Решение № 10824 от 28.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на ДФ Земеделие Ямбол, чрез юрк. Г. Банев против решение 1975/10.12.2021 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. дело 1897/2021 г., с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане 29/07.07.2021 г. и администрацията е осъдена за разноски. В касационната жалба са посочени основанията по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. По приложението на материалния закон, касаторът поддържа, че в случаи като процесния, при които се отказва второ плащане и се оттегля финансовата помощ по мерки от Програмата за развитие на земеделските райони (ПРСР), приложение следва да намери специалното законодателство в областта на подмерките от ПРСР, което изключва приложимостта на ЗУСЕСИФ, на основание § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ. Неправилно съдът е квалифицирал установеното по делото нарушение на договорни и нормативни задължения от страна на ползвателя, а именно придобиването на имот от роднина по сватовство от първа степен като неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ. Като нарушение на съдопроизводствените правила касаторът сочи, че изложените в решението мотиви са неотносими към законосъобразността на отказа за второ плащане, както и необсъждането на събраните по делото доказателства. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата. Претендира разноски. Ответникът Ф. Смаил от [населено място], община Айтос, обл. Бургас, чрез адвокат П. Василев оспорва касационната жалба, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. При разглеждането й по същество, съдът съобрази следното: Предмет на оспорване пред Административен съд Бургас е бил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 29/07.07.2021 г. издаден от директора на Областна дирекция на ДФ Земеделие , с който на Ф. Смаил е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 24 447.50 лева, представляваща второ плащане по договор BG06RDNP001-6.001-0803-C01 от 28.10.2019 г. и е определено задължение в размер на 24 447.50 лева, представляващо първо плащане по договор BG06RDNP001-6.001-0803-C01 от 28.10.2019 г. Като фактическо основание за издаване на акта е посочено неизпълнение на т.11.1 от условия за изпълнение за мярка 6.1. относно инвестициите в дълготрайни материални и нематериални активи закупуване на трайни насаждения 3.653 дка, чрез придобиването на поземлен имот с идентификатор 36227.23.56 с площ от 3.653 дка, находящ се в землището на [населено място], общ. Айтос, обл. Бургас, от бенефициента физическо лице от С. Вейсал и М. Вейсал - роднини по сватовство от първа степен съгласно удостоверение за родствени връзки изх. 47/12.04.2021 г. на община Айтос издадено на съпругата Е. Смаил. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган съгласно заповед 03-РД/1759/21.06.2021 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие, но в нарушение на изискванията за форма, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. От фактическа страна съдът е установил, че Ф. Смаил е бенефициер по договор BG06RDNP001-6.001-0803-C01 от 28.10.2019 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони 2014 2020 по процедура за подбор на проектни предложения по подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопанства от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия със срок на изпълнение от 28.10.2019 г. до 28.10.2024 г. С анекс към договора от 11.11.2020 г. страните са се споразумели, че в рамките на периода за проверка изпълнението на бизнеса плана, ползвателят ще създаде планирани инвестиции: създаване на трайни насаждения от череши 3,538 дка на ед. стойност не по-малко от 700 лева (910.76 лева), закупуване на трайни насаждения от череши 3,653 дка на ед. стойност не по-малко от 700 лева (1 000 лева) и закупуване на 1 бр. пръскачка на стойност не по-малко от 700 лева общо 4000 лева. С нотариален акт от 24.08.2020 г. жалбоподателят е придобил поземлен имот земеделска земя, поземлен имот с идентификатор 36227.23.56 с площ от 3.653 дка, находящ се в землището на [населено място], общ. Айтос, обл. Бургас, от С. Вейсал и М. Вейсал. С удостоверение за родствени връзки изх. 47/12.04.2021 г. на община Айтос е установено, че продавачите са родители на съпругата му Е. Смаил. От бенефициера е подадено искане 001 от 27.04.2021 г. за второ плащане по процедура за подбор BG06RDNP001-6, по договор BG06RDNP001-6.001-0803-C01 от 28.10.2019 г. С определение от 16.08.2021 г. съдът е обявил за безспорно по делото обстоятелството, че е получено първото плащане по договора в размер на 24 447.50 лева, както и обстоятелството, че продавачите на процесния имот са роднини по сватовство от първа степен на жалбоподателя. За образуване на производството по издаване на АУПДВ бенефициерът е уведомен на основание чл. 26, ал. 1 АПК и е подал писмени възражения. При тези факти, съдът е приел, че установеното в акта неизпълнение на заложени в бизнес плана показатели, за които е предоставена безвъзмездната финансова помощ от ПРСР представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 166, ал.1 ДОПК установяването на публични вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В конкретния случай съответният закон чл. 26, ал. 6 и 7 от ЗПЗП съдържа уредба на реда за възстановяване на безвъзмездна финансова по помощ, който е действащ към момента на издаване на оспорения акт. Приел е, че в конкретния случай, при установено неизпълнение на конкретни показатели от бизнес плана на ползвателя на помощта, административният орган е следвало да издаде решение за финансова корекция на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във връзка с чл. 70, ал.1, т. 7 ЗУСЕСИФ, по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ. С тези мотиви съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на оспорения акт и е постановил неговата отмяна. Доводите на жалбоподателя, че не е налице неизпълнение на бизнес плана, тъй като и без придобиването на посочения актив, изискването за инвестиции е постигнато, съдът е отхвърлил като неоснователни. Изложени са съображения, че в чл. 20, ал. 1, т. 2 от договора е дефинирано понятието точно изпълнение на бизнес плана , което изисква изпълнението му да е точно както в количествено, така и в качествено и времево отношение. Поради това, според съда, допуснатото нарушение по отношение на една от трите договорени инвестиции, представлява неизпълнение на бизнес плана. С определение 63/12.01.2022 г. съдът е изменил решението в частта за разноските, като вместо 1 177 лева е присъдил в полза на жалбоподателя сумата от 2010 лева и е отхвърлил искането му за разноски до пълния предявен размер. Решението е неправилно постановено. Основателни са оплакванията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването му. Преди всичко изводът на първоинстанционния съд, че оспореният акт е издаден от компетентен орган е направен при неизяснена фактическа обстановка. Приложеният в първоинстанционното дело акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) (л.29) не е подписан изобщо нито саморъчно, нито чрез квалифициран електронен подпис на административния орган, сочен като негов издател А. Койнова директор на ОД на ДФ Земеделие - Ямбол. Поради това изцяло бланкетна е извършената от съда преценка за компетентност на този административен орган въз основа на заповед 03-РД/1759/21.06.2021 г. Съдържащото се в административната преписка уведомление по чл. 26, ал.1 АПК също не съдържа подпис. В тази връзка следва да се посочи, че в конкретния случай се касае за подпомагане по подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от ПРСР 2014 -2020, одобрено въз основа на подаден формуляр за кандидатстване/проектно предложение по реда на чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН). Провеждането на производствата пред управляващите органи чрез ИСУН се регулира от Наредбата за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСУН) и за провеждане на производства пред управляващите органи посредством ИСУН. От данните по приложената административна преписка, се установява, че част от документите, подадени/качени в ИСУН са подписани със саморъчни подписи на административния орган и бенефициера (административният договор от 28.10.2019 г. за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ по ПРСР за периода 2014 -2020 г., сключен между изпълнителния директор на ДФ Земеделие и Ф. Смаил, приложенията към този договор и анекса от 11.11.2020 г.). Друга част от документите са подписани с електронен подпис на бенефициера искане за плащане от 27.04.2021 г. и приложение 9 към него, таблица за разходите, възражение от 08.06.2021 г. Представените като