Решение № 13040 от 3.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7806/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иренор ООД, ЕИК 105547768, със седалище и адрес на управление: гр. Видин, [улица], чрез адв. И. Дочева, против Решение 707/08.05.2024 г., постановено по адм. дело 256/2023 г. по описа на Административен съд Видин. Първоинстанционното съдебно решение се обжалва с твърдение за постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно наведените оплаквания, решаващият съд не е съобразил установените факти и събраните доказателства по делото. Твърди се, че заявлението за подпомагане е оттеглено от представител на Иренор ООД след като е била изплатена съответната държавна помощ в размер на 2 769 лв. Волята на земеделския стопанин в случая е била за отказ от субсидията занапред, поради незначителния ѝ размер. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на справедлив съдебен акт по съществото на спора. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък с разноски и договор за правна защита и съдействие от 23.05.2024 г. Ответникът директор на областна дирекция (ОД) на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) Видин, чрез юрк. Н. Йорданова, оспорва касационната жалба като неоснователна с писмено становище по хода на делото и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заявено адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд - Видин е бил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-050-2600/13#1 от 29.09.2023 г. на директора на ОД на ДФ Земеделие Видин, издаден на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и Указания за прилагане на държавна помощ Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна, утвърдени с Решение на УС с Проткол 198/26.08.2022 г., изм. с Протокол 205 от 20.12.2022 г., с който на Иренор ООД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 2 769,00 лв., ведно със законната лихва от датата на получаването му. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че на 14.09.2022 г. жалбоподателят е подал заявление за предоставяне на помощ на основание Временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна (2022/С280/01) първо изменение, чл. 11, ал. 2, т. 1 и чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗПЗП, решение на УС на ДФ Земеделие с Протокол 198 от 26.08.2022 г. На 29.09.2022 г. по банковата сметка на заявителя е преведена сумата от 2 769 лв., а на 27.10.2022 г. от И. Д. и Н. Д. са подадени 2 бр. заявления за оттегляне, придружени от декларация за запознаване с определенията за нередност. Иренор ООД е уведомено за откриването на административното производство с писмо от 02.08.2023 г., но от негова страна не е подадено възражение. В с.з. по делото на 27.02.2024 г. е разпитан като свидетел И. Д. и на основание чл. 176 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, е изслушан Л. З. директор на ОД на ДФ Земеделие Видин. От процесуалния представител на жалбоподателя е представена информация за получените плащания от 01.01.2020 г. до 31.12.2023 г. от която се установява, че за периода от ДФЗ са направени общо петнадесет плащания на стойност 15 168,87 лв., като за 2022 г. единствената преведена сума е процесната от 2 769 лв. Решаващият съд е преценил оспорването като допустимо и неоснователно по изложените на следващо място мотиви в съдебния акт. В резултат от извършената проверка за валидността на АУПДВ, съдът е потвърдил издаването му от материално компетентен орган, в хипотезата на делегирани правомощия, при спазване на законови изисквания за съдържание и форма, като в хода на производството не са констатирани съществени процесуални нарушения, обосноваващи неговата отмяна. В правните мотиви по същество е прието, че при издаването на АУПДВ са спазени изискванията на чл. 14, ал. 3, чл. 15 и чл. 16 Наредба 5/27.02.2009 г. Въз основа на подадените две заявления за оттегляне от пълномощника Д. и управителя Н. Д., кандидатът не може да ползва никакви права, произтичащи от оттегленото заявление или от оттеглената една или повече схеми или мерки от него. Като неоснователно е отхвърлено твърдението на жалбоподателя, че не е налице валидно оттегляне на заявлението за подпомагане, тъй като лицето е било информирано относно правните последици на чл. 14, ал. 3 Наредба 5/27.02.2009 г. Обжалваното решение на Административен съд - Видин е валидно, допустимо и правилно. Установените факти от първоинстанционния съд са основани на доказателствата по делото. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е приложил правилно материалния закон, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно. Оплакванията на касатора не се установяват при съвкупната преценка на събраните доказателства. Не се оспорва обстоятелството, че на 29.09.2022 г. по банковата сметка на Иренор ООД е преведена сумата от 2 769 лв. във връзка с подаденото заявление 05/183400/0429169 за предоставяне Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна през 2022 г. Неподкрепени от доказателствата остават твърденията, че волята на жалбоподателя е била да се откаже от субсидията за обработваема площ и произведена продукция занапред. Видно полученото уведомление при оттегляне (ФЛ или ЕТ/ЮЛ) от 27.10.2022 г. (л. 78 от делото), собственоръчно подписано от Н. Д., ДФЗ-РА е информирал кандидата, че пълното или частично оттегляне на заявление за подпомагане по многогодишни ангажименти може да доведе до отказване на финансово подпомагане и задължение за възстановяване на получените до момента компенсаторни плащания. В съответствие с останалите факти по делото решаващият съд обосновано е приел, че административният орган е спазил законовата процедура при оттегляне и е уведомил заявителя за последиците от него. Съгласно нормата на чл. 14, ал. 3 Наредба 5/27.02.2009 г., кандидат, който е оттеглил заявление за подпомагане или една или повече схеми или мерки от него, не може да ползва никакви права, произтичащи от оттегленото заявление или от оттеглената една или повече схеми или мерки от него. Според чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от наредбата, подаването и подписването на заявленията и съпровождащите приложения се извършват лично от кандидата или от упълномощено лице с нотариално заверено пълномощно, с което изрично е упълномощено за подаване на заявление по схемите и мерките за директни плащания и документи, свързани с тях за конкретна кампания или кампании. Упълномощителят носи отговорност за всички подадени данни, подписани декларации и други действия, извършени от лицето, което е упълномощил. Предвид гореизложеното се явява неоснователно касационното оплакване за допуснато съществено нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК за издаване на АУПДВ при липса на фактически и правни основания. Административният съд е дал съответстващ на приложимата правна рамка отговор по този въпрос. След проверката по заявените от касатора пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Същото следва да се остави в сила и да бъде направено препращане на останалата част от мотивите на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, които се споделят като издържани от фактическа и правна страна. С оглед изхода от спора и своевременната претенция, на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция на основание чл. 143, ал. 3 във вр. с чл. 228 АПК в размера по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ от 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение: