Решение № 17 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7017/2013 г.

Решение № 17 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7017/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на Б. П. И. за отмяна на влезлите в сила решение от 22.02.2013 г. и решение от 16.04.2013 г., постановени по гр. д. № 133/2012 г. на Районен съд-Етрополе за допускане на съдебна делба и извършването й чрез изнасяне на публична продан на УПИ II-1 кв. 2 по плана на вилна зона "Р." [населено място] и построената в него вилна сграда и разпределение на получената от проданта сума. В молбата са изложени твърдения, свързани с хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК - всички съобщения и книжа до молителя по делото са изпращани на адрес, различен от посочения в исковата молба, на който в действителност живее . Ответниците по молбата за отмяна А. П. А. и П. П. А., са подали писмен отговор, в който оспорват основателността й. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, установи следното: В исковата молба е посочен адрес на ответника Б. П. И. "гр. С., [жк][жилищен адрес]". Този адрес е посочен като постоянен и настоящ на Б. И. и в изисканата справка от Национална база данни "Население" /лист 30 от първоинстанционното дело/, както и в удостоверението на СДВР-сектор "Български документи за самоличност" /лист 35 от първоинстанционното дело/. Всички съобщения до страната по делото обаче са изпращани на адрес, различен от посочения, а именно: [населено място], [жк][жилищен адрес] и са се връщали невръчени, като съдът след залепване на обявление по чл. 47, ал. 1 ГПК е назначил на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на Б. И. и е разгледал делото в първата и втората фаза на съдебната делба. При горните данни следва да се приеме, че молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е основателна. Съгласно чл. 38 ГПК съобщенията се връчват на адреса, посочен по делото; когато адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв - на постоянния. В хода на първоинстанционното производство е установено, че посочения в исковата молба адрес е и настоящият, и постоянният адрес на ответника Б. И. Същевременно, съобразно правилото на чл. 47, ал. 1 ГПК, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на посочените в текста места. В случая молителят изобщо не е бил призован на посочения в исковата молба адрес, за който е установено, че е негов постоянен и настоящ адрес. Следователно в резултат на нарушаване правилата за връчване на съобщения и призовки молителят е бил лишен от възможност да участва по делото. Неоснователна е тезата на ответниците по молбата, че в действителност съобщенията са доставяни на посочения в исковата молба адрес, тъй като не съществува блок 35 и единствения блок, който носи тази номерация е блокът на ответника по делото, а именно блок 35А, тъй като нормата на чл. 38 ГПК е императивна и въведените от закона определени писмени формалности при удостоверяване на връчването правят недопустимо установяването на адреса, на който е търсен адресата с други доказателства. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение