Решение № 2329 от 16.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15416/2010 г.

Решение № 2329 от 16.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15416/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът министърът на земеделието и храните е обжалвал решението от 26.10.2010 г. постановено по адм. д. № 15927/2009 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменена заповед № РД- 15-905/13.11.2009 г. на министъра на земеделието и храните с присъждане разноските на делото на Евгения Георгиева Динева. Наведени са оплаквания за отмяната му по смисъла на чл. чл. 209, ал. 1, т. 3 като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответницата Евгения Георгиева Динева от гр. Ямбол чрез процесуалния си представител изразява становище за законосъобразност и обоснованост на съдебния акт. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на решението. Върховният административен съд след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване в първата инстанция е Заповед № РД-15-905/13.11.09 г. на министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 108 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ и ПМС № 265 от 10.11.09 г. /обн. ДВ, бр. 90/13.11.09 г./ поради съкращаване на длъжността, считано от 13.11.09 г., е прекратено служебното правоотношение с Евгения Динева - директор на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Ямбол, Главна дирекция "Земеделие" към Министерство на земеделието и храните. С постановеното по делото решение тричленен състав на V-то отделение на Върховния административен съд е отменил заповедта, като е приел, че по силата чл. 2 от ПМС 265/09 г. е налице отделяне на административни формирования и при преобразуването на областните дирекции "Земеделие" и общинските служби "Земеделие" в структурата на Главна дирекция "Земеделие" при Министерството на земеделието и храните в Областни дирекции "Земеделие" като специализирани администрации към министъра на земеделието и храните, служебното правоотношение на служителите се запазва по силата на закона. Като е извършил съпоставка на длъжностните характеристики, връчени на оспорващата и на новоназначения директор на новосъздадената Областна дирекция "Земеделие" е установил съвпадение в целите на длъжността, областите, дейностите и основните задължения, при което е приел, че реално съкращение на длъжността няма. Решението е постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК. Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ПМС 265/10.11.09 г., в сила от 13.11.09 г. създадените по силата на чл. 2 от същото Областни дирекции "Земеделие" се ръководят и представляват от директор, който е орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията /ЗА/, назначаван с договор, сключването, изменението и прекратяването на който е от компетенциите на министъра на земеделието и храните. Съгласно чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на МС, натоварени с функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт се считат органи тази власт. Ето защо с влизането в сила на ПМС 265/10.11.09 г. директорът на Областна дирекция "Земеделие" се счита орган на изпълнителната власт и като такъв е лишен от статута на държавен служител по смисъла на чл. 2 ЗДСл. Такава длъжност вече не съществува като позиция в длъжностното разписание на длъжностите, които се заемат по служебно правоотношение. Поради това е налице реално съкращаване на длъжността като нормативно определена позиция в щатното разписание и като система от функции, задачи и задължения. След като релевантните за издаване на обжалваната заповед юридически факти, с които правната норма свързва последицата на едностранното прекратяване на служебното правоотношение, са осъществени, заповедта се явява законосъобразна. С оглед изложеното обжалваното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено и при условията на чл. 222, ал. 1 АПК заменено с друго, с което оспорването по жалбата на Зехра Ахмед Байрактар срещу процесната заповед се отхвърли. При този правен резултат претенцията на касационния жалбоподател за разноски следва да бъде уважена с присъждане на основание чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., платимо от оспорващата Евгения Георгиева Динева. Така мотивиран, Върховният административен съд, петчленен състав, II колегия,