заверени вярно с подаденото в ИСУН , преписи от оспорения АУПДВ и уведомлението по чл. 26, ал.1 АПК не съдържат какъвто и да било подпис на административния орган, сочен като техен издател. В мотивите на оспорения акт е посочено, че актът, с който се открива административното производство по издаване на АУПДВ е качен в ИСУН на 28.05.2021 г., но само въз основа на тази констатация не може да се приеме, че писмо 02/06/1/0/00882/3/01/22/01 е подписано, при положение, че всички останали документи от административната преписка са подадени в ИСУН и съдържат подписи (саморъчни или електронни подписи). Съдът не е изпълнил задължение си по чл. 171, ал. 5 АПК и не е дал указания на административния орган да представи доказателства за подписването на оспорения АУПДВ и уведомлението по чл. 26, ал.1 АПК. Основателно е и оплакването в касационната жалба, че в обжалваното съдебно решение не се съдържат мотиви относно законосъобразността на отказа за пълно изплащане на финансовата помощ в размер на 24 447.50 лева, представляваща второ плащане по договор BG06RDNP00-6.00-0803-C01 от 28.10.2019 г. Изложените от съда мотиви касаят само второто волеизявление, обективирано в оспорения АУПДВ за определено задължение в размер на 24 447.50 лева, представляващи първо плащане по договор BG06RDNP00-6.00-0803-C01 от 28.10.2019 г. При постановяване на решението съдът не е съобразил, че в конкретния случай се касае за подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони 2014 2020, която попада в приложното поле на чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП (ред. ДВ бр.2/2018). Тази разпоредба предвижда, че за ПРСР 2014 2020 производството пред ДФ Земеделие Разплащателна агенция се провежда чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН) по реда и при условията на ЗУСЕСИФ (с променено заглавие от ДВ бр.51/2022 - ЗУСЕФСУ). В случая от данните по делото се установява, че производството е проведено чрез ИСУН. При постановяване на решението не е съобразен момента на подаване на проектното предложение с оглед приложението на Наредба 4 от 30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (Наредба 4/30.05.2018 г). Съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на Наредба 4/30.05.2018 г. тази наредба се прилага за проектни предложения по мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП, подадени след влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗПЗП (ДВ, бр. 2 от 2018 г.). Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като засягат преценката на касационната инстанция по валидността на оспорения административен акт и по спазването на материалния закон при издаването му и препястват произнасянето по доводите в касационната жалба, че за всички мерки и подмерки от ПРСР, приложението на ЗУСЕСИФ е изключено на основание § 4, ал. 3 от ПЗР на този закон. Изложеното налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за събиране на доказателства във връзка с подписването на акта. На основание чл. 171, ал. 5 АПК съдът следва да даде изрични указания на административния орган да представи доказателства, че е подписал оспорения АУПДВ и уведомлението по чл. 26, ал.1 АПК, обективирано в писмо 02/06/1/0/00882/3/01/22/01. При постановяване на решението съдът следва да изложи мотиви относно законосъобразността на отказа за второ плащане по договор BG06RDNP00-6.00-0803-C01 от 28.10.2019 г. и определеното задължение в размер на 24 447.50 лева, представляващо първо плащане по договор по договор BG06RDNP00-6.00-0803-C01 от 28.10.2019 г., като извърши преценка за реда, приложим в административното производство пред ДФ Земеделие Разплащателна агенция, формата на акта, посочените в АУПДВ правни основания за издаването му и приложимите материалноправни основания, при които се отказва второ плащане по подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от ПРСР 2014 -2020, при съобразяване на чл. 1, т. 7 от ЗПЗП, чл. 9б, т.2 ЗПЗП и § 4, ал.1 от ПЗР на Наредба 4/30.05.2018 г. При този изход на спора, следва да се отмени и решението в частта за разноските, изменено в тази част по реда на чл. 248, ал.1 ГПК с определение 63/12.01.2022 г. по адм. дело 1897/2021 г. По разноските, включително и тези, направени пред настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционният съд, на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,