Решение № 1081 от 29.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7629/2014 г.

Решение № 1081 от 29.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7629/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Пътна полиция" ("ПП") при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) срещу решение № 2816 от 28.04.2014 г., постановено по адм. дело № 3943/2013 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменена негова заповед № 401/27.02.2013 г. за отказ за регистрация на лек автомобил, а делото е върнато като преписка на органа за ново произнасяне. По подробно развити в жалбата доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати при постановяването му нарушения на материалния закон, се претендира неговата отмяна. Ответникът - Димитър Пенчев Сарачев, чрез процесуалният му представител адв. Стефанов, оспорва жалбата, като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, счита постъпилата жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване валиден съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното съдебно решение АССГ е отменил заповед № 401/27.02.2013 г. на началник отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която е отказана регистрация на МПС, собственост на Димитър Пенчев Сарачев и е върнал делото като преписка на органа за ново произнасяне. За да постанови този резултат съдът е приел, че разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) съдържа в себе си следните задължителни елементи - 1) да се установи, че идентификационният номер на подлежащото на регистрация средство е подправен, заличен или повреден; 2) че този номер не отговаря на първоначално поставения от производителя; 3) докато не се установи автентичният номер, поставен от производителя - регистрация не следва да се извършва. В този контекст е приел, че не е изпълнен съставът на чл. 143, ал. 3 ЗДвП, тъй като от приетата експерта справка и направената трасологична експертиза, не се установява ППС да е с подправен, заличен, или повреден индентификационен номер. От приложената по делото експертиза е видно, че има въздействие върху металната табела и основата на главите на нитовете, но не и върху цифрите на идентификационния номер. Предвид което, съдът е приел, че не може да се направи заключение за подправен или заличен номер, а само за механично въздействие върху носителя му, което не е равнозначно на повреждане на самия номер, който е видим и установен от вещите лица. В мотивите си съдът е направил извод, че с оглед представената служебна бележка от "Ратола корпорация" ЕООД е изведена каталожна информация от официалния каталог на производителя при представителя на марката от която е видно, че по американския стандарт номерът на шасито не е щампован върху рамата на автомобила, а е наличен само върху аналог на евро табела с информация за автомобила в отсека под челното стъкло и съответства на този на автомобила. С оглед изложеното, съдът е приел, че не се установява наличието на хипотезата на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП и издадения отказ е постановен при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, поради което е отменил оспорения административен акт. Решението е правилно. Решаващият съд е установил точно и съобразно доказателствата релевантните за предмета на спора факти и настоящата инстанция ги възприема така, както са изложени в обжалваното решение. Решението е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната правна уредба решаващият съд е направил обоснован извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като мотивите му се споделят изцяло от касационния състав. В конкретния случай липсват безспорни доказателства за подправен, заличен или повреден идентификационен номер. От представените по преписката писмени доказателства в това число и митническа декларация с която е внесен автомобила е установено, че видимият номер на рамата на автомобила е същият като номера, с който автомобилът е внесен. По делото са приложени и други документи в това число американско свидетелство за регистрация на МПС, копие на митническа декларация, копие на договор ( на английски език ) от които е видно, че установения на автомобила идентификационен номер 4A3AK24FX7E070592 съответства на посочения в гореописаните документи номер. С оглед данните, че върху самите цифри на идентификационния номер няма подправяне или заличаване, а е установено въздействие само върху носителя, правилно първоинстанционния съд е приел, че административният орган не може да се позове на разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП и да откаже да регистрира превозното средство. Нормата на чл. 143, ал. 2 от ЗДвП има императивен характер и нарушението й се свързва с негативните последици визирани в ал. 3 на чл. 143, поради което не може да се прилага разширително и санкцията й да въздейства в правната сфера на лице, собственик на автомобил, за който е установено, че е с автентичен регистрационен номер. Разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП съдържа забрана на регистрация на пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Цитираният текст съдържа условие и то е, че отказът е валиден до момента на установяване на автентичния идентификационен номер на автомобила. За да откаже регистрацията на пътно превозно средство, административният орган следва да извърши преценка не само на обстоятелствата, свързани с изменението, подмяната или заличаването на идентификационния номер на автомобила, но и на тези установяващи невъзможността да се установи номера, поставен от производителя. В конкретния случай, административният орган не е имал основание да откаже регистрацията на автомобила. Началникът на отдел "ПП" при СДВР е издал административния акт в нарушение на материалния закон. При наличието на събраните по делото доказателства и по изложените съображения решението на Административен съд София-град е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация Димитър Пенчев Сарачев, чрез процесуалният му представител адв. Стефанов за присъждане на съдебни разноски е основателна, като своевременно направена и доказана и следва да бъде уважена, като на осн. чл. 143, ал. 1 АПК му бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 1450 (хиляда четиристотин и петдесет) лева. Водим от гореизложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение