Решение № 4451 от 4.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12639/2016 г.

Решение № 4451 от 4.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12639/2016 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Н. М. Н. - младши инспектор, старши полицай в "Общинска полиция" гр. Я., против решение № 108/6.10.2016 г. постановено по адм. д. № 157/2016 г. по описа на Административен съд - Я., с което съдът е отменил постановената принудителна административна мярка (ПАМ) "Преместване на МПС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" на основание чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което съдът да отхвърли подадената от С. И. жалба като неоснователна. О. С. Г. Иванов оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: С оспорения пред първоинстанционния съд ПАМ, обективирана в протокол от 4.07.2016 г., съставен от младши инспектор, старши полицай в "Общинска полиция" гр. Я. на основание чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, по отношение на Георгиев е приложена принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство". В обстоятелствата част на акта е посочено, че на 4.07.2016 г., около 10.50 часа в град Я., на кръстовището ул. "Ж. П." и ул. "Бузлуджа" е паркиран лек автомобил, марка Форд, модел "Фокус" с рег. № У7356АН, в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Констатацията е направена в отсъствие на водача на ППС. С. съставяне на констативен протокол от същата дата, окомплектован с 12 броя снимки за месторазположението на автомобила, е наложена ПАМ "преместване на паркирано ППС". Административният съд - Я. е приел, че оспорената ПАМ, макар и издадена от компетентен орган и в допустимата форма, е незаконосъобразна. Приел е, че в конкретния случай е нарушено съществено правото на защита на оспорващия, тъй като в протокола, съставен от ответната страна, е посочено, че автомобилът е паркиран в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП, без да е конкретизирана хипотезата. На база фактическите твърдения на страните по делото относно мястото на паркиране на преместения автомобил, съдът е стигнал до извод, че наложената ПАМ е с правно основание чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. Анализирайки подробно същността на ПАМ от гледна точка на теорията и съдебната практика, съдът е обосновал изключителния характер на правните норми, предвиждащи налагане на ПАМ, и необходимостта от стриктното им и ограничително тълкуване. Съдът е приел, че не е налице нито една от предвидените в разпоредбата материалноправни предпоставки за налагане на ПАМ. Предвид обстоятелството, че принудителната мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, свързана с репатриране на автомобил, е неформална по характера си, преценката за законосъобразност на акта следва да почива на база на събраните по делото доказателства. Тъй като в тежест на органа, съгласно чл. 170, ал. 1 АПК, е да докаже наличието на материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ, но въпреки дадените изрични указания, той не е сторила това, съдът е приел, че наложената принудителна мярка е незаконосъобразна и като такава я е отменил. Решението е правилно. П. А. съд - Я. е приел, че ПАМ, доколкото въздейства пряко и непосредствено върху правната сфера на адресата си, следва да се прилага стриктно и ограничително. В този смисъл стриктно и ограничително следва да се тълкуват и материалноправните основания за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. Административният съд - Я. правилно е приложил материалния закон към правнорелевантните факти по делото, като е приел, че не са доказани предпоставките на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. С тази разпоредба законодателят е въвел няколко хипотези, при реализирането на които се прилага конкретната ПАМ - паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, се премества, 1/ когато е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, 2/ когато създава опасност или 3/ когато прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Приложимата разпоредба съдържа три самостоятелни хипотези, при наличието на които законодателят е дал право на компетентните органи да прилагат ПАМ "Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач". При извършената преценка за законосъобразността на административния акт първоинстанционният съд е обосновал правилен извод, че предписанието е императивно и при наличие на визираната предпоставка, в условията на обвързана компетентност административният орган налага предвидената по закон ПАМ "преместване на ППС", с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. При правилно разпределяне на доказателствената тежест съдът изрично е указал на органа, че следва да представи доказателства, обосноваващи предпоставките за налагане на ПАМ. По делото не са налични данни касаторът да е изпълнил указаното. От доказателствата по делото не е установено, че на място има поставен забранителен знак или указателна табела за принудително преместване на автомобили. Органът не е обосновал и другите две хипотези на цитираната норма, а именно, паркираното МПС да създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В съставения от органа протокол е описано, че репатрираното МПС е паркирано в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението, или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. По делото е разпитан като свидетел общинският служител С. С., според който автомобилът е паркиран така, че е закривал видимостта към знак "Стоп". Пред този автомобил е имало и друг спрял лек автомобил. От представените по делото доказателства - снимков материал, е видно, че автомобилът е позициониран след завой, плътно до бордюр на тротоар, пред него в колона е имало и други спрели ППС. Н. знак "Спирането забранено", нито забранителна пътна маркировка. Знакът "Стоп" ясно се вижда на снимките, той е високо вдигнат на метален пилон, не се закрива от автомобила. След като е направил съвкупен анализ на доказателствата и приложимото право, първоинстанционният съд е достигнал до правнообоснован извод за неправилност на наложената принудителна административна мярка. Ето защо обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Касационния ответник е направил своевременно искане за присъждане на съдебни разноски пред настоящата инстанция. С оглед изхода на правния спор и представените доказателства - договор за правна защита и съдействие от 3.11.2016 г., на С. Г. И. следва да бъдат заплатени съдебни разходи в размер на 600 лв. - уговорено и платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд