Решение № 11050 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3529/2010 г.

Решение № 11050 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3529/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с § 4 от ПЗР на АПК във вр. с чл. 131 и следв. от Данъчния процесуален кодекс /ДПК/, отм. във вр. с § 5, ал. 4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Корес" ЕООД срещу решение от 2.11.2009 г., постановено по адм. дело № 01 516/2006 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ДРА № 543/10.10.2005 г., издаден от главен данъчен инспектор в ДП "Витоша" при ТДД - гр. София, потвърден с решение № 38/25.01.2006 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 60 011.24 лв. и лихви - 24 084.50 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени съдопроизводствени правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът е достигнал до погрешна преценка досежно валидността на оспорения ДРА, тъй като същият е подписан от лице, неоправомощено да го подпише. В касационната жалба се сочи още, че при анализа на събраните доказателства съдът не се е съобразил с очертания обем на исканите за представяне доказателства. Изложени са и оплаквания, че съдът не е коментирал възраженията на жалбоподателя за допуснати от ревизията процесуални нарушения при извършване на насрещни проверки на предходни доставчици, както и че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се прогласи нищожността на ДРА или да се отмени същия като незаконосъобразен, както и присъждането на направените разноски. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, а решението на съда като правилно да се остави в сила. Според прокурора съдът точно е установил релевантните факти и ясно е анализирал представените доказателства и правилно е приложил закона, приемайки че не е установено начисляването на данъка. Върховният административен съд, I А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 209, т. 3 АПК и затова е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За яснота и избягване на повторения следва да се има предвид, че навсякъде в мотивите на решението са цитирани разпоредбите на ЗДДС, обн., ДВ, бр. 153/1998 г., с последващи изменения и допълнения, отм. с ДВ, бр. 63/2006 г., в сила от 1.01.2007 г., който е бил приложим към ревизираните периоди. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че с ДРА на жалбоподателя правилно е отказан данъчен кредит по фактурите, издадени от "Стартрейд реклама" ЕООД, "Глеритон" ЕООД, "Сео Нулешен" ЕООД, "Мавабо" ООД, "Анжи" ЕООД и "Актив комерс" ЕООД. По отношение на тези доставчици съдът е приел, че както в хода на ревизионното, така и в съдебното производство не са представени доказателства относно начисляването на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), както и такива за наличие на реални доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). По отношение на доставчиците "Сео нулешен" ЕООД, "Глеритон" ЕООД и "Мавабо" ЕООД съдът е приел, че доставките са отразени в дневниците за продажби и справките- декларации по ЗДДС за съответните периоди, но при извършените проверки и в двете фази на спора на посочените адреси на дружествата последните не са открити и не е установено счетоводното отчитане по процесните сделки. Досежно доставчика "Актив комерс" ЕООД съдът е установил, че кореспондира с преценката на органите по приходите констатираното обстоятелство, че спорните фактури са намерили счетоводно отразяване, но същите не са издадени на жалбоподателя. По отношение на "Стартрейд реклама" ЕООД е прието за установено, че на базата на наличните доказателства не може да бъде извършена преценка отразена ли е спорната фактура в счетоводството на дружеството и дневника за продажби и справката-декларация по ЗДДС. Относно осчетоводените разходи по фактурите, с оглед недоказването на реални доставки с предмет транспортни услуги, съдът е приел, че за жалбоподателя не е възникнало задължение за плащане цената на тези услуги, следователно не е налице разход, който да бъде доказан документално. Решението е правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС намира за неоснователно касационното оплакване за допускане на съществено процесуално нарушение при разглеждането на делото от Софийския градски съд. Цитираните в мотивите на съдебното решение актове за възлагане на данъчна ревизия са издадени от Петя Костадинова Маринова на длъжност и. д. Началник сектор "Проверки и ревизии" в ДП "Витоша" при ТДД - София, като на съда е служебно известно обстоятелството, че е налице валидно делегиране със Заповед № РД-01-4/21.01.2000 г. на правомощията на Териториалния данъчен директор гр. София по чл. 68, ал. 1, т. 1 ДПК (отм.) на лицето, издало АВДР. При постановяване на решението си административният съд е установил фактическата обстановка по делото, обсъдил е всички представени в хода на административното и съдебното производство доказателства. Следва да се посочи, че производството по делото неколкократно е отлагано поради доказателствени искания от страна на жалбоподателя, като съдът е дал ход по съществото на спора едва след като за трети пореден път жалбоподателят не е упражнил процесуалните си права и не е представил част от писмените доказателства, по които е работило вещото лице, както и не е формулирал допълнителни въпроси към вещото лице. Така, въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства, съдът е направил законосъобразни правни изводи, които настоящата инстанция споделя: налице са правоизключващи обстоятелства по чл. 65, ал. 4, т. 3 и т. 4 ЗДДС, поради което жалбата правилно е била отхвърлена. Изложените възражения в касационната жалба са неоснователни, тъй като както вече правилно се е произнесъл първоинстанционният съд, за признаване на данъчен кредит, не е достатъчно само издаването на данъчни фактури, включването им в дневника за продажби и в СД за съответния данъчен период. Необходимо е събирането на доказателства за реалност на доставките, както и за отразяване на данъка в счетоводство на доставчика като задължение към бюджета, което е елемент от фактическия състав на начисляването на данъка по чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Начисляването на данъка в счетоводството на доставчика е факт, който не може да се презумира и ако касаторът е считал, че в обективната действителност този факт действително съществува, е следвало да го докаже с допустимите по ДПК (отм.) доказателствени средства. Това той не е сторил. Извършената съдебна експертиза не е осъществила проверка в счетоводството на доставчиците поради липса на достъп до същите, за да установи има ли действително начисляване на данъка или не. Предвид изложеното, констатациите на данъчните органи за ненамиране на доставчиците на данъчните им адреси и неначисляване на данъка в техните счетоводства по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС не са опровергани и съответно се считат за верни с оглед установената презумпция по чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.). След като това е така и не са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки на чл. 64 ЗДДС, то за данъчния субект не е възникнало право за ползване на данъчен кредит по доставките, за които са издадени фактурите от горепосочените доставчици. Отразяването на данъка в СД и в дневниците за продажба е необходимо, но не и единствено условие, за да се признае това право. Само при редовно водено счетоводство и след проверка на място би могло да се установи дали са изпълнени изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС за начисляването на ДДС по процесните фактури. Предвид изложеното, като е приел, че липсата на доказателства за отразяване на процесните фактури от преките доставчици в съответните счетоводни документи води до извода за липса на такова начисляване на данъка като задължение към бюджета, и като е отхвърлил жалбата срещу обжалвания ДРА, окръжният съд е издал законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски, а ответникът не се е представлявал пред касационната инстанция, поради което на него също не се следват разноски. Водим от горното Върховният административен съд, първо А отделение,