нанесени върху улицата заявителят в административното производство претендират права на собственост. Другият заявител Н. Тотов пък по силата на нотариален акт 115 том I д. 105/2004г. се явява собственик и е придобил УПИ XIII 1022Д с площ 630 кв.м. по регулационния план на м. Манастирски ливади - запад, кв. 45, гр. София, идентичен с празно дворно място с площ от 720 кв.м., представляващо имот пл. 1022Д, ведно с Ѕ идеална част от 1/3 идеална част от улица проход, цялата с площ от 363 кв.м., като претендира нанасянето като нов обект в КК на остатъка от имота, който попада в улица след образуване на УПИXIII 1022Д, което той е закупил. За да е налице "непълнота или грешка" в одобрената КККР, съгласно определението за това в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР трябва да има несъответствие в данните за ПИ отразени в КККР, спрямо действителното им състояние. Не е спорно, а и от СТЕ се установява, че частите от имотите, които са нанесени с изменението на КККР попадат в рамките на улична регулация, която е одобрена със заповед от 1995г. с две изменения след това. От данните по делото и заключението на СТЕ е установено, че към момента предвидената улица е частично изградена и не са извършвани отчуждителни процедури. В случая при одобряването на КККР имоти пл. 1022Е и 1022Д са били нанесени по регулационни граници към предвидената в РП второстепенна улица, като са им били отредени идентификатори по КК. Заснемането на улицата съответства изцяло на РП и фактическото положение на място, съобразно нанасянето на имотите, в частта която заявителя Тотев е продал на Алстой инженеринг ООД и на частите от имот пл. 1022Д, попадащи в улицата след придобиването на УПИ XIII 1022Д от Н. Тотов. Както беше посочено непълнота или грешка има когато е налице несъответствие в отразеното в КККР спрямо действителното състояние. В случая такова не се установява, а напротив претендира се нанасяне на нови имоти с проекто идентификатори с крайни цифри 9016 и 9017 /остатъци от двата имот пл. 1022Е и 1022Д, след урегулирането им и обособяването им като УПИ, за които УПИ има нанасени имоти идентификатори в КК при съответствие на имотните и регулационните граници/, които попадат върху улицата. Т.е. не е поискана промяна в границите на имоти пл. 1022Е и 1022Д /те не са нанасяни и не съществуват в КК в тези им граници и размери/, поради грешно отразяване в КК, а е поискано нанасяне на два нови имота, части от посочените по горе, като тези части не са съществували като самостоятелни обекти нито като права на собственост, а именно като недвижими имоти, нито са били отразени в КК преди това. Поради това и не е налице непълнота и грешка в КК, която да може да бъде отстранена и да подлежи на отстраняване по реда на чл. 51 ал. 1 т. 2 ЗКИР. Предвид посоченото, че е поискано нанасяне на два нови имота, за които жалбоподателите пред първата инстанция посочват, че притежават права на собственост, които попадат обаче върху второстепенна улица, която съобразно закона е публична общинска собственост, съответно са налице противопоставими права и твърдения за права на собственост. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая е налице спор за материално право, който е пречка за одобряване на поисканото изменение. Кадастърът като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на РБ, няма конститутивно, а само констативно действие. Целта му е да отрази действителното състояние на тези имоти, съгласно фактическото им разположение върху територията, която цел в случая с одобреното изменение не е изпълнена, тъй като с нанасянето на двата нови имота не се отразява действителното положение, което напротив е различно на място и на мястото на нанасянето им съществува улица, която е изградена в определени части. При настъпване на нови обстоятелства, представляващи юридически факти за изменение на КККР на друго основание /отпадане действието на уличната регулация, поради незапочване на отчуждителна процедура, изпълнение на влязло в сила съдебно решение по разрешен спор за собственост и пр./ касаторите биха имали основание да инициират такова производство. Към момента на издаване на оспорената заповед обаче не са били налице основания за изменение на КККР, поради непълнота и грешка, както и е налице обективиран спор за материално право, което е основание за отказ за изменение на КККР. По тези съображения е правилен извода на АССГ за незаконосъобразност на заповедта, с която е допуснато изменение. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касаторите за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация Кмета на СО район "Витоша", като основателно следва да бъде уважено, но само за настоящата инстанция, тъй като разноски са му били вече присъдени в първата инстанция, като му се дължи юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 200 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /ред. ДВ. бр. 8/2017г./, вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение