Решение № 15748 от 21.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4449/2010 г.

Решение № 15748 от 21.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4449/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Махмуд Абу Ал Араби, гражданин на Ирак, представляван от адв. Димитър Кисьов, срещу решение № 52 от 19.02.2010 г. по адм. д. № 23/2010 г. на Административен съд Смолян, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед рег. № ОЧ -1 от 06.01.2010 г. на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" Смолян за наложена на основание чл. 41, т. 1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Република България". В жалбата се посочват касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, като се твърди нарушение на разпоредбите на чл. 34 и 36 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и нарушение на разпоредбата на чл. 39б, ал. 1 от ЗЧРБ. Ответникът по жалбата не е взел становище. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Мотивите за издаване на оспорената пред съда заповед по чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ са, че на 05.01.2010 г. в зоната за отговорност на ГПУ - Ново Село, на 3 км югоизточно от Свиленград за незаконно влизане в РБългария е задържан, заедно с друг гражданин на Ирак, без документи за самоличност, чужденецът Махмуд Абу Ал Араби, който не може да удостовери влизането си в РБългария по законоустановения ред, както и другите обстоятелства за незаконно преминаване на българо- турската граница изложени в предложението за издаване на заповедта. За да отхвърли подадената жалба, съдът е изложил фактическите обстоятелства описани в предложението за издаване на заповедта, възпроизведени накратко в мотивите й, които не са оспорени в съдебното производство. Посочил е, че оплаквания се правят само относно незаконосъобразността на допуснатото предварително изпълнение на принудителната административна мярка. С влязло в сила определение № 17 от 25.01.2010 г. е установено, че в конкретния случай няма допуснато предварително изпълнение на заповедта. За неоснователно е прието твърдението за нарушение на чл. 67, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците, към момента на издаване на заповедта, жалбоподателят не е поискал или изразил желание за получаване статут на бежанец в РБългария, което е посочено и в предложението за издаване на заповедта. Изложени са мотиви, че разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗУБ, съгласно която принудителните административни мерки включително "принудително отвеждане до граница" не се привеждат в изпълнение до приключване на производството по предоставяне на закрила по Закона за убежището и бежанците с влязло в сила решение, касае изпълнението на заповедта, а не нейната законосъобразност. Разпоредбата дава възможност компетентните органи по ЗЧРБ да наложат съответните мерки, но ги задължава да отложат изпълнението им до влизане в сила на решението на органа по ЗУБ и принудителната административна мярка може да бъде отменена при предоставяне на статут по ЗУБ- чл. 67, ал. 2 от ЗУБ. За неоснователно е прието становището на процесуалния представител на жалбоподателя, че чужденецът не е имал възможност да изрази становището си по събраните доказателства, след като е запознат със съдържанието на заповедта в присъствието на преводач от арабски език. Решението е правилно. Изводите на първоинстанционния съд са законосъобразни. В касационната жалба се твърди необоснованост на извода на съда, че след като жалбоподателя е запознат със заповедта, не е налице нарушение на чл. 34 и чл. 35 от АПК, че на жалбоподателя само е съобщено за издадената заповед, не му е предоставена преписката с приложените към нея писмени доказателства, не му е дадена възможност да изрази становище по събраните доказателства. Твърди се нарушение на чл. 39б, ал. 1 от ЗЧРБ, тъй като в заповедта не е определен срок от 7 до 30 дни в който чужденецът доброволно да напусне страната, липсват мотиви за неопределяне на такъв срок и в нарушение на закона съдът не е обсъдил направеното възражение. Тези оплаквания са неоснователни. Посочените възражения не са направени своевременно в жалбата подадена до Административен съд Смолян, която е бланкетна, а се съдържат в становището по същество. Процесуалният представител на жалбоподателя не е оспорил фактическите обстоятелства при които е издадена заповедта. Не е имало възражение от страна на жалбоподателя относно фактическите обстоятелства, въз основа на които е издадена заповедта, при връчването на заповедта, в която те са изложени. Не е установено да е отказано на страната да прегледа документите по преписката и да изрази становище по събраните доказателства. В съдебното производство преписката е представена в цялост и не са налице данни които да опровергават събраните доказателства. Определянето на срок за доброволно напускане на страната в случая не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила по издаване на заповедта, тъй като жалбоподателят не разполага с документ за самоличност и не би могъл да напусне страната. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение