Решение № 12162 от 24.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2767/2013 г.

Решение № 12162 от 24.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2767/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” С. /с предходно наименование Д„Обжалване и управление на изпълнението”/ при ЦУ на НАП срещу Решение № 6226/20.11.2012 г., постановено по адм. дело № 7939/2011 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради материална незаконосъобразност и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни съображения. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу РА. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – [фирма] [населено място], чрез процесуалния представител адв. Т., в писмени бележки и в пледоария по съществото на спора, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски в производството. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба е допустима, подадена в срок и от надлежна страна. Касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е ревизионен акт /РА/ №20001009507/27.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С., потвърден с решение № 1251/22.07.2011г. на ДД „О.” С. относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 23 215,71лв. за данъчни периоди м. 12.2009 г. и м.01.2010 г. Фактическата обстановка по спора е пълно установена и безспорна. [фирма] [населено място] е с основен предмет на дейност посреднически и консултантски услуги за недвижими имоти, покупка, строеж и обзавеждане на недвижими имоти. На 05.09.2006г. ревизираното лице /РЛ/ като купувач и „Ф. кънстракшън” като продавач сключват предварителен договор за учредяване право на строеж върху УПИ-II в кв. 245 на [населено място] за изграждане на хотел и подземни гаражи за сметка на купувача, който се задължава да извърши и всички проектни проучвания, изготвяне на идеен и работен проект и получаване на разрешение за строеж. В изпълнение на поетото задължение купувачът и РЛ сключва със [фирма] и с [фирма] договори за изготвяне на комплексен доклад за оценка на съответствието и на инвестиционен проект от 02.06.2009г. и за извършване на проучвателни и проектни работи от 28.05.2009г. По тези договори са издадени двете фактури, по които РЛ претендира ползване на данъчен кредит. Не е спорно, че услугите реално са извършени от доставчиците им, за което като резултат са налице оценка за съответствие и проекти. Не е спорно, че към момента на издаване на фактурите и понастоящем не е сключен окончателен договор за прехвърляне на правото на строеж по нотариален ред, нито върху РЛ е предадено владението на земята. Установено е с гласни доказателства, че продължават да текат преговори между страните по параметрите на окончателния договор. Установено е също, че разрешение за строеж е издадено на 11.11.2009г. на името на собствениците на земята. Процесните фактури са осчетоводени по сметки – разходи за външни услуги и разходи за Д. Според приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза разходите по двете фактури са надлежно осчетоводени като съгласно изискването на М.-16 – имоти, машини и съоръжения, според което разходите за първоначално придобиване на имот се явяват част от цената за придобиване на имота, т;е; на актив, за който е вероятно за в бъдеще предприятието да получи икономическа изгода. Според събраните гласни доказателства предварителният договор не е прекратен като текат преговори за промяна на условията по него с оглед променената икономическа обстановка спрямо момента на сключването му. Установяване се, че в имота текат множество строителни работи, вкл. И инвестиционно проектиране за сметка на ревизираното лице и в изпълнение на задълженията по предварителния договор. Видно и от изложеното в касационната жалба е, че спорът между страните е относно тълкуването на клаузите на предварителния договор за учредяване на право на строеж, относно квалифицирането на договора и волята на страните с оглед данъчното третиране на доставките. Според приходните органи, макар и да са изпълнени условията по чл. 69 ЗДДС, право на приспадане на данъчен кредит не е налице по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, тъй като услугите по фактурите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности различни от икономическата дейност на лицето. Считат, че е налице реално увеличение в имуществената сфера на собствениците на земята и продавачи по предварителния договор, без да се дължи насрещна престация или заплащането е незначително спрямо полученото. Съдът, от друга страна, е възприел тезата на жалбоподателя като е приел, че услугите не са извършени в полза на собствениците на земята, тъй като няма данни резултатът по тях да им е прехвърлен, нито е налице приращение. Приел е, че услугата е извършена за икономическата дейност на възложителя и с оглед бъдещото придобиване на недвижим имот, по който начин е и осчетоводена услугата. Касационният съд намира обжалваното решение за обосновано и законосъобразно, а направените доводи в касационната жалба – за неоснователни. В процесния случай са налице облагаеми доставки на услуги, които са реално извършени и са налице данни, че се използват за целите на извършваните от облагаемото лице доставки – бъдещо придобиване на право на строеж за изграждане на сграда. Правилни са изводите на съда, че макар и да не е налице надлежно придобиване на правото на строеж към момента на извършване на услугите, не се касае за безвъзмездни доставки в полза на собствениците на земята. От една страна резултатите и интелектуалните права върху извършените оценка и проекти не се прехвърлят автоматично върху собствениците на земята, тъй като не се касае за приращение на вещи. Необходимо е резултатът от услугите автоматично да е преминал в патромониума на собствениците на земята, или да е извършен нарочен и безвъзмезден акт за прехвърляне на резултата, което в случая не е налице, или услугите да са уговорени и извършени в тяхна полза като трети лица, за което също няма данни и твърдения. Доказано е също по делото, че услугите са извършени за дейности, съвпадащи с основната икономическа дейност на РЛ, която включва и дейности по проектиране и покупка на недвижими имоти. Обстоятелството, че сделката не е сключена към момента на извършване на услугите не променя характера им като дейности, свързани с икономическата дейност на лицето, тъй като се установява, че услугите са извършени с оглед задължение по предварителен договор за покупка на право на строеж и с оглед възможността за бъдещо осъществяване на покупката чрез сключване на окончателен договор. Или, от гледна точка на счетоводното облагане, е налице вероятност за в бъдеще РЛ да получи изгоди, свързани с актива, за което са направени съответните разходи за изготвяне на оценка и проекти. По изложените съображения касационният съд намира, че на са налице предпоставките по чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС за отказ от право на приспадане на данъчен кредит. При липса на други сочени и установени основания за такъв отказ установеното в РА се явява неправилно. Като е достигнал до същия извод и е отменил РА като незаконосъобразен първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в тежест на бюджета на касатора се присъждат направените разноски от ответника по касация в размер на 1200лв. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,