Решение № 3781 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13308/2009 г.

Решение № 3781 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13308/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчноосигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба на "Лукойл Технолоджи Сервисиз" ЕООД против Решение № 855/28.07.09 г. по адм. д. 852/08 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № 800265/28.03.08 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция - гр. Бургас, потвърден с Решение № РД-10-144/13.05.08 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите (Д "ОУИ"). В касационната жалба се твърди, че изводите на АС-Бургас относно характера на осъществените доставки е неправилен. Допълнително изрично се посочва, че е съдът не е обсъдил правилно всички събрани по делото доказателства, а именно представените Актове за прихващане или възстановяване и тяхното правно значение относно действителността на атакувания РА. Касаторът иска за отмяна на обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Подробни съображения в подкрепа на исканията си излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д "ОУИ"), редовно призован за съдебно заседание не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява много подробно становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното Решение № 855/28.07.09 г. по адм. д. 852/08 г. по описа на Административен съд - Бургас е отхвърлена жалбата на "Лукойл Технолоджи Сервисиз" ЕООД против РА № 800265/28.03.08 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция - гр. Бургас, потвърден с Решение № РД-10-144/13.05.08 г. на Д"ОУИ" относно доначислен ДДС за данъчни периоди 01.03.07 г. - 31.03.07 г., 01.06.07 г. - 30.07.07 г. и 01.11.07 г. - 30.11.07 г. Административният съд е приел, че ревизионният акт е действителен данъчен акт, издаден от компетентно лице, на което надлежно е възложено извършването на данъчна ревизия, за която не са налице процесуални пречки за осъществяването й по общия ред. АС-Бургас е анализирал относимите към спора правни норми - чл. 82, ал. 2, т. 2 от ЗДДС, чл. 21, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от ЗДДС в приложимите за периода редакции и е приел, че дружеството като регистрирано по ЗДДС лице в противоречие на материалния закон не е начислило ДДС по доставките, на които е получател от доставчици - юридически лица, които не са установени на територията на страната и не са регистрирани по ЗДДС. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Законосъобразно АС-Бургас е приел, че РА не е нищожен. Приетите като писмени доказателства по делото АПВ № 4675/07.06.07 г., 5575/22.05.07 г., 5576/22.05.07 г., 14052/24.10.06 г. и 14099/24.10.06 г., отразяват резултати от извършени проверки за възстановяване на други видове данъчни задължения и за други данъчни периоди, които не съвпадат с данъчните задължения и периоди, които са предмет на данъчната ревизия, приключила с издаването на атакувания пред АС-Бургас ревизионен акт. Следователно данъчната ревизия, възложена и проведена по общия ред от компетентни лица на приходната администрация, е осъществена при съобразяване с правилата на ДОПК и издаденият РА, отразяващ резултатите от тази редовна данъчна ревизия е действителен данъчен акт. Основният спорен въпрос по делото е относно характера на получените от жалбоподателя доставки и дали страните по тях ги определят като облагаеми по смисъла ЗДДС. Настоящата касационна инстанция намира, че изложените от административният съд мотиви по този спорен въпрос са в съответствие със събраните по делото доказателства и при правилно приложение на материалния закон. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че в конкретния случай не са извършени облагаеми доставки. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС съдържа легалната дефиниция за облагаема доставка, а именно облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Видно от изразът "освен в случаите, в които този закон предвижда друго" съдържанието на тази правна норма не е изчерпателно, като е предвидена възможност в други разпоредби на ЗДДС да се дефинират и допълнителни различни хипотези от посочените в общата дефиниция на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС. Именно допълнение към общата дефиниция се съдържа в разпоредбата на чл. 82, ал. 2 от ЗДДС. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, законосъобразно и обосновано. При постановяване на атакуваното решение не са допуснати процесуални нарушения, поради което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По водене на делото ответникът не е направил разноски, не е бил представляван от юрисконсулт в открито съдебно заседание на касационната инстанция, за което с оглед изхода на спора и юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде присъждано. По изложените съображения Върховният административен съд, първо - А отделение