Решение № 4945 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14254/2008 г.

Решение № 4945 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14254/2008 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 121 и сл. ДПК (отм.) и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ЕТ "Дипи-Дилян Владимиров" с ново име ЕТ "Дипи-Швец Андрей", прехвърлено на "Дипи 2005" ЕООД моли да бъде отменено решение от 11.4.2008 г. по ахд. № 1899/2003 г. на Софийския градски съд в частта, с която е отхвърлена жалбата му против ДРА № 585/7.8.2002 г. на ДП-Подуяне като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли делото да бъде върнато за ново разглеждане на същия съд, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-София редовно призован не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение окръжният съд е отменил ДРА № 585/7.8.2002 г. в частта, с която на ЕТ "Дипи-Дилян Владимиров" са определени данъчни задължения по ЗОДФЛ за 2001 г. в размер над 34 203,60 лв. ведно с лихви и е отхвърлил жалбата против ДРА в останалата й част. В мотивите си съдът е приел, че ревизията обхваща данъчните задължения на търговеца по ЗОДФЛ и ЗКПО за периода 1995 г.-2001 г. и с ДРА е определен данък върху дохода по чл. 35 ЗОДФЛ в общ размер 92 818,80 лв. с 2 760,60 лв. лихви. В ДРА е констатирано, че за 2000 г. търговецът отговаря на условията за облагане с окончателен годишен (патентен) данък, тъй като оборотът за предходната година е под 75 000 лв. от дейност по чл. 32, ал. 1, б. "в" ЗОДФЛ - транспорт с автобуси над 20 места. В патентната декларация за 2000 г. е посочено начало на патентната дейност на 28.9.2000 г. От справки на НС "Гранична полиция" е установено, че два от автобусите на търговеца са извършвали превоз на пътници от 14.4.2000 г. и 10.6.2000 г., съответно до края на 2000 г. След като дейността е започнала по-рано от 28.9.2000 г. в ДРА е прието, че са налице обстоятелства по чл. 109, ал. 1, т. 2 ДПК - укрити приходи и по чл. 109, ал. 1, т. 5 ДПК - липсват счетоводни документи, поради извършена кражба, регистрирана в 6-то РПУ-СДВР. Търговецът е уведомен, че ревизията ще се извърши по чл. 109 ДПК. За 2001 г. в годишната данъчна декларация е посочен доход 2280 лв. от отдаване под наем на два броя автобуси, декларирано е, че не е извършвана патентна дейност през годината. От транспортната дейност през 2000 г. с ДРА е приет годишен приход от 385 760 лв., определен чрез сравняване с облагаемия оборот, приходите и разходите на "Евролайн България Евробус" ООД и "Рали-13" ООД, осъществяващи сходна дейност, и е прието, че за 2001 г. не са налице условията за облагане с патентен данък, а данъкът върху доходите следва да бъде определен по общия ред - чл. 21, ал. 1 ЗОДФЛ. В съдебното производство са представени 35 бр. договори с трети лица за отдаване под наем на автобусите през 2001 г. Съдът е отхвърлил доводът за неправилно приложение на чл. 109, ал. 1, т. 2 и 5 ДПК като неоснователен. По второто заключение на вещото лице съдът е приел, че годишния резултат за 2001 г. следва да бъде в размер 94 307,43 лв. Съотношението на разходите от дейността на двете дружества със аналогична дейност към приходите е 84,41 %, а в ДРА за касатора това съотношение е определено на 70 %. Данъчната основа към приходите при двете дружества е 14,99 %, а в ДРА това съотношение е 30 %. Вещото лице е определило среден процент на "разходи за външни услуги" и "други разходи" 71,62 % на двете дружества. 71,62 % от "разходи за външни услуги" и "други разходи" вещото лице определило в размер 600 727,07 лв., при признати в ДРА размер за тях - 441 854,40 лв. По заключението разходите са увеличени със 158 872,67 лв., което води до определяне на разходи за касатора общо 746 742,57 лв., при които данъчната основа е в размер 94 307,43 лв., определена по чл. 109, ал. 2, т. 12 ДПК, а не 253 178,10 лв., както е прието в ДРА. Съдът е приел, че по чл. 109, ал. 2 ДПК е предвидено данъчната основа да се определи след обсъждането на изброените 16 показателя, като целта е данъчната основа максимално да се доближава до действителната. Върху така определената данъчна основа дължимият за 2001 г. данък е в размер 34 203,60 лв. и съдът е отменил ДРА в частта, с която е определен данък за тази година над този размер. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Обсъдил е подробно заключението на вещото лице и с направеното приспадане на разходи за външни услуги и други разходи е получена облагаема данъчна основа максимално близка до действителната. Правилно данъчните органи и съдът са приели, че са налице обстоятелства по чл. 109, ал. 1, т. 1 и 2 ДПК (отм.) и данъчната основа за определяне на данъка за 2001 г. е определена по чл. 109, ал. 2 ДПК (отм.). При изчисленията са взети предвид данните от гранична полиция за извършените международни превози и броя пътници с автобусите на касатора. Доводът за неправилно изчисление на данъчната основа е неоснователен. Съдът е пропуснал да спадне неправилно внесеният патентен данък 1755 лв. от определеният дължим данък от 34 203,60 лв. и следваше да изчисли и лихвите. Дължимият за внасяне данък за 2001 г. е 32 448,60 лв. Дължимите за внасяне съответни лихви са в размер 1042,25 лв. В мотивите има не много ясно е разказано заключението на вещото лице, но крайните изводи на съда в тази част отговарят на заключението на вещото лице и пропускът не е съществен, тъй като не е опорочил крайните изводи на съда. Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против ДРА в частта, с която е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2001 г. над 32 448, 60лв и лихви над 1042,25 лв. следва да бъде отменено и в тази част вместо него следва да се постанови отмяна на ДРА. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Поради промяната в резултата решението следва да бъде отменено и в частта за разноските. В производството пред окръжния съд касаторът не е поискал присъждане на разноски, поради което направените в това производство разноски не се включват в изчисленията на разноските. Касаторът има право на разноски за касационната инстанция съразмерно на уважената част от жалбата в размер 19,38 лв. Ответникът има право на разноски по делото на основание чл. 130, ал. 4 ДПК (отм.) съразмерно на отхвърлената част от жалбата за 988, 97лв или по компенсация касаторът следва да заплати на ответника 969,59 лв. юристконсултско възнаграждение по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,