Решение № 8565 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9358/2015 г.

Решение № 8565 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9358/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от кмета на Столична община - район "Овча купел" против решение № 4051/11.06.2015 г. по адм. д. № 9437/2014 г. на Административен съд - С.-град, второ отделение, 27 състав. В касационната жалба поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът неправилно е приел, че в жилището са настанени собственици на отчужден за мероприятие на държавата имот. Настанените в общинско жилище лица са декларирали, че не притежават никакви имоти. Необосновано е твърдението на съда, че в жилището живее и дете. Такива обстоятелства не са изложени в становищата на В. П. Т., а и от справката от база данни "Население" е видно, че неговите деца са пълнолетни. Съдът не е взел предвид, че обитаващият жилището В. П. Н. не е картотекиран като крайно нуждаещ се. Твърди, че издадената заповед е законосъобразна и иска да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът по жалбата - В. П. Н., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима и неоснователна. Решението е правилно и обосновано. Правилно съдът е приел, че процесната заповед е издадена при съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като не са изяснени релевантни за случая факти и обстоятелства относно настаняването на титулярите в общинското жилище и наследствените права на жалбоподателя по отношение на тях. Изясняването на тези обстоятелства е от значение за правилното прилагане на материалния закон. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд - С.-град, е образувано по жалба от В. П. Н. срещу заповед № РД-09-174/19.09.2014 г. на кмета на район "Овча купел" на Столична община, с която на основание чл. 65 ЗОС е разпоредено изземване на обитаваното от него общинско жилище. Съдът е отменил обжалваната заповед поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването и. Приел е, че административният орган е следвало да извърши проверка на релевантните обстоятелства - дали титулярите на заповедта са били настанени до обезщетяването им с друго жилище и дали лицето, обитаващо жилището, се явява наследник по закон на тези правоимащи лица. Съдът е посочил, че възникналите с настанителната заповед права на собствениците на отчужден имот съществуват до предоставяне на имотното обезщетение, като се е позовал на решения от 9.06.2005 г. и от 14.06.2007 г. на първо отделение на Европейския съд по правата на човека. Настъпилите изменения на Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (Наредбата), съдът е приел за ирелевантни. Позовал се е и на констативен акт рег. индекс РД 9301-33/1/16.09.2014 г., на 26.08.2014 г. на служители от районната администрация, които при проверката са намерили в жилището дете, посочено като син на жалбоподателя. С оглед на това съдът е приел, че за кмета на района е възникнало задължението по чл. 7, ал. 1 от Закона за закрила на детето (ЗЗД) да извърши преценка дали не съществува риск за детето, отглеждано в жилището. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. От фактическа страна по делото е установено, че по силата на договор за отдаване под наем на общинско жилище, собственост на Столична община, на 10.03.2008 г. е бил сключен договор за наем за горепосоченото жилище между Столична община и И. П. Н.. Същият е брат на жалбоподателя и е бил настанен в жилището, ведно с майка си Л. В. И., със заповед № ЖН-04-197/29.02.1988 г. Видно от съдържанието на заповедта, в нея са цитирани две предходни писма от 1987 г., неприложени в преписката, и е посочена цел на настаняването - за разчистване сградите по улица "Лозенград" и "Ц. С.". В заповед № ЖН-04-197/29.02.1988 г. като основание за настаняване в общинското жилище на Л. В. И. и И. П. Н. са посочени разпоредбите на чл. 7 и чл. 13 от Закона за наемните отношения (отм.). Разпоредбите на чл. 7 и чл. 13 от Закона за наемните отношения (отм.) уреждат реда за настаняване в държавни жилища и жилища на обществени организации. Съвсем друг е редът, уреден в чл. 22 от ЗНО (отм.), съгласно който в държавния оборотен жилищен фонд се настаняват собственици на жилища, отчуждени за мероприятия по планово изграждане на населени места, които се обезщетяват с отстъпване на жилище и наематели на жилища, които се събарят за ново строителство по плановото изграждане на населените места, докато бъдат настанени в държавно жилище, съответно докато им се предостави такова жилище за покупка. Никъде в преписката и по делото не се съдържат данни, че майката и братът на жалбоподателя са били настанени в качеството им на отчуждени собственици. Такива твърдения не се сочат и от самия жалбоподател В. Н. в молбите му до общината и до съда. С оглед на това е необоснован изводът на съда относно основанието за издаване на настанителната заповед и евентуалните права на жалбоподателя, произтичащи от нея. В тези свои молби жалбоподателят не е заявил, че се грижи за свое дете и поради това то обитава процесното общинско жилище. Само от факта, че при проверката на служители на общината, в жилището е имало дете, не следва, че то обитава това жилище. Още повече, че както се твърди в касационната жалба, извършената служебна проверка от Столична община е установила, че децата на В. П. Н. са пълнолетни и способни сами да защитават правата си. Изложените от Н. твърдения по делото са, че е полагал грижи за майка и за брат си, но не и че се грижи за свое дете. С оглед на това решението е неправилно и следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което следва да бъде решено по същество. Обжалваната от В. П. Н. заповед е законосъобразна, поради това че Н. обитава общинското жилище без правно основание. Ако отговаря на условията за настаняване в общинско жилище, същият следва да подаде молба за картотекиране и настаняване, съгласно Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,