Решение № 6241 от 10.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3560/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане (молба) от Д. Т. М., за отмяна на влязло в сила съдебно решение 11661/31.10.2024г., постановено по административно дело 2167/2024г. на Върховен административен съд - шесто отделение. В искането за отмяна е заявено конкретно основание с позоваване на нормата на чл. 239, т. 5 АПК. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, моли решението да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ВАС. Не претендира разноски. Ответникът директорът на ТП на НОИ гр. Кюстендил, не изразява становище по искането за отмяна. Върховният административен съд - Петчленен състав - II колегия, като обсъди доводите на страните и данните, относими към допустимостта на искането за отмяна, намира следното. Искането, с позоваване на основанието по чл. 239, т. 5 АПК, е направено в указания в чл. 240, ал. 3 АПК едногодишен срок от влизане в сила на посоченото съдебно решение и е от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен съгласно чл. 238, ал. 1 АПК. Или искането се явява допустимо. По основателността. Отмяната е процесуален способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения и определения, резултат на приключил спор, чиято цел е преодоляване на формираната неправилно сила на пресъдено нещо на съдебния акт, когато този резултат се дължи на изчерпателно изброените в чл. 239 АПК основания. Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато "страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани". Цитираната законова разпоредба съдържа няколко отделни хипотези, а именно: когато страната, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото, когато не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Т. е. общото във фактическия състав на основанието по чл. 239, т. 5 от АПК е обстоятелството, че страната, която се позовава на него не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в съдебното заседание при гледане на делото, което е довело до нарушаване на правото и на защита и това се е отразило върху правилността на постановеното съдебно решение. В случая искателят е участвал в производството и пред административния, и пред Върховния административен съд, като е бил редовно призован пред двете редовни съдебни инстанции. В искането за отмяна се твърди наличие на основанието по чл. 239, т. 5 АПК. Както се посочи, в този текст са предвидени няколко хипотези, но нито една от тях не е налице в конкретния случай. Видно от приложените адм. дело 2167/2024г. на Върховен административен съд - шесто отделение, както и адм. дело 265/2023г. по описа на Административен съд Кюстендил страната не е била лишена от възможност на участва в делото лично или чрез повереник. Следва да се отбележи, че молителят не сочи наличието на нито една от посочените в чл. 239, т. 5 АПК хипотези, не са изложени и никакви фактически обстоятелства в тази насока. В искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение не са наведени доводи и твърдения за ограничаване правото на участие в процеса на искателя. Заявените от Д. Т. М. оплаквания не съдържат данни за допуснати от съда нарушения на процесуални правила, в резултат на които той е лишен от възможност да участва по делото. В производството по отмяна на влязло в сила решение съдът не осъществява инстанционен контрол за правилност по чл. 209, т. 3 АПК върху съдебния акт. В това производство не се разрешава основателността на предявеното оспорване, нито се подлагат на преценка основанията за неправилност на съдебни актове по чл. 146 от АПК и чл. 209 от АПК. Въз основа на това се налага извод, че оплакванията по съществото на спора, изложени в искането за отмяна и в съдебно заседание не обуславят наличието на предпоставките за отмяна на посоченото основание - чл. 239, т. 5 от АПК. Това е така, защото дори да е допуснато процесуално нарушение при постановяване на съдебните решения по същество на правния спор с тях не е нарушено правото на участие на лицето, подало искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на касационната инстанция, защото това лице е участвало в проведените съдебни производства пред двете съдебни инстанции. Доводите относно законосъобразността и правилността на изводите на тричленния състав на ВАС не подлежат на обсъждане в настоящото производство, което както бе посочено по-горе е ограничено само до изчерпателно изброените в разпоредбата на чл. 239 от АПК хипотези. По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК, поради което подаденото искане следва да бъде отхвърлено като неоснователно. По разноските. С оглед изхода на спора право на разноски има само ответникът по искането за отмяна на влязлото в сила решение. Същият не е претендирал присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция и такива не му се следват. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия,