Решение № 198 от 12.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1261/2011 г.

Решение № 198 от 12.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1261/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. В. Б. срещу решение № 8/03.02.2011 г. по внохд № 456/10 г. на Варненския апелативен съд. Оплакванията са за допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Алтернативно се иска подсъдимият да бъде оправдан, делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд или да бъде намален размера на присъдените обезщетения. В съдебно заседание защитата изцяло поддържа жалбата, като развива доводи в подкрепа на исканията. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура и повереникът на частния обвинител А. М. обосновават становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, установи следното: С присъда № 82/16.11.2010 г. по нохд № 248/10 г. Окръжният съд в Гр. Варна признал подсъдимия Б. за виновен в това, че на 28.07.2010 г., при управление на т. а. "Мерцедес" с прикачено полуремарке, в нарушение на правилата за движение по чл. 25, ал. 2 от ЗДП, по непредпазливост причинил смъртта на М. Р. М. и М. М. Х. и на основание чл. 343, ал. 3 б. Б вр. ал. 1 б. В и чл. 55 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода, условно, с изпитателен срок от три години и шест месеца. На осн. чл. 343г от НК го лишил от право да управлява МПС за срок от една година и два месеца. Осъдил го да заплати обезщетения за неимуществени вреди на наследниците на Х. както следва: 40 хиляди лева на съпругата Н. Х. и по 20 хиляди лева на синовете Н. и М. М. Осъдил го да заплати обезщетения на наследниците на М. както следва: 50 хиляди лева на съпругата А. М. и по 40 хиляди лева на малолетните деца Н. и Р. М. С атакуваното решение Варненският апелативен съд потвърдил присъдата в наказателната й част. Изменил я в гражданско-осъдителната й част, като увеличил с по 10 хиляди лева присъдените обезщетения на всички граждански ищци с изключение на А. М. Жалбата е основателна само в гражданско-осъдителната й част. Варненският апелативен съд не е допуснал претендираните в жалбата съществени процесуални нарушения при анализа на доказателствения материал. Фактическите обстоятелства по делото са изведени при спазване на изискването за пълнота, обективност и всестранност на изследване на доказателствената маса. Лишено от основание е възражението, че механизмът на пътно-транспортното произшествие не е изяснен, а приетите факти се базират само на заключението на автотехническата експертиза и несигурните разяснения на експерта, дадени в съдебно заседание. Въззивният съд е извършил проверка на събраните от първата инстанция доказателства, оценил ги е добросъвестно, без извращаване на действителното им съдържание и е направил логически издържани и доказателствено подплатени изводи по всички факти, включени в предмета на доказване. Обстоятелствата, относно посоката и скоростта на движение на двете превозни средства, характеристиките на пътя в района на произшествието, мястото на удара и причините за смъртта на пострадалите са изведени след анализ на гласните доказателствени средства и експертното заключение и не се оспорват от подсъдимия. От съдържанието на касационната жалба се установява, че подсъдимият оспорва изводът относно траекторията на движение на товарния автомобил при осъществяване на маневрата по паркиране в крайпътната отбивка, намираща се в ляво на пътя, спрямо посоката му на движение. Върховният касационен съд не може да се съгласи с доводите, че този извод не се базира на събраните доказателства, а на предположенията на вещото лице, изразени в разпита му пред съда. Експертизата е изготвена въз основа на измерванията и отстоянията, отразени в огледния протокол, на данните за параметрите на пътя, отразени в официално писмо на АПИ- Областно пътно управление [населено място] и на данните от тахографския запис. Неразделна част от нея е подробната скица на произшествието, в която експертът е очертал траекторията, следвана от подсъдимия при извършване на маневрата- отклонението на товарния автомобил за пресичане на лявата лента на платното започва не непосредствено при отбивката, а на известно разстояние преди това. Вярно е, че експертизата не посочва в метри това разстояние, но подсъдимият сам твърди в обясненията си, че е започнал да се престоява на 15-20 метра преди отбивката, като не е спирал, а само е намалил скоростта на движение. Що се отнася до показанията на св. К., Варненският апелативен съд с основание е посочил, че този свидетел не е възприел движението на т. а. "Мерцедес" преди удара с л. а. "Фиат" и поради това не е в състояние да допринесе за изясняване на механизма на произшествието. Затова ВКС намира за неоснователно оплакването, че съдът е допуснал процесуални нарушения при формиране на изводите си по фактите, като е пренебрегнал задълженията си по чл. 13 и чл. 14 от НПК. Решението съдържа мотивиран отговор на всички възражения на подсъдимия, касаещи обосноваността на присъдата, както изисква разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК. Не са налице основания за връщане на делото за ново разглеждане. Неоснователно е и оплакването за нарушение на материалния закон. Съдът правилно е квалифицирал деянието като престъпление по чл. 343, ал. 3 б. Б вр. ал. 1 б. В от НК. Отговорил е положително на основния въпрос, касаещ съставомерността- допуснал ли е подсъдимия нарушение на правилата за движение, които пряко да са в пряка причинна връзка с настъпване на вредоносния резултат. Изводът, че Б. е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДП, тъй като преди да започне маневрата с навлизане изцяло в насрещната пътна лента не е пропуснал движещото се по нея превозно средство е законосъобразен и съответства на фактите по делото. Поначало, защитата е права, че преценката за наличие на виновно нарушаване на правилата за движение е свързана с обективната възможност на водачите да възприемат пътната обстановка и да съобразят действията си с нея. Неоснователно е обаче твърдението, че такава обективна възможност за възприемане на л. а. "Фиат" не е била налице по отношение на касатора, тъй като в момента на маневрата лекият автомобил не е бил видим за него. Фактите по делото сочат, че Б. е предприел извършване на маневрата по най-удобния с оглед габаритите на товарния автомобил начин, а не по най-безопасния за конкретните параметри на пътния участък. Поради дъгата на завоя и наличната отдясно растителност, видимостта по отношение насрещното движение в момента на навлизането му в лявата лента е била ограничена до 115 м. и е била недостатъчна за безопасно извършване на маневрата. Видимостта се увеличава с приближаване към отбивката, което е давало възможност на подсъдимия да започне отклоняването си по-напред в рамките на завоя. Той сам се е поставил в невъзможност да възприеме движещия се в насрещната лента л. а. "Фиат", да съобрази движението си с него и да го пропусне. Отговорността на подсъдимия не отпада, независимо от съществено съпричиняване на съставомерния резултат от страна на водача на л. а. "Фиат", загиналия М. М.. Искането за оправдаване на Б. е неоснователно. Върховният касационен съд намира, че обезщетенията, присъдени на наследниците на М. М. са завишени по размер. Той е управлявал л. а. "Фиат" с превишена скорост и е допринесъл в значителна степен за настъпването на вредоносния резултат. Това обстоятелство очевидно не е оценено в достатъчна степен от съда, който е присъдил обезщетения на съпругата и децата му в по-висок размер от този на наследниците на другия пострадал, който няма никаква вина за катастрофата. Поради това прие, че обезщетенията на А. М., Н. М. и Р. М. следва да бъдат намалени до размер на по 30 хиляди лева за всяка от тях. В този размер те покриват критериите за справедливост, тъй като съответстват както на степента и формата на вината на подсъдимия, така и на поведението на техния наследодател. Водим от горните съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение