Решение № 2363 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13482/2008 г.

Решение № 2363 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13482/2008 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Алфред" ЕООД срещу решение № 143 от 4.06.2008 г. по адм. д. № 44 по описа за 2008 г. на Административния съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № А 47-0099 от 19.09.2007 г. на началника на митница Свищов, потвърдено с решение № У 44-15-0381Е от 2.11.2007 г. на директора на РМД - Русе. Развиват се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяна. Ответната страна по касационната жалба - началникът на митница Свищов не изразява становище по нея. Заинтересуваната страна - директорът на ТД на НАП - гр. Габрово също не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - гр. Велико Търново е било решение № А 47-0099 от 19.09.2007 г. на началника на митница Свищов, потвърдено с решение № У 44-15-0381Е от 02.11.2007 г. на директора на РМД - Русе. С него е променена митническата стойност на стоката по ЕАД № 4301/4-7096 от 9.10.2006 г. от 9286 лв. на 10416 лв. и на "Алфред" ЕООД е определено допълнително задължение за ДДС в размер на 226 лв., ведно със законната лихва за периода от 10.10.2006 г. до датата на плащането. В мотивите на решението е посочено, че при последващата проверка е установено, че стойността на транспорта, извършен от "МН Русе Шипинг" ЕООД, гр. Русе по фактура е съответно 1930 лв. за процесната сделка и същата не е била включена в митническата стойност на стоките от декларатора. При декларирането деклараторът не е посочил реално платената цена на транспорта, а занижена такава в размер на 800.00 лв. и по този начин е избегнал заплащането на ДДС в размер на 226 лв. При оформянето на вноса не са представени договорът и кредит-нотата, на които се позовава дружеството-жалбоподател. От фактическа страна по делото е установено, че с процесното ЕАД е оформен режим внос на дъбови дъски 19.000 куб. м. Към ЕАД е приложена ивойс-фактура № 01 от 3.10.2006 г., с издател "Дрiнясов i К" - Украйна - продавач и товарополучател "Алфред" ЕООД, като стойността на стоката е 9286 лв. За транспорта е издадена действително е издадена опростена фактура № 466 от 0.10.2006 г., в която е вписана цена от за транспортна услуга 1930 лв. Но към тази фактура има изготвен протокол, от който се установява, че в посочената цена се включва освен цената на транспорта от 800 лв. и престой - 950 лв., както и претоварване на осите на превозното средство 180 лв. Към фактура № 01 е съставена кредит-нота № 1.1 от 9.10.2006 г., видно от която стойността на стоката е намалена със 732, 37 щ. д. Не е според фактът, че "Алфред" ЕООД е заплатил стойностите по сочените фактури. Решението на първоинстанционния съд е неправилно. Спорът между страните се свежда до това дали деклараторът и получател по ЕАД е декларирал точно митническата стойност на стоката. От доказателствата по делото е установено, че в ЕАД той е посочил договорната стойност на стоката и договорната (уговорената) стойност на транспорта на стоката до РБългария. Посочените размери на тези два компонента на митническата стойност съответстват на тези по продажната фактура № 1 и проформа фактура на превозвача. Именно с тези документи, вносителят е разполагал към момента на подаване на митническата декларация. След подаване на декларацията е издадена окончателната опростена фактура от превозвача на стоката, видно от която е, че е осчетоводен транспорт в размер различен от този, който е деклариран от получателя на стоката. Установено е също така, че увеличената стойност на транспорта е в резултат на начислен престой и разноски за претоварване на осите. Установява се, че разходите за товаренето на стоката са за сметка на продавача. Така направените допълнителни разходи от "Алфред" ЕООД, във връзка с превоза са компенсирани от продавача чрез намаляване, чрез кредитна нота № 1.1 от 9.10.2006 г. на оставащата за доплащане цена на стоката. Чрез съдебно-икономическата експертиза - 24.3.2008 г. е установено, че купувачът е заплатил на продавача намалената цена на стоката. Във връзка с установеното се налага изводът, че с кредит нотата, продавачът не е направил отстъпка на купувача, а е възстановил на купувача чрез прихващане направените от последния разходи, които са били за сметка на продавача. Следва да се приеме, че митническа стойност на стоката отговаря на декларираната по процесната ЕАД. Митническите органи са увеличили без основание декларираната в ЕАД митническа стойност на внесената стока. Обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и се постанови решение по съществото на спора. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 222 ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо "А" отделение