Решение № 7466 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5007/2009 г.

Решение № 7466 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5007/2009 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Красимира Мартинова Аличкова, Божидар Мартинов Бешпаров и Василка Мартинова Александрова, подадена чрез упълномощен адв. Кондов, против решение № 966 от 12.01.2009 г., постановено от Административен съд - София-град, II отделение, 22 състав по адм. д. № 4634/2007 г. С жалбата, в съдебно заседание и в писмени бележки се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон. Според жалбоподателите съдът неправилно е провел съдебното производство. Касаторите се позовават на съдебно решение № 206 от 19.11.2008 г. на СГС по адм. д. № 3267/2003 г. и оспорват изводите на съда относно преобразуването на правото на ползване в право на собственост върху имот № 232. Молят Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Ответникът - областният управител на област с административен център София не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Елена Бонева Стойчева и Мария Бонева Петрова оспорват касационната жалба с писмена молба, в която пледират за оставяне в сила на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото съдът е ценил и събирал относимите за делото доказателства. Оспорената заповед в частта относно имот № 230 е в съответствие с разпоредбите на § 4к, ал. 7 във вр. с чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Намаляването на възстановената площ се дължи на отредени парцели на ползватели с признати права съгласно § 4з, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, поради което жалбата е неоснователна и не са налице касационни основания. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 966 от 12.01.2009 г. е отхвърлена жалбата на Красимира Мартинова Аличкова, Божидар Мартинов Бешпаров и Василка Мартинова Александрова, всички от с. Горни Лозен, срещу заповед № РД-15-201 от 13.08.2007 г. на областния управител на област София в частта относно имоти № 230 и № 232, м. "Чикерица", землището на с. Горни Лозен. За да достигне до този резултат Административният съд - София-град се е позовал на приета и неоспорена съдебно-техническа експертиза, според която недвижимият имот, възстановен на жалбоподателите се идентифицира с № 117 и е с графична площ 1571 кв. м., като преди изработването на ПНИ този имот попада в имоти № № 230, 231, 232, 226 е 227 /показани на скица 1 към експертизата/. По делото е безспорно установено, че отреденият имот за жалбоподателите в ПНИ е с № 230 и е с площ 1278 кв. м. От текста на СТЕ е видно, че част от бившия имот № 117 е отделена за новообразуван имот № 232 с площ 600 кв. м., отразен на скицата на вещото лице с жълт цвят, който имот е отреден за Елена Бонева Стойчева и Мария Бонева Петрова, които са вписани в регистъра на собствениците към ПНИ. Спорът в случая е относно обособяването и вписването на гореописания имот № 232 в полза на наследниците на ползвателя на имота. Първоинстанционният съд е приел, че визираният имот правилно е записан в регистъра към ПНИ на наследниците на Боне Стойчев, защото със заповед № РД-46-332/8.07.2003 г. кметът на СО - район "Панчарево" е признал на тези наследници правото да придобият собствеността върху имот № 232, кад. лист № Г-10-8-4, м. "Орлова круша" в землището на с. Лозен. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че в производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ не се изследва законосъобразността на заповедите на кметовете по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, които са стабилни административни актове, неподлежащи на самостоятелен контрол по законосъобразност в настоящото производство, от което е изведен извод, че издателят на оспорената заповед е бил длъжен при одобряване ПНИ да се съобрази с признатите по съответния ред права на ползвателя и неговите наследници, които законосъобразно са записани като собственици на спорния имот № 232. Настоящият съдебен състав не споделя становището на първоинстанционния съд, защото за да се легитимират като собственици с надлежно преобразувано право на ползване в право на собственост, наследниците на ползвателя следва да са довели до край процедурата по трансформиране на правото на ползване в право на собственост, което в конкретната хипотеза не е осъществено. По силата на § 62, ал. 4 и 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ след влизане в сила на заповедта по ал. 3, оценката за предоставената за ползване земя се утвърждава със заповед на кмета на общината, която се съобщава на ползвателите и на собствениците, които могат да я обжалват. В случая е безспорно, че заповед за оценка на основание § 62, ал. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ не е издавана и заплащане на оценена земеделска земя не е осъществено. Този факт е потвърден от страна на заинтересованите страни в тяхна молба от 31.07.2008 г. /стр. 170 от адм. д. № 4634/2007 г./, в която те изрично са вписали, че нямат оценка и не са платили ползваното от тях място № 232 по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, защото има съдебна процедура и предходната заповед № РД-46-332/8.07.2003 г. не е влязла в сила. Въпреки изложеното Административният съд - София-град е пренебрегнал този правнорелевантен факт и е преценил, че се касае за стабилен административен акт, който не само, че не е влязъл в сила, но и с него не приключва процедурата по преобразуването на правото на ползване в право на собственост по реда на § 62 от ПЗР на ЗСПЗЗ. От съществено значение е и обстоятелството, че в хода на касационното производство е представено съдебно решение № 206 от 19.11.2008 г. по адм. д. № 3267/2003 г., с което Софийският градски съд е отменил изцяло заповед № РД-46-332/8.07.2003 г. на кмета на Район "Панчарево" - Столична община, с която е признато на наследниците на Боне Станков Стойчев да придобият собственост при условията на § 4а, 4д и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ на имот № 232, м. "Орлова круша" в землището на с. Лозен. Горепосоченото решение е задължително по отношение на всички с оглед императивната разпоредба на чл. 177, ал. 1, изречение второ от АПК. Това доказателство е от съществено значение за разрешаване на спора относно легитимирането на заинтересованите страни като собственици на спорния имот и е допустимо като писмено доказателство, съобразно разпоредбата на чл. 219, ал. 1 от АПК, както и е свързано с релевираните от жалбоподателите касационни основания. Върховният административен съд счита обаче, че делото не може да бъде решено по същество от настоящата съдебна инстанция, защото върху приетото като доказателство и неоспорено решение № 206 от 19.11.2008 г. на СГС по адм. д. № 3267/2003 г. не е отразено дали е влязло в сила и на коя дата, което обстоятелство налага връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, който следва да установи този факт, който е от решаващо значение за изхода на делото. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение следва да се отмени като неправилно и делото да се върне на същия съд за ново произнасяне от друг съдебен състав при изпълнение на указанията, дадени по-горе. На основание на горното и на чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение