Решение № 45 от 4.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 707/2012 г.

Решение № 45 от 4.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 707/2012 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Емил Марков Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.

С определение № 17/21.I.2013 г.q постановено по делото е допусната до разглеждане по същество молба за отмяна с вх. № 477/7.III.2012 г. на влязлото в сила на 19.Х.2010 г. /по реда на чл. 296, т. 3, предл. 1-во ГПК/ въззивно решение № 298 на Сливенския ОС, ГК, от 20.ХI.2009 г., постановено по гр. дело № 190/2006 г., подадена от [фирма] - [населено място], област С..

В нея търговецът молител излага, че налице били едновременно основанията по чл. 303, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК за отмяната на този съдебен акт по съществото на спор, въведен с обективно кумулативно съединени претенции с правно основание по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и съответно по чл. 92, ал. 1 от същия закон.

В откритото съдебно заседание пред настоящия състав на ВКС, проведено по делото на 18 март 2013 г., редовно призованият търговец молител, така както и ответникът по неговата молба К. Хр. С., не са се явили и не са били представлявани.

Като писмени доказателства в настоящето извънинстанционно производство са приети приложените към молбата за отмяна копия от следните два съдебни акта: 1/ Решение № VI-82 от 18.ХI.2010 г. на Бургаския ОС, Г, VI-и с-в, постановено по гр. д. № 1393/2010 г., с което е бил отхвърлен иск на К. Хр. С. против търговеца настоящ молител; 2/ Определение № 1545/8.ХII.2011 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, постановено в пр-вото по чл. 288 ГПК по гр. д. № 459/2011 г., с което не е било допуснато касационно обжалване на приложеното въззивно решение на ОС-Бургас.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази исканията и доводите на молителя, както и изразеното по реда на чл. 306, ал. 3, изр. 3-то ГПК становище на ответника по молбата за отмяна К. Хр. С., намира че същата с предмет отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 298 на Сливенския ОС, ГК, от 20.ХI.2009 г., постановено по гр. д. № 190/06 г. е основателна, но само на второто от посочените в нея две основания - това по т. 3 на чл. 303, ал. 1 ГПК.

Съображенията за този извод с следните:

1. С въззивното решение на Сливенския ОС, чиято отмяна се претендира в настоящето пр-во, е бил отменен първоинстанционния съдебен акт по съществото на спора, въведен с отхвърлените два обективно кумулативно съединени иска на С. срещу д-вото молител с правно основание по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и съответно - по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, като поводът за това е било зачитане на един новонастъпил факт: влязлото в сила решение № VIII-1749/1.ХI.2007 г. по гр. д. № 643/2006 г. на РС-Бургас. С последното е било прието за установено между същите страни, че сключеният помежду им предварителен договор от 22.II.2001 г. представлявал неистински документ - понеже имало дописване на текста "в случай, че в срок до 1.03.2001 г. не възстанови платената сума от купувача сума, ведно с лихва от 05% на ден". Позовавайки се именно на формираната сила на пресъдено нещо по това решение на бургаските съдии, Сливенският ОС е приел, че същия предварителен договор от 22.II.2001 г., но обективиран в екземпляра, представен от купувача С., е валидна правна сделка /обещание за продажба/, щом като няма представен по делото друг документ, съдържащ изявление, което да може да се цени като "начало на писмено доказателства", но също и при съобразяване правилото на чл. 134, ал. 2 ГПК (отм.) за недопустимост в такава хипотеза да бъдат слушани гласни доказателства. Решаващият извод в мотивите на влязлото в сила въззивно решение на ОС-Сливен, чиято отмяна д-вото молител претендира, е, че предварителният договор от 22.II.2001 г. не е симулативен и така, след констатираното наличие на всички предпоставки по чл. 298 ГПК (отм.), последният е бил обявен за окончателен.

1. Това т. нар. "постановление" на РС-Бургас, потвърдено в посочената негова част с въззивното решение на Бургаския ОС от 24.Х.2010 г. по гр. д. № 83/2008 г., а последното - съответно с Опр. № 1250/8.IХ.2009 г. на състав на IV-то г. о. на ВКС по гр. д. № 386/09 г., довело до влизане в сила на акта на въззивната инстанция по реда на чл. 296, т. 3, предл 1-во ГПК, Е БИЛО ОТМЕНЕНО - на основанието по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК. Това е станало с решение № 540/9.VIII.2010 г. на състав на III-то г. о. на ВКС по гр. д. № 313/2010 г., като с последното делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС-Бургас.

1. При повторното разглеждане на делото по реда на чл. 294 ГПК с решение № VI-82/18.ХI.2010 г. по гр. дело № 1393/10 г. този нов състав на въззивната инстанция е отменил първоначалното решение № VIII-1749/1.ХI.2007 г. на РС-Бургас по гр. д. № 643/06 г. В ЧАСТТА МУ досежно приетото за установено между същите страни, че подписаният предварителен договор от 22.II.2001 г. бил неистински документ: поради дописването на текста "...в случай, че в срок до 1.03.2001 г. не възстанови платената от купувача сума, ведно с лихва от 0.5% на ден", която добавка не фигурирала в екземпляра на ищеца К. Хр. С.

1. След като това второ решение на въззивната инстанция /по гр. дело № 1393/2010 г./ е било обжалвано от С. с касационна жалба, състав на IV-то г. о. на ВКС, с определение № 1545/8.ХII.2011 г., постановено по гр. д. № 459/2011 г., не е допуснал касационно обжалване и така, на основание чл. 296, т. 3, предл. 1-во ГПК, този съдебен акт е влязъл в сила.

С оглед изложеното, предвид наличието на основание по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, ще следва да бъде отменено влязлото в сила на датата 19.Х.2010 г. /по реда на чл. 296, т. 3, предл. 1-во ГПК/ въззивно решение № 298/20.ХI. 2009 г. на Сливенския ОС, ГК, постановено по гр. д. № 190/06 г. При този изход на делото в настоящето извънинстанционно пр-во е безпредметно обсъждането на въпроса налице ли е едновременно и основанието по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК за отмяна на същото влязло в сила въззивно решение. При новото разглеждане на делото и преди да вземе становище по основателността на всяка от двете обективно кумулативно съединени искови претенции, с които е сезиран, въззивният съд ще следва да се произнесе преюдициално по валидността на предварителния договор от 22.II.2001 г.

Мотивиран от горното и на основание чл. 307, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение