Решение № 1699 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14383/2017 г.

Решение № 1699 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14383/2017 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесулния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Учебен комплекс - 2000" ЕООД, гр. Раковски, обл. Пловдив, подадена чрез управителя В. Самуилова, против решение № 1495 от 24.08.2017 г., постановено от Административен съд – Пловдив, първи състав, по адм. д. № 2893/2015 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател развива съображения за неправилност на процесното уведомително писмо, като заявява, че не му е връчено Уведомително писмо изх. № 02-160-2600/12394 от 21.08.2014 г. от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за площи, декларирани от повече от един кандидат, поради което е опорочена процедурата по установяване на двойнозаявените площи. Твърди, че съгласно приетата по делото последна експертиза е изчислен процент на наддеклариране от 5, 69%, поради което заявлението е следвало да бъде одобрено за подпомагане. С писмено становище от 23.01.2019 г. от упълномощен адв. Мандалчев се поддържа жалбата и се претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – зам. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрк. К. Недялкова, която в писмени бележки излага съображения за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото след направения анализ на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е достигнал до правилни фактически и правни изводи. Според участващия по делото прокурор от подадената от дружеството декларация за изясняване принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин, и от представените към нея документи за установяване наличието на правно основание за стопанисване на парцелите, за които е установено деклариране и от други кандидати, както и от приетата по делото първоначална СТЕ, е видно, че същите са били приети от административния орган и са съобразени при изчисляване на процента на наддекларирана площ, поради което в случая не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на "Учебен комплекс - 2000" ЕООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 1495 от 24.08.2017 г. е отхвърлена жалбата на "Учебен комплекс - 2000" ЕООД срещу Уведомително писмо изх. № 02-160-2600/15407 от 28.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014, издадено от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - София по заявление за подпомагане с УИН 16.16.0614/46669 и "Учебен комплекс - 2000" ЕООД е осъдено да заплати на Държавен фонд "Земеделие" - гр. София, разноски по делото в размер на 450 лева. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Пловдив е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, предвид разпоредбите на чл. 11, ал. 2, т. 4, чл. 11 а и 20 а от ЗПЗП, и в предвидената в чл. 59 АПК форма. Преценено е, че като правно основание за отказ на претендираните суми по заявлението на оспорващото дружество за 2014 г. по СЕПП са посочени нормите на чл. 43, ал. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗПЗП, а като фактически основания е отразено, че когато за една и съща площ са подадени 2 или повече и застъпването не е отстранено, РА намалява размера или отказва плащането, както и при разлика между декларирана и установена площ при проверката на място, тъй като кандидатът е заявил площ, която не стопанисва, както и попада извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. В таблиците към уведомителното писмо е отразен резултатът от извършените административни проверки и проверка на място, като недопустимата за подпомагане площ е определена в размер на 230, 46 ха, представляваща 39, 55% от общо заявената за подпомагане площ по СЕПП. Установено е, че направените констатации в таблиците на уведомителното писмо са на база неотстранени застъпвания след спазване на процедурата по чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и след извършената проверка на място от Технически инспекторат Пловдив към Разплащателна агенция в периода 29.10.2014 г. – 28.11.2014 г. Изслушаното вещо лице по приетите по делото първоначална и втора допълнителна СТЕ е дало заключение, че относно заявените от жалбоподателя парцели при проверката на място е установено, че 28, 15 ха са наддекларирани, за което дружеството надлежно е информирано, като негов представител е приел резултатите от проверката "без възражения". Експертът е посочил, че при извършените административни проверки е установено застъпване на заявените площи в общ размер от 220, 20 ха. Назначена е и трета допълнителна СТЕ, като от вещото лице е поискано да представи вариант на изчисления, при който се изключват всички първоначално подадени имоти, за които впоследствие със списъка с потвърдени кадастрални имоти и предоставени документи(представени едва през февруари 2015 г. и съответно не са съобразени от органа), са отказани съответните имоти от първоначално декларираните. Безспорно е установено, че посоченият в уведомителното писмо специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 е одобрен със заповеди №№ РД 09-807 от 05.12.2014 г. и РД 46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните и в съответствие с чл. 16 г, ал. 5 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., въз основа на одобрения от Министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", Разплащателната агенция извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Атакуваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно установена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първостепенният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото решаващият състав на Административен съд - Пловдив точно е установил, че по заявлението за подпомагане на касатора, Регионалния технически инспекторат, е извършена обстойна проверка на място на всички заявени 324 бр. БЗС в периода 29.10.2014 г. – 28.11.2014 г., за което "Учебен комплекс - 2000" ЕООД е било надлежно уведомено. Резултатите от проверката са обективирани в приетия като доказателство по делото контролен лист за проверка на място, подписан без възражения от управителя на дружеството на дата 02.12.2014 г. В резултат на тези измервания, административният орган е приел за недопустима площ в размер на 28, 15 ха. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че на земеделския производител не е било връчено Уведомително писмо изх. № 02-160-2600/12394 от 21.08.2014 г. от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за площи, декларирани от повече от един кандидат, поради което е била опорочена процедурата по установяване на двойнозаявените площи. Цитираното писмо, касаещо площите декларирани от повече от един кандидат е приложено по делото, като му е поставена резолюция, че на основание чл. 61, ал. 2 АПК, в телефонен разговор е извършено уведомяване на управителя В. Самуилова за това, че жалбата й срещу куриерската фирма е уважена и срокът е удължен, считано от 12.02.2015 г. Следва да се отбележи, че на 13.02.2015 г. от упълномощен представител на дружеството е била подадена и Декларация за изясняване принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин като представените към тях документи за наличието на правно основание за стопанисване на парцелите, за които е установено деклариране и от други кандидати, са приети от административния орган и съобразени при изчисляване на процента на наддекларирана площ, което изцяло се потвърждава и от изслушаната по делото първоначална СТЕ. Твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са неоснователни, защото в предоставените му срокове, "Учебен комплекс - 2000" ЕООД е представило документи, касаещи спорните БЗС, посочени в съдържанието на Уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат изх. № 02-160-2600/12394 от 21.08.2014 г. Неоснователно е и твърдението на касатора, че съдът не е отчел данните от заключението на третата допълнителна СТЕ, по отношение на неразрешеното застъпване. Предвид изрично направеното в самото заключение на СТЕ и в съдебното заседание уточнение от вещото лице, то промяната на процента на недопустимата за подпомагане площ на 5, 69% е само при условие, че площите, които кандидатът е отказал в колона 6 на таблицата на приложението към уведомителното писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат, се изключат от първоначално декларираната площ. Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първостепенния съд, че административният орган правилно е определил двойнозаявените площи. В този смисъл компетентният орган следва да откаже или намали размера на плащането в хипотезите на чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП, когато установи несъответствия именно с първоначално посоченото в подадените заявления на кандидатите. Възраженията на касатора в тази насока са неоснователни, защото за сравнителна база се ползват единствено данните от подадените за съответните периоди първоначални заявления, при попълването на които лицето следва да действа добросъвестно. По делото е безспорно установено, че със заповед № РД-46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е одобрен окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 и същият е предаден на ДФ "Земеделие". Този специализиран слой се състои от площите, за които се приема, че отговарят на изискванията за подпомагане и той се актуализира основно с използването на сателитни или самолетни изображения, чрез които е изготвена цифровата ортофотокарта, а също така и чрез отразяване на резултати от теренни проверки на характеристики на физическите блокове. По делото не се твърди от оспорващото дружество и липсват доказателства, че заповед № РД-46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е обжалвана по съдебен ред от страна на "Учебен комплекс - 2000" ЕООД, с оглед на което същата е влязла в сила по отношение на оспорващото дружество и то е обвързано от констатациите, направени от административния орган, а именно, че заявените за подпомагане парцели представляват недопустима за подпомагане площ, която е извън окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014. При тези данни настоящият съдебен състав преценява, че е верен и обоснован изводът на първоинстанционния съд, че размерът на наддекларираната площ възлиза на 230, 46 ха, което представлява 39, 55% наддеклариране, като правилно от страна на административния орган по СЕПП, след прилагане на процедурата по чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. е отказано изцяло плащането за сумата от 244739, 46 лв, тъй като процентното отношение на наддекларираната към установената площ е в рамките над 20% и до 50% и санкционираната площ е равна на установената площ. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника претендираните от него разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лв., който размер е определен съобразно нормата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП и във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,