Решение № 12968 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9401/2019 г.

Решение № 12968 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9401/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Василев, чрез адв. Д. Драгиева, срещу Решение № 1365/20.06.2019 г. на Административен съд – Пловдив по адм. дело № 311/2019 г., с което е отхвърлено оспорването му на Заповед № РД-09-88/16.01.2019 г. на кмета на община Марица, нареждаща премахването на незаконен строеж "Масивна сграда", находящ се в имот – публична общинска собственост с идентификатор 11845.502.732 по КККР на с. Войводиново, общ. Марица, обл. Пловдив. Ответникът – кметът на община Марица, изразява становище за правилност на атакуваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Обектът с описаните в заповедта параметри представлява строеж по дефиницията на § 5, т. 38 ДРЗУТ. Затова на общо основание за реализирането му е бил необходим изричен разрешителен акт от главния архитект на общината - чл. 148, ал. 1 и 2 ЗУТ. Тъй като такъв не е налице, строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. В случая не е установена и търпимостта на строежа, която би осуетила премахването му. В тежест на жалбоподателя е доказването на фактите, от които черпи благоприятни правни последици, включително и ангажирането на доказателства за законност или търпимост на строителството, каквито по делото не са представени. Съдът е определил, че с оглед преценката за съответствието на строежа с ПУП и наличието на предпоставките за търпимост по смисъла на ЗУТ, следва да бъде изслушана съдебно-техническа експертиза, но такава не е извършена поради невнесен депозит от Василев. Разпитаният по негово искане свидетел дава противоречиви, непълни и неясни показания. Няма и доказателства за осъществени или висящи процедури за узаконяване по реда на § 184 ПЗР към ЗИДЗУТ от 2003 г. и на § 127, ал. 2 и следв. ПЗР към ЗИДЗУТ от 2012 г. Неоснователни са доводите на касатора за нарушение на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /Конвенцията/. Въпреки направените твърдения, налице са данни, че това жилище не е единствено за него. От страна на община Марица са предприети действия за предоставяне на възможност на ромски семейства за построяване на жилища чрез отстъпено право на строеж. Противно на поддържаното от Василев, не са представени доказателства за партидни номера за консумирана вода и електроенергия или документация, удостоверяваща начален период на потреблението, или за заплащане на местни данъци и такси. Освен това на жалбоподателя и съпругата му е отстъпено възмездно право на строеж върху ПИ № 11845.16.36 с обща площ 552 кв. м. През 2018 г. община Марица отново е предприела мерки по отношение на социалните жилища, вкл. продажби по чл. 35 ЗОС. Дори да се приеме, че процесната сграда съставлява дом за Василев и заповедта за нейното премахване е израз на намеса в неприкосновеността на този дом, в настоящия случай тя е осъществена при условията на чл. 8, ал. 2 от Конвенцията – засягането е регламентирано в закона, тъй като е предвидено премахване на строежи, изградени без строителни книжа, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално. Мярката е в съответствие с целта на разпоредбата, а именно отправена е и към охраната на здравето на обитателите. При извършването на незаконни строежи и липсата на проверена от специалисти проектна документация, строежите могат да представляват заплаха, вследствие на което е въведен законов режим за премахването им. Освен това демократичността на обществото предполага и изисква както зачитането на правата, така и съблюдаването на задълженията, т. е. всеки да има грижата и съзнанието за съобразяване със строителните изисквания и спазването на добрите нрави, без да се толерира друго /неправомерно/ поведение. С поемането на собствена отговорност се гарантират правата и свободите на всички членове на обществото, какъвто е и смисълът на закона, включително и на ратифицираната конвенция. В допълнение, намесата чрез обжалваната заповед би постигнала справедлив баланс между интереса на жалбоподателя и общия интерес да се обезпечи ефективното прилагане на забраната за строителство без разрешително. Според практиката на ЕСПЧ вторият параграф на чл. 1 от Протокол № 1 на КЗПЧОС трябва да се тълкува във връзка с посочения принцип в първото изречение на първия параграф. Една мярка следва да е подходяща за постигането на своята цел и да не е непропорционална на тази цел. В случая сградата на жалбоподателя е построена без разрешение и следователно нарушава националните строителни регулации. Заповедта за премахването на незаконния строеж има за цел да възстанови положението, което би съществувало, ако не бяха пренебрегнати изискванията на закона. Съответно оплакването от страна на касатора за нарушаване на чл. 1 от Протокол № 1 е неоснователно. При кумулативното отсъствие на разрешение за строеж, предпоставки за евентуалната му търпимост и нарушения на КЗПЧОС, премахването на строежа е било разпоредено законосъобразно и жалбата против заповедта е подлежала на отхвърляне. Частта от мотивите на съда, в която се разсъждава по неотносимо към казуса производство – за забрана на ползването на строежите по чл. 178 ЗУТ, както и за различен имот от този, предмет на административния акт, обективира процесуален порок на съдебния акт. Той обаче не е съществен и обуславящ отмяната на решението, доколкото не се е отразил на правилното приложение на материалния закон като краен правен резултат. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение. Неоснователността на касационната жалба е предпоставка за присъждане на заявеното в срок от ответника по касация юрисконсултско възнаграждение - чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение