Решение № 12545 от 8.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7577/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Портал Трейдинг ЕООД София, представлявано от управителя А. Геров, против решение 69/14.05.2021г., постановено по адм. дело 456/2020г., на Административен съд Ловеч, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ Р-04001119008206-091-001/02.07.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение 157/01.10.2020г. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на дружеството е начислен ДДС в размер на 50 745.96лв. главница, и е определен ДДС за внасяне в размер на 2 025.96лв. и сума в размер на 113.13лв. лихви за забава за данъчен период 11.2019г., поради непризната вътреобщностна доставка. Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че са налице доказателства за реално извършен ВОД към дружеството Open Business Ltd, като съдът неправилно е приел, че е оборена доказателствената сила на документите по чл. 45 от ППЗДДС. Сочи се, че към периода на извършване на доставките и датите на издаване на фактурите, получателят е бил регистриран по ДДС, представени са ЧМР-та, в които са посочени регистрационните номера на транспортните средства и са представени писмени потвърждения, за получаване на стоките от английското дружество. Налице са представени от дружеството превозвач доказателства за извършения превоз, като наведените от администрацията доводи, че превозните средства нямат валидни периодични технически прегледи води само до евентуалното санкциониране на дружеството-превозвач, но не и до извод за липса на реално извършен ВОД. Сочи се още, че дори и хипотетично да се приеме, че липсва извършен ВОД, това не може да обоснове дължимост на данъка, а и освен това от страна на ревизиращият орган не е доказано извършване на облагаема доставка с място на изпълнение територията на страната. В тази връзка се сочи решение на Съда на ЕО по дело С-409/04 Teleos и практика на ВАС, касаеща добросъвестността и отговорността на дружеството за евентуални извършени данъчни нарушения от контрагентите му. Моли съда да отмени оспореното решение и да постанови друго с което да отмени РА Р-04001119008206-091-001/02.07.2020г., в евентуалност се моли за отмяна на съдебното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендират се разноски за две съдебни инстанции за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба директор на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуален представител и заявява искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Ловеч е бил РА Р-04001119008206-091-001/02.07.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение 157/01.10.2020г. на директора на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на ревизираното дружество Портал Трейдинг ЕООД са установени задължения за ДДС за внасяне за данъчен период 11.2019г. общо в размер на 50 859.09лв., поради липса на реално извършен ВОД. Правилно е приел административният съд, че оспорването е допустимо и че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи в предвидената от закона форма след ревизионно производство, възложено от компетентен орган. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел липса на реално извършен ВОД. Посочено е, че за да се квалифицира една сделка като вътреобщностна следва да са изпълнени три условия: 1. Прехвърляне на правомощието за разполагане със съответната стока на името на собственика; 2. Физическо преместване на стоката от една държава членка в друга и 3. Придобиващото ги лице да е данъчнозадължено такова. Съдът е приел от доказателствата по делото, че липсват такива за придобиване на стоките от преобретателя по договора, предвид липсата на подписани двустранни протоколи от страните по сделката. С оглед на факта, че транспорта е извършен от трето лице, за сметка на получателя за представените ЧМР-та е прието, че в кл. 24 е положен само печат и подпис на неизвестно лице, но не са попълнени данни за точното място на получаване на стоката, а последната се получава в държава-членка различна от тази в която е получателят. Съдът е извършил анализ на представените по делото обмен на информация и получените отговори от данъчната администрация на Великобритания; от извършената проверка в масивите на НАП за декларирани вътреобщностни придобивания от английското дружество; от извършената проверка и справка от ИС на Агенция Митници и е приел за липса на доказателства за безспорност на извършения превоз на стоките. АС Ловеч е установил и несъответствия в идентичността на стоките посочени във фактурите и тези посочени в представените транспортни документи. Що се касае до представените писмени потвърждения, е прието, че тъй като са представени едва за първи път пред съда, то на основание чл. 181, ал. 1 от ГПК, че е недоказано твърдението, че стоките по посочените фактури са реално получени, че писмените потвърждения са осъществени към посочените дати и обосновават изрично обвързване с процесните фактури. Освен това е прието, че писмените потвърждения не отговарят на изискванията на чл. 45, т. 2, бук. а от ППЗДДС. След проведена процедура по чл. 193 от ГПК съдът е изключил от доказателствения материал представените международни товарителници, тъй като жалбоподателят не е се е справил с доказателствената тежест на оспорването т.е. оборена е доказателствената сила на представените частни свидетелстващи документи. В заключение АС Ловеч е възприел крайния извод, че РА е постановен при точно прилагане на материалния закон - чл. 7, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл. 45 от ППЗДДС и чл. 86, ал1 от ЗДДС и е отхвърлил жалбата на дружеството. Решението е неправилно. За да бъде доставката облагаема с нулева ставка ДДС за признаване на вътреобщностни доставки (ВОД) съгласно чл. 7, ал.1 ЗДДС, е необходимо кумулативно да са изпълнени следните предпоставки: доставчикът и получателят да са регистрирани лица за целите на ДДС, да е установено, че стоката е напуснала територията на страната и е пристигнала в друга държава-членка по местоназначение при получателя. Само при изпълнението на посочените предпоставки данъчната ставка е нула, както разпорежда и чл. 53, ал.1 ЗДДС. Разпоредбата на чл. 131 от Директива 2006/1128ЕО (Директивата) оправомощава държавата-членки да определят условията при, които тези доставки се облагат с нулева ставка (наречени освобождавания в Директивата). Не се спори между страните по делото, че и доставчикът Портал Трейдинг ЕООД и английският му съконтрахент Open Business Ltd, са регистрирани лица за целите на ДДС и притежават валидни VIN-номера, а спорът е формиран относно действителното осъществяване на ВОД на стоки посочени в приложените по делото фактури. Както правилно е приел първостепенният съд, спорни са и двете предпоставки за признаване на доставката за освободена 1. правото на разпореждане със стоката като собственик да е прехвърлено на получателя и 2. стоката да е изпратена или превозена в друга държава членка и вследствие на това изпращане или превозване тя е напуснала физически територията на страната на доставката, предвид изразеното в решение на СЕС по дело С-492/13, Траум, т.24. Изразът изпратени или превозени, употребен в чл. 138, § 1 от Директива 2006/112, съответстващ на чл. 28а, § 3, първа алинея от Шеста директива, следва да се тълкува в смисъл, че стоките действително са напуснали страната на доставката според решението на СЕС от 27 септември 2007г. по дело С-409/04, Teleos. В правомощията на държавите членки е в съответствие с чл. 131 от Директива 2006/112 е да определят доказателствата необходими за удостоверяване на ВОД. Този вид документи са регламентирани в чл. 45 ППЗДДС. Нормата, в действащата редакция гласи, че за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага със следните документи: 1. документ за доставката: а) фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката; б) протокол по чл. 117, ал. 2 от закона - в случаите на вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от закона; в) документ по чл. 168, ал. 8 от закона - когато доставчикът е физическо лице, което не е едноличен търговец и не е регистрирано по закона; 2. документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка: а) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество; или б) транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. В конкретния случай жалбоподателят е представил на първо място документи за доставката 3 бр. фактури фактури. АС Ловеч е посочил, че фактури с 000..01/20.11.2019г. и 000.02/20.11.2019г. не отговарят на изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 12 от ЗДДС поради липса на посочено основание за прилагане на нулева ставка и неначисляване на ДДС, а така също са издадени в противоречие с нормата на чл. 79, ал. 2, т. 5 от ППЗДДС, но това не води до извод за липса на издаден документ за доставка. Разпоредбата на чл. 45, т.1, бук. а от ППЗДДС изисква в издадената фактура като задължителен реквизит да бъде посочен идентификационния номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката, което е сторено. Видно от самите представени по делото фактури е посочен начислен ДДС 0.00 BGN, като липсата на посочване изрично на основанието за прилагане на нулева ставка и на основанието за неначисляване на данъка не води до извод за недействителност на издадения счетоводен документ, а до неговата непълнота. Следва да се има в предвид, че по делото са представени и инвойси, удостоверяващи предмета на доставката, цената на стоката, количеството, продавач и купувач т.е. тези документи свидетелстват за извършено плащане на стоките посочени в инвойсите респек. в издадените фактури. Данните в тези два счетоводни документа са във връзка с реквизитите на попълнените и представени ЧМР-та, касаещи вътреобщностна доставка. С оглед на горното касационната инстанция счита, че първата предпоставка за удостоверяване на ВОД документ за доставката е налична. С оглед на факта, че транспорта на стоките е извършен от трето лице за сметка на получателя, в конкретния случай меродавна е нормата на чл. 45, т.2, бук. а от ППЗДДС т.е. достатъчно е жалбоподателят да представи или транспортен документ или писмено потвърждение, като последното следва да отговаря на задължителните реквизити посочени в подзаконовата норма. От страна на дружеството-жалбоподател са представени както 4 международни товарителници /CMR/ с превозвач Бултранс 2018 ЕООД, така и 3бр. писмени потвърждения. Правилно АС-Ловеч е приел, че писмените потвърждения не отговарят на формалните изисквания, регламентирани в чл. 45, т. 2, б. а ППЗДДС, тъй като не съдържат данни за име на лицето, предало стоката, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоката, и длъжностното му качество, както и липсват данни за вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, извършило превоза, поради което не доказва, че стоките са получени на територията на друга държава членка. Според товарителниците стоката следва да бъде разтоварена в Leof Athinion, Chaikidona 57003, Greece, а е натоварена в гр. София, ул. Кукуш 1, България. Неправилно обаче тези потвърждения не са били кредитирани от съда, а е следвало тези доказателства да се ценят във връзка с останалите представени такива и макар да нямат белезите на потвърждения по смисъла на чл. 45, т. 2, бук. а от ППЗДДС е следвало да бъдат съпоставени с останалите представени от жалбоподателя доказателства доказващи, според него, наличието на реален ВОД, а именно транспортни документи. В тази връзка тези доказателства следва да се ценят като писмени изявления на получателя на стоката, установяващи положителни за него факти, а именно, че стоката посочена в изявлението е прехвърлена в неговия патримониум.