Решение № 6945 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3301/2010 г.

Решение № 6945 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3301/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 145 и сл. АПК. Касаторът "Чек Дежене България" ЕООД моли да бъде отменена заповед № ЗМФ-191/23.02.2010 г. на министъра на финансите и на разпореждане в същата заповед за предварително изпълнение като незаконосъобразни и нищожна. Поддържа, че при издаването на заповедта са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и несъответствие с целта на закона. Подробни съображения излага в жалбата и в писмено становище. Моли заповедта да бъде обявена за нищожна. По отношение на разпореждането за предварително изпълнение на заповедта в становището по същество не поддържа искането за отмяна на разпореждане за предварително изпълнение в заповедта. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Министъра на финансите по съображения в писмени бележки моли заповедта да бъде оставена в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Заинтересуваните страни "Чек Кадок България" ЕООД и "Май Меню Сървисис" ЕООД молят заповедта да бъде отменена или обявена за нищожна като им бъдат присъдени разноски. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на оспорването и изложените в жалбата отменителни основания, приема за установено следното: Оспорването е допустимо, жалбата е подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С т. 1 от оспорената заповед № ЗМФ-191/23.02.2010 г. на министъра на финансите е определена номинална стойност за 2010 г. на ваучери за храна 13 200 000 лв. за операторите "Чек Дежене България" ЕООД, "Чек Кадок България" ЕООД и "Май Меню Сървисис" ЕООД - свързани лица по § 1, т. 3 ДОПК по 4 400 000 лв. за всяко от дружествата. С т. 2 от заповедта на основание чл. 12, ал. 3 от Наредба № 7 от 9.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери на храна и осъществяване дейност като оператор за трите дружества, определената по т. 1 номинална стойност за всяко от дружествата от по 4 400 000 лв. е намалена на 0 лв, тъй като "Чек Дежене България" ЕООД, е издал ваучери за храна над разпределената му със заповед № ЗМФ-10/07.01.2009 г. номинална стойност на ваучерите за 2009 г. като размерът на превишението надхвърля 13 200 000 лв. Със заповедта е разпоредено копие от нея да се изпрати на заинтересуваните лица за сведение и изпълнение. По чл. 12, ал. 3 от Наредбата в приложимата редакция от ДВ, бр. 7/2010 г., в сила от 26.01.2010 г. когато е отнето разрешение на основание чл. 11, ал. 1, т. 4 на лице, което е свързано с други оператори, с превишението над разпределената му номинална стойност за съответната година се намалява разпределената за следващата календарна година номинална стойност на издаваните ваучери на свързаните с него лица, пропорционално на техния брой, до изчерпване на стойността на превишението, за което същите писмено се уведомяват. В случая е издадена заповед № ЗМФ-24/13.01.2010 г. на министъра на финансите за отнемане на разрешение за осъществяване на дейност като оператор на ваучери за храна на основание чл. 11, ал. 1, т. 4 от Наредбата на "Чек Дежене България" ЕООД, която при обжалването е отменена с решение № 8384/12.06.2012 г. по адм. д. № 4334/2012 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. Предвид цитирания текст на чл. 12, ал. 3 от Наредбата, посочен като основание за издаване на процесната заповед, не е налице условието да е отнето разрешението на оператора на основание чл. 11, ал. 1, т. 4 от Наредбата, за да се приложат последиците в чл. 12, ал. 3 изр. 2 от Наредбата, поради което заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Доводите за нищожност на заповедта поради нищожност на чл. 12, ал. 1 - 3 от Наредбата, за приемането на които разпоредби липсва законова делегация за определяне на квоти и тяхното разпределяне с наредба е недопустим предвид чл. 177, ал. 3 АПК и влязлото в сила решение № 9852/14.07.2010 г. по адм. д. № 2443/2010 г. на Върховния административен съд, с което оспорването на чл. 12, ал. 1 - 3 от Наредбата като противоречащи на чл. 209, ал. 2 и 3 ЗКПО и ЗЗК е отхвърлено. Искането за отмяна на разпореждане в заповедта за предварителното й изпълнение не се поддържа от оспорващия и по него производството следва да бъде прекратено. Заповедта като незаконосъобразна следва да бъде отменена. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя 1050 лв. разноски по делото. Искането на заинтересуваните страни за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като не е доказано да имат разноски по делото. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,