Решение № 1047 от 27.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13044/2009 г.

Решение № 1047 от 27.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13044/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 6.07.2009 г. по адм. дело № 42 от 2009 г. Габровският административен съд е изменил т. 2 от заповед № РД-09-15 от 2.02.2009 г. на Директора на РЗОК - Габрово като е намалил от 270 лв. на 180 лв. финансовата неустойка по чл. 238, ал. 4, т. 3, б. "а" от НРД 2006, наложена на "ДКЦ - СИАС" ЕООД - Габрово като жалбата в останалата част е отхвърлена. Против това решение на административния съд "ДКЦ - СИАС" ЕООД е подало касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховния административен съд не уважи касационната жалба. Първото оплакване, в което се поддържа, че неправилно с т. 1 от обжалваната заповед била наложена на основание чл. 328, ал. 4, т. 4, б. "б" от НРД, 2006 г. финансовата неустойка в размер на 675 лв. за пет нарушения на задълженията при диспансеризация по т. 106.6 от Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на УС на НЗОК, чл. 26, т. 2 и чл. 112, ал. 3 от НРД, 2006 г., допуснати от "ДКЦ - СИАС" ЕООД съгласно констатациите в медицински протокол № 221 от 13.11.2008 г., е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. За да постанови решението си, административният съд е правилно е приел, че обжалваната заповед е издадена при спазване на административно процесуалните правила и при наличие на фактическите предпоставки за прилагане на санкциите по чл. 238, ал. 4, т. 3 от НРД 2006. След като е констатирал, че санкционираният изпълнител на медицинска помощ е нарушил приетите по реда на НРД критерии и програми за лечение на хронични заболявания в съответствие с методиката за контрол като не е предоставил медицинска помощ по вид и обем, съответстваща на договорената, понеже в досиетата на пет лица с епилепсия липсва карта за фармакологичен маршрут с отчетени диспансерни прегледи, с което е нарушено лечението на това заболяване, административният съд правилно е квалифицирал констатирания отрицателен факт като несъответствие между договорената по вид и обем и оказаната медицинска помощ поради неспазване на критерии и програми за лечение на хронични заболявания. Приложил е правилно материалноправните разпоредби на чл. 26, т. 2 от НРД 2006 и т. 106.6 от Решение № РД-УС-04-127 от 27. - 12.2007 г. на УС на НЗОК, които задължават изпълнителите на медицинска помощ да предоставят медицинска помощ по вид и обем, съответстваща на договорената и в частност - да спазват критериите и програмите за лечение на хронични заболявания, т. е. да извършват дейностите, предвидени за лечение на диспансеризирани болни с епилепсия. Твърдението в касационната жалба, че административният съд е оставил без внимание представените по делото липсващи пет карти за фармакологични маршрути на болни от епилепсия, е несъстоятелно. Тези карти не са представени на лекаря-контрольор, извършил медицинската проверка, поради което съществува основателно съмнение, че те са били съставени след като е извършена медицинската проверка и следователно, налице е антидатиране, както правилно е приел административният съд. Развитите в касационната жалба съображения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила са изцяло неоснователни. Съобразно съдопроизводственото правило на чл. 168, ал. 1 от АПК административният съд не се е ограничил с изследване на посочените в жалбата основания, а е подложил административния акт на проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 146. Правилно е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган при спазване на всички изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. Подписана е лично от Захари Дошков - директор на РЗОК - Габрово, който е компетентният орган за издаването й по силата на чл. 241 и чл. 242 от НРД 2006. Неоснователно е оплакването за нарушение на чл. 26, точка 2 от НРД 2006, която задължава изпълнителите на медицинска помощ да спазват критериите и програмите за лечение на хронични заболявания и предоставят медицинска помощ по вид и обем, съответстваща на договорената. Критериите за лечение на болни от епилепсия задължава ДКЦ да изготви карта за фармакологичен маршрут на всеки болен от епилепсия като неразделна част от диспансерното досие. По делото не са представени доказателства, установяващи обективна възможност от страна на ДКЦ да назначи през цялата 2008 г. задължителните дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, поради недостиг на регулативни стандарти. Лекарят от лечебното заведение, работещо по договор с РЗОК, е длъжен да предприеме всички мерки за проследяване здравословното състояние на диспансеризирания пациент съобразно медицинския стандарт, вкл. извършване на задължителните прегледи и изследвания, гарантирани от бюджета на НЗОК. Неизвършването се квалифицира като несъответствие между договорената по вид и обем и оказана медицинска помощ, съставляващо фактическо основание за прилагане на санкцията по чл. 238, ал. 4, т. 3 от НРД 2006. Обжалваната заповед е издадена при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, административният съд не е извършил нарушение, което води до отменяване на решението по касационен ред. Второто оплакване, в което се поддържа, че при връчването на заповедта за извършване на медицинската проверка в ДКЦ не била спазена разпоредбата на чл. 229 от НРД 2006, тъй като не са отбелязани трите имена на получателя на тази заповед - д-р Надежда Колева, УИН и нейната длъжност, е също неоснователно. От приложената заповедта за откриване на проверката е видно, че копие от същата е била връчена срещу подпис на упълномощен представител на ДКЦ. Тази констатация не се атакува по съдебен ред в това отношение. С оглед на това не може да се приеме, че неотбелязването на три имена, УИН и длъжността на представителя на ДКЦ съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като смисълът на връчване на заповедта - да бъде уведомен ДКЦ за започващата проверка е изпълнен от страна на проверяващите органи и проверявания ДКЦ не е било лишено от възможността да защити правата си. Така е преценил и административният съд. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд,