Решение № 11696 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4530/2010 г.

Решение № 11696 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4530/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от началник митница Варна, чрез процесуален представител против решение № 359 от 19.02.2010 г., постановено по адм. дело № 1470 от 2009 г. по описа на Административния съд - гр. Варна, с което е отменено решение към ЕАД № 2005/4-2763 от 15.05.2006 г. на началника на МП "Пристанище Варна", потвърдено с решение № Т-47-333 от 14.02.2008 г. на началника на Митница - Варна, за определяне като дължими за вземане под отчет допълнително явили се разлики до пълния размер на митнически задължения поради корекция на декларирана митническа стойност. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че съдът неправилно не се е позовал на доказателства, които са представени от него. По делото са събрани достатъчно доказателства, които да доказват плащане на по-висока цена. По подробни съображения в посочения смисъл моли обжалваното решение да бъде отменено и спорът решен по същество, като бъде отхвърли жалбата срещу обжалваното решение на началника на МП - гр. Варна. Ответникът по касационната жалба - "Томилимпекс" ЕООД не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, първо "А" отделение като прецени допустимостта на жалбата и изложените в нея касационни основания и предвид доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Делото е за втори път пред настоящата инстанция. С решение № 7357 от 5.6.2009 г., постановено по адм. дело № 1155 по описа за 2009 г. Върховен административен съд, първо отделение е отменил решение № 1722 от 15.12.2008 г. по адм. дело № 581 за 2008 г. по описа на Административен съд Варна и е върнал делото за ново разглеждане да се направи преценка на трети отговор на Щвейцария във връзка със запитване на Агенция "Митници" по повод стойност на процесното кафе - индонезийска робуста, с таблица и няколко допълнителни банкови превода, тъй като те били от съществено значение за решаване на делото. С обжалваното решение на Административния съд - гр. Варна, при новото разглеждане на делото, съда отново е направил съответната преценка по жалба на "Томилимпекс" ЕООД - с. Въглен, област Варна и е отменено решение към ЕАД № 2005/4-2763 от 15.05.2006 г. на началника на МП "Пристанище Варна", потвърдено с решение № Т-47-333 от 14.04.2008 г. на началника на Митница - Варна, с което на основание чл. 35, ал. 1 от Закона за митниците са извършени промени в кл. 22, 42, 45 и 47 и са определени като дължими за вземане под отчет допълнително явили се разлики до пълния размер на митнически задължения поради корекция на декларирана митническа стойност по същата ЕАД за ДДС в размер на 3537 лева. С решението касаторът е осъден да заплати на ответната страна разноски в размер на 250 лева. За да постанови това решение, съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган по предвидения от закона ред и форма и не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Посочил е, че в случая се касае до извършена последваща проверка на ЕАД, осъществена по реда на Допълнителния протокол към Споразумението за свободен обмен от 22.07.1972 г. между Швейцарската конфедерация и Европейската общност относно взаимно административно сътрудничество в областта на митниците. Съгласно чл. 11, т. 3 от протокола получената информация и разгледана документация по реда на същия могат да се ползват като доказателствен материал пред съдилищата. Въпреки това е приел, че тези доказателства, резултат на три проверки, не са достатъчни да обосноват промяна на стойността по реда на чл. 35 от Закона за митниците и е отменил актовете. Решението е неправилно. Основният спорен по делото въпрос е дали представената при проверката по линия на международното сътрудничество фактура с по-висока декларираната от жалбоподателя стойност отразява реално платената или съответно подлежаща на плащане по сделката цена, което има отношение към правилното определяне на митническата стойност съобразно изискванията на чл. 35 от Закона за митниците. Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът е стигнал до извода, без да сочи съответната нормативна база, че неправилно митническите органи, позовавайки се на събраните доказателства по линия на международното сътрудничество, са приели, че митническата стойност, декларирана в процесната ЕАД, е занижена. С оглед на това е приел, че е издаден незаконосъобразен административен акт, и го е отменил по жалбата срещу него. Така постановеното решение е неправилно. Релевантните по делото факти и обстоятелства са неправилно установени и въз основа на тях не са направени съответните фактически и правни изводи, които да се споделят от настоящия състав на съда. Съдът не е съобразил дадените указания в отменителното решение на ВАС, като не е преценил в съвкупност всички представени по делото доказателства, вкл. и тези, представени пред ВАС с допълнителна молба от 15.05.2009 г., и тези, допълнително събрани при повторното разглеждане на делото, и не е преценил тяхната материална доказателствена стойност, установяваща цената на стоката по процесната ЕАД. Видно от резултатите на проверката - три извършени такива проверки от швейцарските власти, по линия на международното сътрудничество, и предвид доказателствената сила на тези материали съгласно чл. 11, т. 3 от Допълнителния протокол към Споразумението за свободен обмен между Швейцарската конфедерация и Европейската общност е следвало да се даде вяра на доказателствата, сочещи на занижена митническа стойност. Установено е, че за действителната цена има извършени четири плащания по банков път, а част от сумата е платена от жалбоподателя на неговия контрагент чрез местен агент в България и определено тези суми по размер са различни от декларираната със спорното ЕАД. Съдът е следвало да цени като доказателство наред с останалите писмо, подписано от длъжностно лице при Швейцарската митническа администрация - П. А. Дьово, и таблица, заверена по надлежния ред от същата митническата администрация, доколкото отразените в тях обстоятелства кореспондират с останалите доказателства по делото. Всичко това дава основание да се приеме, че правилно от митническите органи е приложена разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗМ, която предвижда, че митническата стойност се определя, като се вземе предвид реално платената цена на стоката, която реално платена цена е различна от декларираната. За да се установи тази цена, митническите органи имат правомощието да извършват последваща проверка на документите след вдигането на стоките по реда на чл. 84 и сл. ЗМ. В случая именно при извършената последваща проверка е установена окончателната цена на стоката, която е платена от купувача и която не отговаря на декларираната. Последната не може да се приеме за митническа облагаема стойност, тъй като тя не съответства на реално платената за стоката цена, и като не е отхвърлил жалбата срещу обжалвания административен акт, с която са определени допълнителни задължения предвид направената корекция в ЕАД, съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следа да бъде отменен. Тъй като делото е в производство по чл. 226 и 227 от АПК следва да се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на дружеството. По делото не е поискано присъждане на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 227, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение,