Решение № 14998 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3356/2019 г.

Решение № 14998 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3356/2019 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на М. Петрова, подадена чрез адв. Йовчев, срещу решение № 2610 от 10.12.2018 г. по адм. дело № 1885/2017 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата ? срещу Ревизионен акт № Р-16001616002721-091-001/13.03.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 322 от 6.06.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" – Пловдив, в частта, с която са определени следните задължения за данъци и осигурителни вноски, ведно със съответните лихви за забава: годишен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 4 937,41 лв. и лихви в размер на 2 958,82 лв.; годишен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 5 063,44 лв. и лихви в размер на 2 509,70 лв.; годишен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 5 039,14 лв. и лихви в размер на 1 980,94 лв.; годишен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 4 854,04 лв. и лихви в размер на 1 415,02 лв.; вноски за ДОО на самоосигуряващо се лице за 2011 г. в размер на 1 577,27 лв. и лихви в размер на 969,96 лв.; вноски за ЗО на самоосигуряващо се лице за 2011 г. в размер на 977,98 лв. и лихви в размер на 681,84 лв.; вноски за ДЗПО - Универсален пенсионен фонд на самоосигуряващо се лице за 2011 г. в размер на 611,23 лв. и лихви в размер на 378,82 лв.; вноски за ДОО на самоосигуряващо се лице за 2012 г. в размер на 1 701,21 лв. и лихви в размер на 747,ЗЗ лв.; вноски за ЗО на самоосигуряващо се лице за 2012 г. в размер на 1 063,25 лв. и лихви в размер на 449,44 лв.; вноски за ДЗПО - Универсален пенсионен фонд на самоосигуряващо се лице за 2012 г. в размер на 664, 53 лв. и лихви в размер на 291,93 лв.; вноски за ДОО на самоосигуряващо се лице за 2013 г. в размер на 1 920,08 лв. и лихви в размер на 607,15 лв.; вноски ЗО на самоосигуряващо се лице за 2013 г. в размер на 1 200,05 лв. и лихви в размер на 379,46 лв.; вноски за ДЗПО - Универсален пенсионен фонд на самоосигуряващо се лице за 2013 г. в размер на 750,03 лв. и лихви в размер на 237,16 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са доводи, че съдът неправилно не е кредитирал част от заключенията на изслушаните по делото експертизи, а друга част е тълкувал неправилно. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и определяне на данъчните задължения съобразно приетото заключение на ССчЕ. Ответникът - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не взема становище. На 5.08.2019 г. е постъпила писмена защита от юрк. Панова, в която са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба, както и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на обжалване пред Административен съд – Пловдив е бил Ревизионен акт № Р-16001616002721-091-001/13.03.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 322 от 6.06.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" – Пловдив, в частта, с която са определени следните задължения за данъци и осигурителни вноски, ведно със съответните лихви за забава: годишен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 4 937, 41 лв. и лихви в размер на 2 958, 82 лв.; годишен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 5 063, 44 лв. и лихви в размер на 2 509, 70 лв.; годишен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 5 039,14 лв. и лихви в размер на 1 980,94 лв.; годишен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 4 854,04 лв. и лихви в размер на 1 415,02 лв.; вноски за ДОО на самоосигуряващо се лице за 2011 г. в размер на 1 577,27 лв. и лихви в размер на 969,96 лв.; вноски за ЗО на самоосигуряващо се лице за 2011 г. в размер на 977,98 лв. и лихви в размер на 681, 84 лв.; вноски за ДЗПО - Универсален пенсионен фонд на самоосигуряващо се лице за 2011 г. в размер на 611,23 лв. и лихви в размер на 378,82 лв.; вноски за ДОО на самоосигуряващо се лице за 2012 г. в размер на 1 701,21 лв. и лихви в размер на 747, ЗЗ лв.; вноски за ЗО на самоосигуряващо се лице за 2012 г. в размер на 1 063,25 лв. и лихви в размер на 449,44 лв.; вноски за ДЗПО - Универсален пенсионен фонд на самоосигуряващо се лице за 2012 г. в размер на 664,53 лв. и лихви в размер на 291,93 лв.; вноски за ДОО на самоосигуряващо се лице за 2013 г. в размер на 1 920,08 лв. и лихви в размер на 607,15 лв.; вноски ЗО на самоосигуряващо се лице за 2013 г. в размер на 1 200,05 лв. и лихви в размер на 379, 46 лв.; вноски за ДЗПО - Универсален пенсионен фонд на самоосигуряващо се лице за 2013 г. в размер на 750,03 лв. и лихви в размер на 237,16 лв. За да отхвърли жалбата на М. Петрова, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от материално компетентни органи, в изискваната от закона писмена форма, съдържа законоустановените реквизити, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Съдът е констатирал, че основата за облагане с данък върху доходите е определена по особения ред на чл. 122 ДОПК, поради наличието на хипотезата на т. 7 от ал. 1 на същата разпоредба. Изложени са мотиви, че през процесните ревизирани периоди Петрова е разполагала с недекларирани доходи в значителен размер, тъй като е извършила по стопански начин строителство на сграда – къща за гости в с. Равда. Себестойността на извършеното строителство е определена общо в размер на 708 524 лв. без ДДС, като по години за периода 2010 г. – 2013 г. себестойността на обекта е по 107 965 лв. на година. Въз основа на събраните доказателства, е прието, че към 01.01.2010 г. лицето не разполага с налични парични средства в брой с доказан произход, тъй като строителството на сграда в с. Равда, ул. "Русалка" № 1, започва през 2007 г. и приключва през 2014 г., както и обстоятелството, че подземният гараж и партерният етаж с магазини и заведения се финансира от О. и М. Петрови. Съдът е възприел изцяло мотивите на ревизиращия екип. След извършен анализ на относимите към ревизирания субект обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК е установено несъответствие на паричните средства за 2010 г. в размер на 49 374, 08 лв. На лицето не са установени дължими вноски за ЗОВ, предвид на което и несъответствието е прието за данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Върху данъчната основа е определен допълнително данък в размер на 4 937,41 лв., ведно с прилежащите лихви за несвоевременно разчитане с бюджета в размер на 2 958,82 лв. За 2011 г. е установено несъответствие в размер на 53 800, 84 лв. На лицето са установени дължими вноски за ЗОВ в общ размер на 3 596,38 лв., като след приспадането им е определена данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 50 204,45 лв. Върху данъчната основа е определен допълнително данък в размер на 5 063,44 лв., ведно с прилежащите лихви за несвоевременно разчитане с бюджета в размер на 2 509,70 лв. За 2012 г. е установено несъответствие в размер на 53 820, 36 лв. На лицето са установени дължими вноски за ЗОВ в общ размер на 3 428,99 лв., като след приспадането им е определена данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 50 391,37 лв. Върху данъчната основа е определен допълнително данък в размер на 5 039,14 лв., ведно с прилежащите лихви за несвоевременно разчитане с бюджета в размер на 1 980,94 лв. За 2013 г. е установено несъответствие в размер на 52 410, 59 лв. На лицето са установени дължими вноски за ЗОВ в общ размер на 3 870,16 лв., като след приспадането им е определена данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 48 540,42 лв. Върху данъчната основа е определен допълнително данък в размер на 4 854,04 лв., ведно с прилежащите лихви за несвоевременно разчитане с бюджета в размер на 1 415,02 лв. Относно допълнително определените задължения за задължителни осигурителни вноски за 2011 г., 2012 г. и 2013 г., ведно с прилежащите лихви за несвоевременното разчитане с бюджета, е прието, че през периода Петрова е осигурявана на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, като получател на доходи по извънтрудови правоотношения и като член на секционна избирателна комисия, съответно не е внасяла авансови вноски като самоосигуряващо се лице. При съблюдаване на Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. на ВАС са изчислени вноски за ЗОВ за 2011 г. за периода от 15.02.2011 г. до 31.12.2011 г., съответно за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2013 г. Авансовите вноски за ДОО и ДЗПО – УПФ са определени върху минималния годишен размер на осигурителния доход съгласно ЗБДОО за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. Вноските за ЗОВ за годишно изравняване са определени върху разликата между максималния годишен размер на осигурителния доход за всяка една от годините в размер на 24 000 лв. и осигурителния доход, за който през всяка една от годините са се дължали авансово осигурителни вноски. Според съда дори посредством заключенията на вещото лице по допуснатата в хода на съдебното обжалване СОЕ не се опровергават констатациите в ревизионния акт относно извършването на определени СМР по строителството на сграда през процесните години от 2007 г. до 2014 г., остойностяването им чрез експертна оценка в хода на ревизионното производство и оттам последвалият извод на органите по приходите за превишение на разходите над доказаните доходи за всички ревизирани периоди. Посочено е, че горните изводи не се променят в никаква степен и с оглед заключението на вещото лице по приетата съдебно - счетоводна експертиза, което не следва да бъде кредитирано, не само поради некредитиране на експертните изводи по приетите СОЕ, на които същото се основава, но и поради извършени неточни изчисления при несъобразяване с Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. на Първа и Втора колегия на ВАС. Съдът е приел, че правилно органите по приходите са приложили разпоредбата на чл. 124а от ДОПК и са преминали към установяване на окончателния размер на осигурителния доход за процесните три отчетни периоди на основание посочената разпоредба. Изложени са съображения, че доходите на лицето са от дейност, която се субсумира в понятието трудова дейност, за която са дължими задължителни осигурителни вноски. Направен е извод, че в случая е проявен съставът, предвиден в хипотезите на чл. 122, ал. 1, 7 от ДОПК, което предопределя определяне на основата за облагане с процесния пряк данък по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, а оттам и определяне на окончателния резмер на осигурителния доход, и следващите се осигурителни вноски, в хипотезата на чл. 124а от ДОПК. Прието е, че размерът на задължителните осигурителни вноски е установен съгласно приложимите за случая разпоредби на КСО и ЗЗО, като е посочено, че осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Анализирайки събраните в хода на ревизията и в съдебното производство доказателства, съдът е приел за доказано, че при ревизията за ревизираното лице е установено несъответствие на разходите спрямо доходите за процесните години като те са основно в разходите за строителство на къща за гости, поради което данъчната основа правилно е определена при условията на чл. 122-124 ДОПК, като са съпоставени приходите и разходите за 2010 г. – 2013 г. при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Съдът е приел за неоснователна жалбата и в частта на установените по реда на чл. 124а ДОПК ЗОВ за процесните периоди. Решението е правилно. След преценка на събраните пред него доказателства, Административен съд – Пловдив е извършил правилни фактически установявания и е достигнал до законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. В случая не е налице по фактите. Не са допуснати твърдените от касатора процесуални нарушения, които да налагат отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане. Не са допуснати нарушения на чл. 202 ГПК при обсъждане заключенията на СОЕ и ССчЕ. Правилно не е кредитирана СОЕ, тъй като същата не се основава на годни доказателствени средства, които да послужат за достоверна информация, а на твърдения на жалбоподателката и на предположения, като в същото време не са използвани нормативно установените методи за определяне на стойността на процесната сграда. При анализа на ССЕ административният съд е обосновано констатирал значителни неточности и несъответствия при определянето на ЗОВ и е направил верен извод, че същата не може да бъде приета като изясняваща правнозначимите факти. С оглед представените по делото доказателства, правилен е изводът за наличие на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Както в хода на административното производство, така и в съдебното, ревизираното лице не е ангажирало доказателства, въз основа на които да бъде установена липса на превишение на разходите над приходите за процесните 2010 г. – 2013 г. Това несъответствие е формирано от извършени разходи за строителство на сградата "Къща за гости Петрови" – с. Равда, като стойността на тези разходи правилно съдът е приел, че следва да бъдат остойностени съгласно експертната оценка, изготвена в хода на ревизията. По този начин несъответствието между разходите и имущественото състояние на касатора правилно и законосъобразно е определено като данъчна основа, върху която са установени задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. Правилен е и изводът на съда относно определените с РА задължения за ЗОВ, като са съобразени приложимите разпоредби и ТР № 1/2016 на ВАС. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател, че при приложението на чл. 124а ДОПК е следвало да има влязъл в сила РА относно определените данъчни задължения, доколкото същите не се подкрепят от относимите правни норми. Съдът коректно е отнесъл ставките на данъка и на ЗОВ към определения от него размер на данъчната основа и на окончателния осигурителен доход по данъчни периоди. В тази част решението е съответно на чл. 124а ДОПК, чл. 6, ал. 8 КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО. По тези съображения следва да бъде прието, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1386, 76 лева, определен на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,