Решение № 12836 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6075/2018 г.

Решение № 12836 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6075/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на А. Б. от [населено място], против решение № 1737/16.03.2018 г. по административно дело № 5850/2016 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт (РА) №Р-22000114003401-091-001/21.12.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 495/25.03.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") при ЦУ на НАП – София. Изложени са доводи за неправилност на решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон съставляващи отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че РА е незаконосъобразен поради нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на ревизираното лице. Поддържа се, че РА е издаден след установения в чл. 113 и чл. 114, ал. 1 ДОПК срок. Твърди се, че е изтекъл преклузивният срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК за образуване на ревизионно производство. Счита, че са погасени по давност задълженията за лихви върху начислените задължения по ДОО, УПФ, ЗО, ЗДДФЛ за три години назад от връчване на ЗВР, считано от 12.03.2015 г. до 12.03.2012 г. изразява несъгласие с размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение като твърди, че същото е в разрез с постановени актове на ВКС. Моли да бъде отменен РА в оспорваната част. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 673 лв. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на А. Б. против РА № Р-22000114003401-091-001/21.12.2015 г на орган по приходите при ТД на НАП София. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е РА в оспорваната част, която е потвърдена с решението на ДОДОП София - относно данъчни периоди 2008 г., 2009 г. и 2010 г. Не е спорно, че през ревизираните периоди Б. е упражнявала адвокатска професия, от която е реализирала доходи. Спорът е относно техния размер, предвид констатираното от ревизиращите непълно деклариране на доходите от предоставено процесуално представителство по данни на Националното бюро за правна помощ. За данъчни периоди 2008 г. и 2009 г. с РА не са извършени корекции на декларираните от лицето задължения. Установено е, че същите не са платени, поради което върху техния размер са начислени лихви за просрочие. Тези констатации на ревизиращите не са оборени с надлежни доказателствени средства, от които да е видно, че е платен данъкът за 2008 г. и 2009 г. За 2010 г. данъчната основа за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ е определена, като към облагаемия доход, деклариран от лицето съгласно подадената ГДД са прибавени недекларираните доходи от Национално бюро за правна помощ в размер на 1 020, 00 лв., съгласно данните от подадените справки по чл. 73 от ЗДДФЛ. Правилни са мотивите на първоинстанционния съд досежно установените задължения за 2010 г., а именно основата за облагане не е определена по реда на чл. 122 от ДОПК, а е приложен материалният закон - ЗДДФЛ. Съгласно извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че от Национално бюро за правна помощ съгласно чл. 73 от ЗДДФЛ са подадени данни за изплатени суми на А. Б. за 2010 г. в размер на 1 020, 00 лв. Касаторът не оспорва, че е получила посочената сума. С оглед на това правилно ревизиращите са прибавили към декларирания от Богданова облагаем доход установените недекларирани от ревизираното лице доходи от предоставени услуги по процесуално представителство, изплатени от Национално бюро за правна помощ. Правилно е приложен чл. 30 от ЗДДФЛ при определяне на данъчната основа, представляваща облагаемия доход като сбор от получените през периода доходи и след приспадане на разходите за дейността и на задължителните осигурителни вноски, дължими от самоосигуряващо се лице. На основание чл. 48 от ЗДДФЛ към установената данъчна основа е приложена данъчна ставка от 10 на сто за определяне на дължимия данък. С оглед на това съдът намира, че с РА правилно е приложен материалния закон и е определен законосъобразен размер на дължимия данък от 239, 78 лв., върху който е начислена лихва за просрочие на основание Закон за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Правилно е решението в частта относно задълженията за осигурителни вноски същите са определени въз основа на установения облагаем доход и на данните от подадени от жалбоподателката декларации образец 1, поради което също не е приложен чл. 122 от ДОПК и съответно не е относимо към случая Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. по тълк. дело № 3/2015 г., О. на ВАС, I И II колегия, с което е прието, че разпоредбите на чл. 122 - 124 ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди приемане на чл. 124А ДОПК - ДВ, БР. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 Г. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба, и е достигнал да обоснован извод за тяхната неоснователност, който се споделя напълно от настоящата инстанция, и не следва да бъде повтарян. Правилно съдът е приел, че през ревизираните периоди А. Богданова не е плащала осигурителни вноски по ДОО, ДЗПО за УПФ и ЗО. Независимо от наведените твърдения за направени плащания, остава недоказан факта, че посочените осигурителни вноски са внесени по сметка на НОИ. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото се явява основателна претенцията на ответника заявена в съдебно заседание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 673 лв., определен по реда на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Неоснователни са възраженията на касатора, че относимата разпоредба е чл. 78, ал. 8 ГПК. В настоящия случай разноските се определят съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,