Решение № 13326 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6661/2020 г.

Решение № 13326 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6661/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП срещу Решение № 175 от 09.04.2020 г., постановено по адм. дело № 196/2019 г. по описа на Административен съд Х.. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че ангажираните доказателства не установяват реалното извършване на спорната ВОД. Сочи, че изводите на съда са необосновани и противоречащи на приложените по делото доказателства. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение Ответникът по касационната жалба – "Глобалпак БГ" ООД гр. Х., чрез процесуалния си представител адв. Раиф в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва основателността й. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Х. е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р-16002618003871-091-001/12.11.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – П., потвърден с Решение № 19/14.01.2019 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – П. при ЦУ на НАП, с който на "Глобалпак БГ" ООД допълнително е начислен ДДС в размер на 15 701, 73 лева лихви за забава в размер на 427 лева. За да отмени обжалвания ревизионен акт, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: С РА е определен допълнително дължим ДДС в горепосочения размер, ведно със следващите се лихви за забава, в резултат на непризнатa вътрешнообщностнa доставкa /ВОД/ към чешкото дружество EMPISAN OBHODNI s. r. o. по фактура № 0000000273/08.05.2018 г. на стойност 78 508. 63 лева /40143. 20 евро/с предмет неупотребяван полиестерен плат. Между страните не е било спорно, че през ревизирания данъчен период дейността на "Глобалпак БГ" ООД е производство на конфекционирани текстилни изделия без облекло. Безспорно е било също, че транспортът на процесната стока е бил за сметка на доставчика и за извършването му е издадена фактура от "БГ Транслоджистикс" ЕООД № 0000000007/31.05.2018 г., която с оглед допуснатата по невнимание грешка била анулирана с протокол № 00000001/13.07.2018 г. и на нейно място била издадена фактура с № 0000000025 от 13.07.2018 г. Новата фактура е с предмет на доставката – "извършен международен превоз България – Чехия", с посочен регистрационен номер на автомобила. При извършена насрещна проверка на превозвача е представен и пътен лист в който е описано, че превозът е започнал на 10.05.2018 г. и е приключил на 30.05.2018 г., като е отразен следният маршрут –Свиленград-Хасково-Надлак /R0/ -Истанбул /TR/-Вилнюс /LT/-Мазовецки /PL/-Б.- С.. Органът по приходите е регистрирал липса на данни за регистрирано пристигане на територията на Чехия. Не са налице и разходно-оправдателни документи свързани с транспорта, които да са издадени на територията на Чехия. На база събраните доказателства, ревизиращите органи правят извод, че в конкретният случай, стоките се транспортират от Република България, но не става ясно къде се разтоварват, къде приключва превозът им, а знанието за местоназначението на транспортираните стоки е от важно значение за преценката дали е на територията на общността или извън нея, с оглед приложимостта на режима на ВОД. За да отмени изцяло ревизионния акт, съдът е кредитирал представените в хода на съдебното обжалване писмени доказателства, както и свидетелските показания на шофьорът П. Г. и на служители на ревизираното дружество М. М. и В. К., като обосновава извод, че в процесния случай вътреобщностна доставка действително е била осъществена. Независимо, че по делото не се доказва, че стоката е получена на територията на Чехия, според мотивите на съда, същата е получена на територията на Република Румъния, дружеството-жалбоподател е успял да докаже, че стоката е прехвърлена и е транспортирана до територията на друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока физически е напуснала територията на държавата-членка на доставката и съобразно практиката на СЕС - Решение по дело С- 273/11 и др. следва да се приеме, че процесната ВОД е била осъществена. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради противоречие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС наличието на вътрешнообщностна доставка е обусловено от кумулативната установеност на следните предпоставки: осъществена доставка на стоки, транспортиране на същите от територията на Република България до територията на друга държава - членка и регистрации на доставчика и получателя в съответните държави за целите на ДДС. С. чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, вътрешнообщностните доставки са облагаеми с нулева ставка на данъка, а удостоверяващите ги документите са определени с Правилника за прилагане на закона. Препращането е към нормата на чл. 45 от ППЗДДС в приложимата за ревизирания период редакция след изменението с ДВ, бр. 6/2010 г., която в зависимост от подлежащите на установяване правно релевантни факти разграничава изискуемите се документи за доказване в две групи - доказателства за доставката и доказателства за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. Първият правно релевантен факт се установява с представянето на фактура за доставката, в която се посочва издаденият при регистрацията за целите на ДДС от друга държава-членка идентификационен номер по ДДС на получателя. Следващите два правно релевантни факта са изпращането или транспортирането на стоката, които са посочени алтернативно, а необходимите доказателства за установяването им са определени в зависимост от това от кого е извършен транспортът. Така очертаният национален регламент е в унисон с тълкуванията на СЕС, според които освобождаването на ВОД става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката /решение на СЕС от 27.09.2007 г. по дело № С-409/04 Teleos и т. 31 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело № С-273/11 Mecsek Gabona Kft/. Директива 2006/112/ЕО оставя в правомощията на държавите членки да определят условията, при които освобождават ВОД от ДДС, като разпределението на доказателствената тежест в процеса се регулира изцяло от националното право и е в зависимост от обичайната практика, установена за сходни операции /т. 35 - 38 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело № С-273/11 Mecsek Gabona Kft. В настоящия случай за да докаже факта по прехвърляне собствеността на стоката /чл. 45, т. 1 от ППЗДДС/, от ревизираното дружество е представена фактура за доставка, в която е посочен издаденият при регистрацията за целите на ДДС от Чехия идентификационен номер по ДДС на EMPISAN OBHODNI s. r. o. Не са представени доказателства, че процесната стока е изпратена и транспортирана до територията на Чехия. Този извод се потвърждава от една страна от факта, че в представеното писмено обяснение, управителят на фирмата превозвач "БГ Транслоджистикс" ЕООД сочи, че "не е извършено разтоварване и приемане на стоката на територията на Чехия", а от друга страна от записванията в приложения от превозната фирма пътен лист, транспортът на стоката е започнал на 10.05.2018 г. от С. и е приключил на 16.05.2018 г. в Истанбул /Турция. Пред съда допълнително са представени доказателства - частни писмени документи, /оспорени от процесуалния представител на ответника /целта на които е да докажат, че стоката е доставена и приета от получателя не в Чехия, а в Република Румъния - фактура, издадена от "Дунав мост-В. К." АД; документ, удостоверяващ заплащане на винетна такса от 11.05.2018 г., наименуван "Калафат"; международна товарителница /СМЯ/, писмо от превозвача от 31.08.2018 г. и декларация от 15.04.2019 г. от управителя на EMPISAN OBHODNI s. r. o. Същите са ирелевантни за настоящия правен спор поради следното: Съгласно чл. 45, ал. 1, т. 1, б. "а" ППЗДДС за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага със следните документи:. документ за доставката- фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката. Като се има предвид, че всяка доставка се индивидуализира освен с предмета и стойността, и със страните по нея – доставчик и получател, които при ВОД за целите на ДДС трябва да имат регистрация съответно, доставчикът - в Република България, а получателят в друга държава-членка, че доставката следва да бъде извършена под идентификационния номер по ДДС на получателя и стоката транспортирана от територията на страната до територията на друга държава членка, от логическото и систематическо тълкуване на цитираните разпоредби се налага извод, че под "територия на друга държава членка" по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС се има предвид територията не на която й да е държава-членка, а на държавата членка, в която получателят е регистриран за целите на ДДС. В процесния случай не се доказа, че стоката е транспортирана, разтоварена и получена от EMPISAN OBHODNI s. r. o. на територията на Чехия, което е и правният спор. Не са ангажирани надлежни доказателства за удостоверяване на спорната вътреобщностна доставка. Конкретно място и адрес, където е потребена стоката на територията на друга държава членка, не е ирелевантно обстоятелство за облагането с ДДС. В тежест на доставчика е да представи обективни доказателства, установяващи, че доставената от него стока действително е превозена извън територията на страната и реално е доставена на получателя по декларирания ВОД. В практиката си и СЕС поставя на първо място извършването на реална доставка, вкл. и при ВОД. Предвид изложеното по-горе и с оглед на установените по делото факти данни относно транспорта на стоката – предмет на доставката до получателя и хронологията на нейното осъществяване, от това следва, че не е доказано осъществяването ВОД и че не са налице материалните предпоставки за прилагането на чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Като е достигнал до обратния краен извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по съществото на изяснения от фактическа страна спор, с което жалбата срещу РА бъде отхвърлена. При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство, възлизащо общо на сумата от 2 027, 72 лв и заплатена държавна такса в размер на 129, 03 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение